— Това беше само малко въведение, Страннико — каза жената маг. — Не искам от теб да почувстваш, да повярваш или напълно да разбереш своето Единство с цялото Сътворение, докато разполагаш с обикновеното си съзнание. Това изживяване идва само като Божествено благоволение. Но когато почувстваш това Единство дори само с едно човешко същество, ти ще го откриеш и за целия свят. Част от теб, едно място дълбоко в сърцето ти, знае тази висша истина. Затова можеш всеки миг да прегърнеш Закона на Единството, решавайки да възприемаш всички хора — любими същества, приятели и врагове — като аспекти на една по-обхватна твоя Същност.
— Затова следващия път, когато спориш със свой опонент — продължи тя, — любиш се с някого или участваш в спортно състезание, запитай се: „Какво ще стане, ако реша да видя другите като аспекти на моето «аз» и възприема и тях, и себе си като Едно цяло? Как бих постъпил тогава? Как ще повлияе това на взаимоотношенията ми? Какво би се случило тогава със завистта и ревността? Какво би станало, ако заместя по-малкия си личен интерес с интереса на по-голямата си Същност?“ Няма ли съперничеството да бъде заменено със сътрудничество, когато разбереш, че дори и враговете ти са били твои ученици и учители — част от самия теб?
— От думите ти излиза, че това може да промени почти всичко.
— Осъзнаването на тази истина може наистина да промени света, душа след душа — рече жената маг.
— Някои учители и книги се позовават на тази идея за единството.
— Малцина са ги чули — отвърна тя. — Светът едва сега узрява за нея и като че ли е готов да я осмисли, и то не в лицето на неколцина идеалисти, а в това на множество реалисти, които разбират, че човешката еволюция — дори оцеляване — зависи от това дали ще възтържествува по-широката визия за човешкия род като едно Цяло. Също както различните ни органи работят за доброто на цялото тяло, така и светът е на път да се раздели с враждебното себелюбие и да избере искреното сътрудничество в интерес на Единното Тяло на цялото Човечество.
В този момент разбрах защо при първата ни среща тя ме бе поздравила като отдавна изгубен брат. Всъщност жената маг виждаше в мен и във всеки друг човек част от самата себе си.
— Сега разбираш — каза тя, отговаряйки на мислите ми, — защо животът ми се струва толкова забавен. Когато разговарям с теб, гледам някое дърво или наблюдавам сърна, аз виждам само друг аспект на самата себе си. Бера боровинки и това е като…
— Като онзи разказ на Селинджър — прекъснах я аз. — Едно момче пиело мляко и му се струвало, че „Бог влиза в Бог“
— Да, Страннико, усещането е точно такова. И понеже започваш да виждаш приятели и врагове, любими същества и непознати през очите на това Единно Същество, дилемите и конфликтите изчезват, всички рани зарастват и всички парадокси се стопяват под светлината на тази основна истина. Това е краят на всички търсения, защото ти си вече всеки и навсякъде. Това е краят и на всичките ти страхове, защото достигаш до вечната истина за действителната си същност — чисто Съзнание, което никога не умира. В Единството е пълнотата на всички закони на Духа: едно състояние на равновесие и самообладание, съвършена вяра в решенията, които взимаш в хода на живота си, търпение при всяка стъпка през вечното настояще, състрадание към всички други аспекти на по-голямата ти Същност. Тук съмненията се преодолени и всичките ти действия са огрени от една целокупност. След много животи търсене ти се сливаш с Вселената.
Гласът на жената маг стана по-тих, сякаш бе потънала в някакъв унес:
— Разбираш ли това. Страннико? Можеш ли да почувстваш истината в думите ми? Осъзнаваш ли, че ти си едновременно и горящото дете в изпепелено от войната село, и пилотът на самолета, който сипе огън? Осъзнаваш ли, че си и майката, и новороденото; и жертвата на брутално нападение, и насилникът, който извършва престъплението? Ти си извършил всички дела, сторени в името на Бога или на дявола. Ти си най- знатният и най-бедният, носиш изпокъсани парцаливи дрехи и одежди от злато. Има те във всяка проява на доброта и жестокост, малодушие и смелост. Там, където са глупакът и мъдрецът, създанията, които крачат, плуват и летят — там си и ти. Един и безбройно много, възвишен и низък, горчив и сладък, ти си и Земята, и над нея, и под нея.
— Ти си Светлината, която грее в очите на всички същества, истински Единен. Точно така аз узнавам мислите ти и затова мога да говоря за моите „минали животи“. И понеже сме Едно, ние споделяме
— Да не искаш да кажеш — попитах аз, — че като осъзная Единството така дълбоко като теб, аз също ще мога да долавям мислите на другите и ще си спомням минали животи?
— Разбира се — засмя се тя. — Ще узнаеш всичко, което е необходимо, за да служиш на другите. Но няма да обръщаш внимание на тези свои възможности, защото ще
Излязохме от гората, която до този момент ни беше пазила с клоните си, и тръгнахме надолу по билото на планината към мястото, където щях да поема по познатата пътечка към дома, защото скоро щяхме да се разделим. Докато крачехме, жената маг сътвори с думите си нов пророчески образ на нашето съвместно бъдеще:
— И понеже сега се пробужда едно глобално съзнание, Страннико, ние се намираме в период на фундаментален преход.
— Той няма да мине без трудности, но Великото Пробуждане е неминуемо като последния дъх на умиращия и първия вик на новороденото. Докато говорим, илюзията за преградите между нас отстъпва пред Висшата Истина за Единството ни. Сега е времето да прегърнем Земята, защото скоро ще прегърнем цялата Вселена.
Епилог
Сбогуване с жената мъдрец
Поглеждай понякога нещата, които не са направени от човешка ръка: планина, звезда, завой на река. Там ще откриеш мъдрост и търпение; и преди всичко увереност, че не си сам на света.
Жената маг замълча. После стигнахме до една позната пътека и ме обзе чувството, че наближава някакъв финал.
— Означава ли това, че обучението ми приключи?
— Ти направи първите важни стъпки, но пътуването никога не свършва — отвърна тя.
— А какво стана с помощта, от която спомена, че се нуждаеш — онази важна мисия?
— Това, Страннико, ще узнаеш заедно с много други хора, когато му дойде времето. Мисията е в ход дори сега, докато говорим. Тя е част от Великото Пробуждане. А сега трябва да вървя. Скоро ще се срещна с една млада англичанка. След това с един старец в Испания. За мен си мисли и едно момиченце в Германия, макар още да не го осъзнава, и един ирански войник, който стои на пост и тихо ме зове. Чувствам копнежа, който те не могат да изрекат с думи. А има и други хора, Страннико, които ме чакат, също както ме чакаше и ти.
— Как бих могъл да ти се отблагодаря? — попитах аз.
— Претвори законите в живота си — рече тя. — Това е достатъчно.
— Никога няма да те забравя.
— Помнейки законите, ще помниш и мен. — Тя постави ръце на раменете ми. Очите й, пълни със светлината на състраданието, надникнаха дълбоко в моите. — Страннико, времето ни заедно е сложило началото на един благотворен и при това необратим процес на израстване. Дадох ти законите, не да те обвържа с тях, а за да те освободя. Те идват от твоята дълбочина. В тях са алхимичните ключове към
