се понесеш в космоса и да се приземиш на Луната! Огромни съмнения и научни предразсъдъци трябваше да бъдат преодолени, преди човечеството да направи „невъзможното“ и да полети. Съгласно законите на Духа не съществуват никакви ограничения освен собствените ни вярвания. Бъдещето ни като индивиди и човешки вид ще се определя от способността ни да разбираме и да прилагаме Закона на Очакването.
Докато се спускахме към долината, жената мъдрец продължи:
— Законът на Очакването подчертава важността на това да изследваме нашите предубеждения и схващания, да заменим обезсилващите съмнения с живи образи и да създадем нови убеждения, опрени на ясното намерение.
— А ако не съществуват никакви доказателства, които да подкрепят това убеждение? — попитах аз.
— Точно това се опитах да ти внуша — рече тя. — Вярвай при всяко положение! И очакването ще привлече доказателствата.
— Ще направя всичко по силите си — отвърнах аз. — Но по повод обезсилващите съмнения, четенето на вестници понякога толкова ме подтиска. Лесно е да загубиш вяра в човечеството с всички тези екологични проблеми, изоставени деца, престъпления и алчност.
— Аз не преливам от надежда — каза жената маг. — Изпълнена съм с вяра. Съществуват реални проблеми. Но дори и когато сме изправени пред най-болезнените неща, като че ли е по-мъдро да се съсредоточим над положителния изход и човешкия нипотенциал. Законът на Очакването ни учи, че онова, над което се фокусираме, се разраства. Ако се бориш с проблемите, това само ще ги направи по-силни, защото с борбата им даваш енергия. Затова се концентрирай над решенията, а не над проблемите.
Жената мъдрец погледна към ястреба над вдигнатите ни глави, който се носеше по вятъра като хвърчило, и сподели с мен последната си забележка за Закона на Очакването:
— Подобно на древните алхимици, Страннико, ти можеш да превърнеш съмнението в увереност, страха в кураж. Новите очаквания пораждат нови възможности. Не чакай опитът да ги потвърди. Сътвори си нова визия за онзи, който искаш да станеш, и това несъмнено ще се случи.
Законът на целостта
Да изживееш своята истина
Не съм сигурен, че ще победя, но съм сигурен, че ще бъда верен на себе си докрай.
Не съм сигурен, че ще успея, но съм сигурен, че ще живея в съгласие със светлината, която нося.
Известно време наблюдавахме как ястребът се издига по спирала нагоре, понесен от въздушните течения, и след това тръгнахме към една дълбока долина, където дърветата бяха наметнати с дантела от смарагдовозелени мъхове. Докато се спускахме, си мислех за законите, които бях научил досега, но открих, че не си спомням много подробности.
Доловила сякаш тревогата ми, жената мъдрец каза:
— Не е нужно да запомниш всичко, Страннико. Думите са само звуци. Въпреки това някои гласове имат силата да проникват в сърцето и докосват душата. Тази духовна способност ще придобиеш само ако претвориш Законите на Духа в собствения си живот.
Тя се спря, загледа се в далечината и посочи един връх зад нас.
— Виждаш ли билото на онзи хълм?
— Нали не искаш да го ударя с камък?
Тя се усмихна.
— Не, нищо подобно. Искам просто да се изкачиш на него и да се върнеш за трийсет минути.
Вдигнах глава към хълма.
— За трийсет минути? Но дори и да тичам дотам и обратно, пак се съмнявам… искам да кажа… Е, надявам се, че ще успея да се справя със съмненията си.
— Останаха ти само двайсет и девет минути — рече тя.
Затворих уста и потеглих.
Преходът беше труден и мъчителен. По средата на изкачването белите ми дробове горяха толкова болезнено, че си мислех дали да не се върна, преди да стигна върха. Чувствах, че не мога да продължа, но трябваше да го направя и го сторих. Блъснах се в стената, която сам бях издигнал пред себе си, и минах през нея.
Когато се върнах, почти се строполих в краката й. Бях дошъл десет минути по-късно. Дишах тежко и тъкмо се чудех какви ли ще бъдат последствията от провала ми, когато жената мъдрец заговори:
— Защо не тръгна обратно, преди да стигнеш върха? Така щеше да дойдеш навреме. Кой щеше да знае, че не си се изкачил?
—
Тя се усмихна широко.
— Точно така. Законът на Целостта е за това как да живееш в съзвучие с най-висшия си житейски план въпреки импулсите, които те тласкат към противното. За това как да постъпваш, когато никой не те наблюдава.
Жената маг ме поведе, все така плувнал в пот, по едно възвишение, докато накрая стигнахме до някакво езерце, образувано от зимните дъждове. Без никакво смущение тя съблече горните си дрехи и влезе във водата. Последвах примера й. Не бях свикнал да бъда сам в планините и да плувам почти гол с друга жена освен с моята. В действителност водачката ми беше доста привлекателна. Изведнъж открих, че се питам дали си има любовник. Връхлетя ме усещане за вина. Не че имах някакви сексуални намерения — в това отношение се ръководех от определени правила — но не мога да кажа, че и тази мисъл не мина през ума ми.
В този момент тя се обърна към мен и отговори на мислите ми:
— Нарушаването на обществените норми е като да плуваш срещу течението, срещу потока на ценностите на днешния ден. Това може да бъде направено, ако не бъдат отхвърлени най-дълбоките копнежи на сърцето ти, но животът става по-труден, по-изтощителен… и понякога има последствия.
— Като например?
— Като например да засегнеш убежденията и чувствата на хора, които приемат тези убеждения много насериозно — каза тя.
— Значи целостта означава да следваш обществените условности?
— Следването условностите на обществото и избягването на онова, което се смята за неетично, незаконно и неморално, не касае целостта, а разума.
— Значи ми препоръчваш конформизма, защото така е по-лесно?
— Не ти препоръчвам слепия конформизъм, нито слепия бунт. Просто дръж очите си отворени и обръщай повече внимание на висшата мъдрост на сърцето си, вместо да се поддаваш или отхвърляш случайните си импулси и желания. Следвай напътствието на Мартин Лутер за целостта: „Обичай Бог и постъпвай, както ти е угодно.“
„Да постъпвам, както ми е угодно“, замислих се аз, чудейки се дали това не е някаква покана и какво да правя, ако наистина е така. Размишленията ми скоро бяха прекъснати от гласа на жената маг, която се
