Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

по-спокоен живот. Затова заповядал на един майстор-ювелир да му направи магически пръстен с гравирани в него думи, които ще бъдат верни и уместни във всички времена и при всякакви обстоятелства — думи, които ще облекчават страданието и ще дават на притежателя на пръстена по-голяма мъдрост и проницателност. Майсторът-ювелир изработил специалния пръстен, но вълшебните думи изсякъл едва след много дни размисъл. Най-накрая бижутерът дал пръстена на Соломон. На него пишело: „И това също ще отмине“.

Когато излязохме от гората, теренът изведнъж се промени и се озовахме сред огряно от слънцето сечище. Видях едно портокалово дръвче с натежали от ярък плод клони, чието ухание усещах от мястото, където бях застанал. Имаше също няколко ябълкови дървета, които бяха цъфнали, но все още нямаха плодове, и още две други дървета, които не можах да определя по вид.

— Това са орехи — отговори жената маг на мълчаливия ми въпрос и както обикновено бе уцелила съвършено точно мислите ми. След това се поклони почтително на единия от орехите, скъса малък зелен плод от клоните му и ми го подаде. — Отвори го — рече тя.

— Мисля, че това още не става за ядене.

— Отвори го — повтори тя. Опитах най-напред с пръсти, а след това ударих зелената обвивка между два камъка. Накрая намерих един остър камък и се опитах да я пробия с него, но пак без успех. След това усетих жената маг да ме тупва по рамото, обърнах се и видях, че ми подава шепа зрели орехи. — От миналата година са — каза водачката ми. — Бях ги скрила наблизо.

Тя взе малък камък, удари без усилие черупката на един орех и тя се счупи с лекота. Същото се случи и с другите орехи и двамата закусихме добре. Докато дъвчехме, жената маг ми обясни:

— Тук съм, за да споделя с теб някои прости истини, които правят живота по-добър. Но не мога да ти обещая просветление. То също идва, когато си му е времето. Разбираш ли, ние, хората сме като черупката на ореха. Ако се опиташ да я счупиш в неподходящ момент, това се оказва почти невъзможно. Но когато орехът е зрял, просто го чукваш, където трябва, и той се отваря с лекота. Всекидневието е твоят процес на узряване. И един ден някой ще дойде или нещо ще се случи и ти ще получиш необходимото леко чукване.

Седяхме под сянката на ябълките и ядяхме орехи и портокали, докато слънцето се издигаше към върхарите. Облегнах гръб на ствола на едното дърво и се заслушах в ромоленето на близкото поточе. Почувствах се в единство с цялата природа. Слънчевите лъчи ми стоплиха костите и ми донесоха усещането за отмора и дълбока почивка. Легнах по гръб, вдигнах очи към трепкащите листа и се заех да наблюдавам как облаците се носят над главата ми. И някак съвсем на място жената маг каза:

— Забелязваш ли как леко се носят облаците по вятъра, без да бързат и без да се съпротивляват?

Замислял се бях над тази идея и преди, но сега тихият й глас сякаш изрече най-съкровените ми мисли, докосна нещо дълбоко в мен и облаците и вятърът достигнаха до центъра на съзнанието ми. В този миг природата бе станала мой учител.

Жената маг завърши своя урок за Закона на Циклите с една история:

— Преди много години, когато пътувах из Полша, се случи да посетя дома на един известен равин, прочут заради голямата си мъдрост. Единствената стаичка, която обитаваше, бе пълна с книги. Освен тях той си нямаше нищо друго с изключение на една маса и одър.

— Раби — попитах го аз, — къде ти е обзавеждането?

— А твоето къде е? — каза той в отговор.

— Моето? — рекох аз озадачена. — Но аз само минавам оттук.

— Аз също — отвърна равинът. — Аз също.

Законът на приеманетоДа прегърнеш Висшата Воля

Приемането означава да посрещнеш този миг, това тяло и този живот с отворени обятия.

Приемането се състои в това да се измъкнеш от пътя, по който си поел, и да заживееш в съзвучие с Висшата Воля, изразена като мъдрост на сърцето.

Далеч по-различно от пасивното Примирение с нещата, Приемането използва всяко предизвикателство като средство за духовен растеж и разгръщане на съзнанието.

Някои мислят, че отстояването на собствената позиция ни прави силни. Но понякога силата е в това да отстъпим.

Силвия Робинсън

Денят напредна и мина обед. Внезапен порив на вятъра разлюля клоните над главите ни и откъсна един лист, който се завъртя и падна в близкия поток. Жената маг махна по посока на струящата вода и ме попита:

— Забелязвал ли си, Страннико, че течащата вода е едновременно и мека, и могъща. Отстъпчива, силна и податлива, тя се подчинява на земното притегляне без съпротива и приема формата на всеки съд. Водата ни разкрива най-разумния и най-мощен отговор на всяко възможно обстоятелство.

— И какъв е този отговор?

— Отстъпването, приемането — отвърна тя.

— Не разбирам — казах аз. — Винаги са ме учили да се боря за онова, в което вярвам, и никога да не се примирявам.

— Макар Законът на Приемането да ни учи да приемаме всичко, каквото се случва в живота ни, тук не става дума за пасивното понасяне на онова, което не ни харесва, за пренебрегването на несправедливостта или допускането да бъдем контролирани и превръщани в жертви. Истинското приемане е активно, позитивно и отстояващо — съзидателен ангажимент да цениш и да използваш всяка ситуация.

— Не мога да претендирам, че истински оценявам по достойнство проблеми като грипа, спуканите гуми и други подобни неща — отговорих аз.

— Този закон не означава да претендираш каквото и да било или да отричаш истинските си чувства, а да ги трансформираш. Ти се научаваш да приемаш всичко, променяйки гледната си точка. — Жената маг закрачи, сякаш търсеше верните думи. — Погледни на нещата така. Да речем, че си атлет и се случи треньорът да ти даде ден почивка, а на другия да те подложи на изтощителна тренировка. Ти можеш да приемеш този факт и дори да го оцениш положително като част от спортната си подготовка. Е, добре, същото важи и за ежедневния ти живот. Духът е твоят треньор, Страннико, а животът е обучението ти. И така, питам те: защо не видиш спуканата гума и грипа като съществена част от познанието и развитието си?

— Е, сигурно и така може да се погледне на нещата. Но никога не съм си представял, че мога да отстъпя пред една спукана гума — пошегувах се аз.

Жената мъдрец се усмихна и обясни:

— Най-дълбокият смисъл на този закон е да се отдадеш на мига, да приемеш онова, което се случва, включително и начина, по който реагираш на него. Той изисква от теб да приемаш не само успехите и неуспехите в живота си, но и самия себе си — своето тяло, мисли и чувства.

— Да не искаш да кажеш, че веднъж щом приема себе си и се отдам на онова, което се случва, животът ще стане по-лесен?

— Животът ще продължи да носи изпитания и предизвикателства — каза тя. — Но ако запазиш спокойствието в живота си, дори и трудностите ще имат своята приятна страна и ще ти се струват като мъчна игра или като решаването на ребус.