желание и силния импулс да направиш нещо.
— Как да разбера кога действам и кога не?
— Онези, които са склонни към това да бъдат инертни и да се боят, трябва да развият волята си да постъпват смело и решително. Другите пък, които говорят и действат импулсивно, по-добре да се научат да бъдат мъдри, да се спрат, да си поемат няколко пъти въздух и да наблюдават импулсите си, без да се чувстват принудени да действат под тяхна диктовка. Във всеки случай, вслушвай се в мъдростта на сърцето си. Така ще разбереш кога трябва да останеш в бездействие и кога да уловиш мига.
След това останахме да седим заедно в покоя на вечерта, взирайки се в пламъците, а топлината на огъня прогонваше болката след скорошното ни премеждие. Докато мракът падаше, постепенно ме унесе на сън. Легнах настрани, загледан в пламтящите езици над огнището и заслушан в гласа й.
— Огънят трансформира материята в енергия, което идва да ни напомни, че всичко отминава и се променя. В крайна сметка ние всички биваме погълнати от негорящите пламъци на живота. Затова действай смело, Страннико, докато времето все още е в ръцете ти и все още имаш своето тяло. — След това и двамата замълчахме.
Законът на циклите
Да танцуваш с песента на Природата
В сърцето на всяка зима живее трепкаща пролет, а зад булото на всяка нощ чака усмихната зора.
Тази нощ в колибата сънувах ярък сън или поне си мисля, че е било сън: събуди ме гласът на жената маг. Навън вече беше светло, макар да имах чувството, че току-що съм заспал. Болката от скорошното ми падане беше изчезнала. Всъщност почти не усещах тялото си. Жената маг каза: „Ела“. Като че ли не видях устните й да се помръдват. След това се озовах до вратата на колибата, загледан в яркия летен ден. Калифорнийската трева бе пожълтяла, а въздухът бе сух и прашен.
— Затвори очи — каза тя. За няколко мига настъпи пълен мрак и тишина. След това очите ми се отвориха отново и видях облачен есенен ден. Вероятно бе превалял ранен сутрешен дъждец, защото прахът се беше слегнал, а сред сухата трева се виждаха зелени ивици. Усетих върху лицето си хладен повей и затворих очи.
Когато отново погледнах, почувствах острия студ на зимата. Всички дървета с изключение на вечнозелените бяха голи. По нападалите листа се виждаха следи от скреж. Пристъпих навън, почувствах коравата студена земя под краката си и чух тътена на далечна гръмотевица.
Проблесна светлина, навън отново бе пролет и в този момент чух гласа на жената мъдрец:
— Светът на природата танцува под музиката на промяната — редуващите се сезони, периодичните смени на небосвода, денят и нощта. Всички неща се случват във времето си, променят се и растат, появяват се и изчезват, като фазите на Луната, като прилива и отлива. Ако нещо се е издигнало, ще падне и като падне, отново ще се издигне. Това е Законът на Циклите.
След това настана утро. Събудих се освежен, но и с болки в тялото. Плиснах си шепа студена вода на лицето, изядох няколко боровинки и после жената маг ме покани да отидем на едно специално място високо горе на хълмовете. Докато се изкачвахме по една камениста пътека, аз й разказах за съня си.
— Сезоните могат да те научат на много неща и сънят ти е знак, че си готов да ги разбереш.
— Да разбера какво?
— Че ветровете на промяната могат да бъдат свиреп ураган, който разбива живота ти, или нежен ветрец, който гали страните ти. Тази промяна е единствената константа и тя се случва по свой собствен начин, когато й дойде времето.
— Промяната винаги е извиквала у мен смесени чувства. Понякога животът е скучен и аз копнея за нея, но когато всичко върви добре, трудните промени ми се струват… е, просто трудни.
— Самата промяна не е трудна — отвърна жената маг. — Тя идва непринудено като изгрева. Но повечето от нас търсят познатата рутина, за да си създадат усещането за ред и контрол. Така промяната може да изглежда като благословия или проклятие в зависимост от желанията ни. Един и същи дъжд е благодат за цветята и причина за тъга у хората, които са отишли сред природата, очаквайки ясен ден.
Законът на Циклите ни напомня, че и ние трябва да се променяме, както се редуват сезоните, че не е задължително старите ни навици да управляват нашия живот, че не е нужно миналото ни да става наше бъдеще, и че движещата сила на промяната в крайна сметка ни води към по-разширено съзнание, мъдрост и душевен покой.
Жената мъдрец хвърли поглед към тучната си градина и добави:
— Градинарството през четирите сезона ни учи и други неща за света на природата: че семената възпроизвеждат единствено сами себе си, че жънем само онова, което сме посели, че като събереш реколтата си, трябва да отделиш и семена за посев, че трябва да сложиш край на един цикъл, за да положиш началото на нов, че всички семена разполагат с времето, необходимо им да пораснат, да се променят и накрая да умрат, за да бъдат покрити с изорана пръст за новия посев. С живота ни се случва същото, каквото и със семената и циклите.
— Радвай се на всеки сезон от живота си, Страннико. Търпеливо обработвай земята, сей си семената, върши си работата и ще пожънеш изобилни плодове от труда си. Приемай и сполуките, и бедите, както приемаш редуващите се сезони. Наслаждавай се на искрящата ледена красота на зимата и на знойните летни дни, защото скоро всеки сезон, ден и миг ще отмине в историята и никога няма да се повтори същият. Затова, вместо да копнееш за лятото по време на зимния мраз или да бленуваш за хладни ветрове през жаркото лято, приеми всеки сезон с даровете му. Използвай силата на циклите и преобразуването и яхни промяната, както корабите яхат вълните.
— Ти каза, че циклите на промяната ще се случват независимо дали ми харесва, или не и затова по- добре да ги приема.
— Да, но има и друго — отвърна тя. — Законът на Циклите също така ни разкрива как да си сътрудничим по-пълно в собствената си еволюция, как да подбираме подходящия момент и да намираме сполука.
— И как става това?
— Всички неща си имат най-благоприятно и най-малко благоприятно време — отговори тя. — Вратите се отварят и затварят. Енергиите се надигат и стихват. Мисъл или действие, предприети по време, когато енергията е във възход и набира сила, вървят по-лесно към своя завършек, но ако са възникнали в период на спад, въздействието им е по-малко. Точно тук Законът на Циклите се слива със Закона на Действието, за да разберем, че търпението е по-добрата страна на мъдростта. Говоря за мъдростта, която ни помага да узнаем кога да действаме и кога да останем в покой, кога да говорим и кога да мълчим, кога да работим и кога да почиваме, кога да яхнем енергията на нарастващия цикъл или да се спотаим и да изчакаме следващата прииждаща вълна.
Отклонихме се от пътеката и тръгнахме направо през гъстата гора и шубраци. Тогава жената мъдрец ми разказа една история:
— Някога в древността цар Соломон бил обзет от силен душевен смут и закопнял за един по-прост и
