Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

облече и ми даде знак да направя същото.

— Както ти казах, Страннико, Законът на Целостта ни помага да дадем един автентичен израз на вътрешната си реалност. Той също взима под внимание факта, че ако завистта, алчността и манипулирането влияят на действията и изразяването ни, последствията ще бъдат неизбежни, защото така е изтъкана механиката на Вселената. При нарушаването на духовен закон, деянието е наказание за самото себе си, защото в този момент се отприщват по-фини сили, от чиито последствия не можем да избягаме, както не можем да надскочим и закона на гравитацията.

По това време вече бяхме навлезли дълбоко в долината, където стръмните склонове и гъстият листак заглушаваха стъпките ни. Потънал в мисли за условностите, желанията и целостта, аз едва не се блъснах в жената маг, която се беше спряла, за да ми посочи някакъв гущер, надничащ от една пукнатина в близката скала.

— Този гущер не се опитва да бъде нещо друго — каза тя. След това продължи да говори, посочвайки различни неща едно след друго: — Това е дърво. А там има ручей…

— Да — прекъснах я аз. — Виждам ги.

— Но можеш ли да ги почувстваш?

— Не съм сигурен какво имаш предвид.

— За разлика от другите създания, живеещи сред природата, хората са обградени от една изкуствена обществена среда, откъсната от своето истинско естество.

След това тя заговори, почти шепнейки:

— Шаманите, лечителите на туземните племена, практикуват изкуството на промяна на формата. Тук не става дума за промяна на тялото, а за проектиране на съзнанието в животно, дърво или поток, за да бъдат почувствани, да бъде научено нещо от тях. За целта човек се идентифицира с всяко едно от тях, за да усети вътрешните им свойства и да се „превърне“ в самите тях. Това е възможно, защото по-обширната ти Същност съдържа всички тези неща.

— Какво общо има това със Закона на Целостта?

— Помислих си, че е възможно да ми зададеш този въпрос — рече тя и се усмихна. — Моят приятел Лао Цзъ веднъж каза: „На снежнобялата гъска не й е нужно да се къпе, за да стане бяла; нито пък на теб ти трябва да бъдеш нещо друго освен себе си.“ Светът на природата е толкова истински и неподправен. Разпененият поток, буйният вятър и пеещите щурци са доволни от това, което са. А ти изпитваш ли пълно удовлетворение от това, което си — да не бъдеш нищо повече или нищо по-малко?

— Ами ако искам да бъда нещо повече? — попитах аз.

— Повече? — усмихна се жената маг. — Как би могъл да бъдеш нещо повече? Ти вече си безграничен и необятен! Когато умреш, Страннико, никой на райските врати няма да те пита дали си бил светец; ще те питат дали си бил себе си.

— Мъдростта на вековете — продължи тя, — от Платон до Шекспир ни напомня: „Познай себе си“ и „На истинската си същност верен бъди“. Целостта означава да сме хармонични, да сме наясно със себе си и да бъдем самите себе си, така че действията ни да са автентични, последователни и продиктувани от най-висшите ни намерения; така че тялото, умът, чувствата и манталитетът ни да се допълват взаимно и да образуват едно цяло, което е нещо повече, от сумата на отделните части.

— Безсмислено е да говорим за цялост, преди да разберем най-дълбоките си импулси, ценности и мотиви; преди да се приемем такива, каквито сме, а не такива, каквито се надяваме или се преструваме, че сме. Един човек може да даде милостиня на бедния от обич и състрадание, друг от чувство за вина или за да впечатли останалите. Всеки от тях показва милосърдие, но само един от тях цялостност. Мотивите и намеренията могат да породят огромна разлика в живота както на дарителите, така и на получателите, защото ние даваме нещо много повече от пари; даряваме собствената си същност.

— Оставам с впечатлението, че целостта се постига много по-трудно, отколкото си мислех.

— Всичко е трудно, преди да стане лесно — отговори жената маг. — Необходима е смелост и откритост, за да постигнеш автентичност; за да можеш да кажеш на себе си и на света: „Дали ви харесва или не — не знам, но аз съм си такъв“ и след това да изживееш тази истина. Веднъж щом приемеш човешката си природа, целостта вече изобщо не е трудна. Тук не става въпрос да си съвършен или безпогрешен. Ние всички грешим. Можем единствено да даваме всичко от себе си и да се учим от грешките си, за да бъдем по-добри следващия път. Законът на Целостта означа да познаваме слабостите си и да черпим от вътрешните си сили, така че да се превърнем в пример за другите и да осветяваме пътя им.

— Може би точно това е имал предвид Махатма Ганди, когато е казал: „Самият ми живот — това е моето учение“.

— Да — отговори тя. — Децата никога не слушат родителите си особено много, но винаги им подражават.

— Не мисля, че говориш само за децата.

— Така е — отговори жената маг. — Всеки един от нас влияе на другите чрез своя пример и всички се учим чрез подражание, независимо дали го съзнаваме, или не. Докосваме се до другите не толкова с онова, което казваме, а с начина, по който живеем.

— Веднъж вървях по един пуст път с жена, която наричаше себе си Пилигрим на Мира — продължи жената мъдрец. — Тя пътуваше, уповавайки се на вярата си; вървеше, докато някой й предложи подслон, и постеше, докато й дадат храна. Тази жена казваше: „Живей в съзвучие с най-висшата си светлина и ще бъдеш озарен от още по-силна светлина“ Това обобщава същността на Закона на Целостта, Страннико — и от теб се очаква да го следваш.

Законът на действиетоДа влезеш истински в Живота

Без значение какво чувстваме и знаем, независимо от това какви са скритите ни дарования и таланти, единствено действието им дава живот.

Много от нас разбират понятията отговорност, смелост, любов, но ние ги осъзнаваме истински, едва когато реално се докоснем до тях.

Правенето на нещата води до осмислянето им, а действието превръща знанието в мъдрост.

Не можеш да прекосиш морето, просто като се взираш във водата.

Рабиндранат Тагор

Като излязохме от долината, тръгнахме по един неголям стръмен наклон и се озовахме на едно възвишение точно над колибата на жената мъдрец. Стомахът ми свиреше от глад. Не бях ял почти нищо близо два дни, като изключим шепата горски плодове. Точно в този момент жената маг ми съобщи:

— Време е да хапнем.

— Странно — казах аз, — тъкмо си мислех за същото…

— Зная — отвърна тя. — Чух стомаха ти да къркори. — Водачката ми се усмихна и ме поведе към градината си, която сама обработваше. През нея минаваше поточе, с помощта на което напояваше разноцветните си билки, плодове и зеленчуци. — Откъсни си, каквото ти се яде.

Приготвихме си плодова каша и картофи, подправени със сладко-горчив магданоз и някакви други билки, които не познавах. В добавка имаше и свежа салата. Когато седнахме да се храним, жената маг заговори за Закона на Действието.

— Човек не може да се храни с добри намерения — поде тя. — За да приготвя тези неща, аз съм изчистила земята, копала съм, сяла съм семена и чак тогава съм получила урожая си. Необходимо е нещо