повече от мечти и добри намерения, за да се живее в този свят. Нужно е и действие.
Докато ядяхме, тя ми разказа за една случка — от неин предишен живот, както предположих.
— Невинаги съм оценявала достатъчно добре разликата между идеи и действия — каза жената маг. — Като млад учен в Индия, аз получих един ценен урок. По онова време произлизах от привилегировано семейство и прекарвах повечето си време в четене. Веднъж, докато прекосявах една широка река, разказах на лодкаря как съм натрупала цялото си знание. Лодкарят ме изслуша внимателно. Малко по-късно ме попита дали мога да плувам.
— Не, не мога — отвърнах аз.
— В такъв случай се боя, че цялото ви знание е отишло напразно — каза мъжът. — Тази лодка потъва.
И двамата се засмяхме на шегата.
— Е, какво се случи? — попитах аз.
— О, удавих се — отвърна тя. — Това беше урок, който никога нямаше да забравя. Този свят е поле на енергията и на действието. Без значение какво знаеш или кой си, независимо от това колко книги си прочел или какви таланти имаш, единствено действието дава плът на живота. Философията впечатлява и е пълна с различни идеи, но думите, колкото и елегантно да са казани, не струват много. Лесно е да се говори за дълг, смелост и любов, но осмислянето идва с действието, а мъдростта расте с практиката.
Следвах я, докато вървеше към края на градината. Там тя се покачи на няколко големи заоблени камъка и измери с поглед гората под себе си.
— Много хора биха се възхитили на тази гледка — каза жената мъдрец. — Те могат да копнеят да се изкачат на това възвишение и да желаят удовлетворението да застанат тук. Но в действителност никога не са достигали това място, а ние го сторихме — и не защото сме по-умни, по-силни или по-достойни, а просто защото направихме изкачването. Само онези, които се изкачат на върха, ще се насладят на гледката.
По-късно, когато продължихме да ядем, жената мъдрец отбеляза:
— Пристъпването към действие никога не е било лесно на този свят. Силите на инерцията и съмнението са навсякъде, дори в нашия ум и тяло. Превръщането на идеите в действие изисква енергия, саможертва, дързост и сърце, защото действието е риск. Необходимо е да отхвърлим всички благовидни причини за отлагане на нещата, изкушението да оставим някой друг да свърши работата и желанието да останем в удобния стол на добрите намерения. Но Законът на Действието отново и отново провъзгласява същото послание: По-добре е да дадем най-доброто от себе си, отколкото да не свършим нищо и да си намерим добро извинение.
— Струва ми се, че самото ставане от леглото сутрин е проява на смелост. Следователно всеки човек прилага Закона на Действието.
— Всички живи същества правят нещо, но повечето хора само реагират и при това едва под натиска на болката и страха; когато връзките им се разпаднат и започнат войни или когато телата им заболеят от големия стрес. Законът на Действието ни учи да превъзмогваме и инерцията, и нетърпението чрез действие, което произтича от смелост, чисто намерение и отговорност.
— А как може човек да превъзмогне инерцията?
— Като приеме три фундаментални реалности — отвърна тя. — Най-напред, нашата човешка природа и физическото ни присъствие в света; след това, като осъзнае, че никой няма да живее вместо него, и че ставаме по-силни единствено благодарение на личните си усилия; и накрая, като си даде сметка, че действието може да бъде свързано с известни неудобства — и след това се залови за работа!
— Вече не можем да си позволим лукса да чакаме момента, когато ще се чувстваме сигурни, вдъхновени и мотивирани, защото в това време страхът и съмнението гледат в другата посока. Вече не можем да чакаме някой друг да ни даде разрешение да действаме. Аз бях завладяна от силното чувство за настойчива необходимост. Затова и се появих отново в това време и място; затова разговарям с теб сега. Дошъл е моментът да действаме в съзвучие с най-висшите си идеали, въпреки несигурността, страховете и съмненията, които надигат глава. Можем да покажем храбростта си единствено пред лицето на страха. Всеки ден се нуждаем от смелост, защото всеки ден се сблъскваме със страховете си — може би не в толкова драматичен план като по време на банков обир или спасяването на давещ се човек, а просто при изразяването на своите чувства, побеждаването на стар навик или поемането на риска да бъдем различни.
Станахме и се заехме да разчистим, каквото беше останало от храната ни.
— Обичам да разпръсквам остатъците като дар за животните, но не твърде близо до колибата. — Тя ме поведе през гората към един склон, който беше толкова стръмен, че почти можеше да мине и за пропаст.
Застанала на ръба на урвата, жената маг започна да хвърля храната по посока на една сърна, която пасеше далече долу. Изведнъж земята под краката й, омекнала и натежала от дъждовете, поддаде. И сетне потресен я видях да изчезва от погледа ми. Втурнах се натам и я съзрях да се премята по склона. Без да съзнавам какво правя, аз скочих в дерето, опитвайки се да запазя равновесие, докато се търкалях подир нея. Сега и двамата се пързаляхме надолу към една вертикална отсечка.
Тя вероятно беше в съзнание, защото я видях да посяга към корени на дървета в опит да забави падането си. Всичко се случваше като на забавен кадър, с най-живи подробности. Знаех, че получавам сериозни наранявания и ожулвания, но не чувствах никаква болка.
Исках някак да й помогна, но първо трябваше да помогна на себе си. Опитвах се да се вкопча в разни коренища и треви. Късметът беше с мен и когато се изравних с нея, успях да я сграбча за ръцете. Точно в този момент някакъв падащ камък вероятно бе отскочил от главата ми, защото след това не помнех вече нищо.
Когато дойдох на себе си, лежах близо до едно езеро. Главата ми беше прогизнала от кръв. Отворих очи и видях жената маг. Лицето й беше изцапано, но очите й се усмихваха, докато бършеше главата ми с мокра кърпа.
— Кървенето спря — рече тя. — Май ще оживееш.
— Ти също — казах аз и успях да отвърна на усмивката й.
По-късно в мразовитата вечер, докато седяхме сгушени край огъня в нейната колиба, аз се замислих над случилото се и чак тогава ме връхлетя страхът. — Можехме да загинем! Или поне аз можех да загина… за теб не знам.
— Щеше да бъде по-мъдро от твоя страна и много по-безопасно, ако си беше останал там — отговори тя. — Но ти прояви смелост и тръгна след мен.
— Не беше смелост. Изобщо не се замислих какво правя. Просто те видях да падаш и скочих след теб.
— И все пак това беше чудесна демонстрация на Закона на Действието.
— Ако си замислила и някакви други демонстрации, бих предпочел да замерям дърветата.
Тя се усмихна.
— Понякога се случват и такива неща.
— Е, тази година май ти върви на падане — казах аз, говорейки за предишния подобен случай, който ми бе разказала.
— Смяташ ли, че това е знак за мен, който идва да ми покаже, че трябва да живея по-близо до морското равнище? — попита тя. След това добави с по-сериозен тон: — Нещата можеха да се развият и по друг начин. Можеше да загинеш. — Импулсът ти да помогнеш беше едновременно и похвален, и недалновиден.
— Какво?
— Ти реши, че не мога да си помогна сама.
— Е, стори ми се, че имаш нужда от малко помощ.
— И наистина беше така. Ала все пак помни, че всеки закон съдържа семената на своята противоположност. Понякога състраданието изисква действие, но този закон също така ни учи как да останем в тишина и покой — действието на недействието.
— Както при медитацията — казах аз.
— Да. В някои случаи трябва да действаш, а в други — да останеш в покой. Понякога можеш да проявиш най-голяма смелост, търпение и мъдрост, като се въздържиш от действие, въпреки непреодолимото
