Думите едва излизаха от мрачно стиснатата му уста.
— Не. Първо си натъпкаха търбусите. После, когато се опитаха да… ми сторят зло, избягах. Слава богу, че успя да ги проследиш, защото не знам какво щях да правя, ако ме бяха открили.
Коул не искаше да си представя как мръсните им ръце се допират до златистата й плът.
— Съжалявам, Дона. Трябваше да те пазя по-добре.
— Не си виновен ти. — Тя стана рязко. — Ще ти приготвя нещо да хапнеш.
След като хапна набързо и разчисти остатъците, Коул донесе ведро с вода. Когато се върна, Дона бе легнала на едно одеяло, загледана в танцуващите пламъци.
— Трябва да поспиш. Денят беше изтощителен.
И той започна да си приготвя легло.
Дона подскочи и се хвърли към него.
— Не ме оставяй.
— Никъде няма да отида, любов моя.
— Легни до мене.
Коул я изгледа мрачно, но премести одеялото си до нейното.
— Сигурна ли си?
— Искам да си до мене тази нощ. Не си спомням някога да съм се чувствала толкова самотна или толкова уплашена.
Цял живот никой не се беше грижил за нея. Присъствието на Коул я караше да се чувства в безопасност и защитена.
Коул легна до нея и я прегърна, придърпвайки одеялото над двамата. Дона въздъхна тежко и се сгуши до него.
— Трудно ти беше днес, нали, любов моя? Сега разбираш защо искам да те видя настанена на сигурно място. Искам да ти осигуря по-добър живот и мисля, че племето на Бягащия лос ще ти помогне.
Дона не искаше и да чуе за Бягащия лос. Не и сега, когато Коул я прегръщаше, когато се чувстваше защитена и желана.
— Не би трябвало да завися от тебе по такъв начин.
— Аз нямам нищо против. Стига да не ти стане навик.
Каза го на шега, но Дона го взе буквално. Замръзна и се отдръпна.
— Ще го имам предвид.
Той изруга прибързаността си и се опита да я прегърне отново. Успя, но не беше същото. Сега у нея се усещаше напрежение, каквото липсваше преди.
— Съжалявам, любов моя, но между нас не може да има нищо трайно. Ти не си ми безразлична, но не е честно да се обвържеш с мъж, обзет от натрапчиви мисли за мъртвата си си жена.
— Нима съм искала нещо повече?
— Нищо не си искала. Но аз исках…
Не довърши. Нямаше представа какво иска. Освен може би да целуне Дона. Знаеше, че не бива, но не можеше да се въздържи. Една целувка и ще спре.
Стисна по-силно раменете й, наведе глава и я целуна. Леко, нежно докосна полуразтворените й устни. И веднага се възбуди. Разбра, че няма да се задоволи само с целувката. Искаше да бъде вътре в нея, да я почувства как го обгръща плътно. Искаше да гледа как очите й се забулват в мъгла, докато навлиза все по- дълбоко и по-дълбоко. Искаше да я вземе с ръце, с уста, да я чуе как вика. Стисна я още по-силно и почувства как тя се прилепва към него.
Вдигна глава и я погледна. Очите й бяха молещи и замъглени. От устните й се откъсна лек звук, той разбра и отново я целуна. Когато се опита да се дръпне, тя го задържа.
— Не, не спирай. Целувай ме още.
— Не бива…
— … но аз искам. Искам те тази нощ. Трябва да почувствам, че съм жива. Да забравя какво искаха да направят с мене Сам и Спайдър.
Как би могъл да устои? Членът му беше твърд и се притискаше към бедрото й. Копнееше за нея, искаше му се да изтрие от ума й всички грозни спомени за минали кошмари.
Коул се надигна, полека отдръпна разкъсаните краища на корсажа й и оголи великолепните й гърди. Те блеснаха като старо злато в оскъдната светлина на огъня, той сведе глава и обхвана едното тъмно зърно с устата си.
Пулсираща наслада се втурна по жилите й, докато устните му я галеха и смучеха, изпълвайки я с тръпнещо предчувствие. Почувства мокра топлина да се стича между краката й, разтърсена от дълбочината на емоциите, които бушуваха в нея.
Тя му помогна безмълвно да съблече остатъците от дрехите й. После той я положи по гръб на одеялото и бързо свали собствените си дрехи. Голите им тела се притиснаха едно до друго и двамата застенаха от невероятната наслада, когато гореща плът се притисна до друга гореща плът. Той я зацелува отново и когато Дона бе почти замаяна, устата му се отдели от нейната и се насочи към други, по-интимни места.
Той се насочи към великолепните хълмове на гърдите й, като ги облизваше жадно и ги захапваше леко, събуждайки наслада в нея. Дона се извиваше под него, умолявайки го без думи да влезе в нея, да прекрати това безкрайно мъчение.
— Знам какво искаш, любов моя — прошепна Коул срещу сладкото връхче на гърдата й. — И това ще дойде, но по-късно. Толкова много неща искам да ти покажа и да направя с тебе.
Той пъхна много нежно пръста си в нея. Топлината й се сключи около него и той с мъка удържа внезапната си реакция. Затвори очи, пъхна още един пръст и навлезе по-навътре. Едва се сдържаше и целият трепереше. После дръпна пръстите си много бавно и след това отново ги вкара. Тя извика и хълбоците й се вдигнаха рязко нагоре.
— Моля те!
— Шшт!
Горещият му дъх срещу устните й я накара да се разтрепери под напора на невероятни усещания.
После той се плъзна леко върху тялото й, пръстите му я разтвориха и в същото време устата му се намери върху нея. Дона се стегна шокирана. Когато Били се бе опитвал да направи това с нея, тя бе предпочела да я бие, вместо да удовлетворява нездравите му нагони. Но същото, извършено от Коул, предизвика у нея небесен възторг, а не отвращение. Той целуваше и галеше една част от нея, която бе твърде интимна и съкровена, която тя бе отказвала на Били Коб, и това усещане я изпълваше с неимоверно задоволство.
Ръцете му се плъзнаха под нея и я повдигнаха към устата му.
— Сладко — прошепна той и топлият му дъх срещу най-интимното й място предизвика у нея прилив на наслада.
— Това… не е редно — каза Дона, погълната от спазмите на напиращото удоволствие.
— Редно е, ако ние го искаме.
Тя онемя от смайване, докато Коул я изследваше нежно и обстойно с езика си. Знаеше, че става все по-гореща и мокра, докато устата му върши магически неща с нея, но той, изглежда, нямаше нищо против. А когато тялото й се превърна в инструмент, чрез който Коул й създаваше върховна наслада, тя престана да мисли свързано. Застена и изви гръб. Краката й трепереха, тялото й се разтърсваше от диви спазми.
— Точно така, любов моя — прошепна той. — Притисни се към устата ми. Още малко ти остана. Чувствам как краката ти се напрягат, мускулите ти се свиват. — Езикът му влизаше и излизаше, без да спира. — Харесва ли ти така? Да, виждам, че ти харесва.
Задавеният й вик бе свидетелство, че е отгатнал правилно.
Разбирайки, че тя е близо до кулминацията, той пъхна пръстите си в нея, докато в същото време дразнеше с език твърдото възелче, сгушило се сред влажните й гънки. Това беше твърде много за Дона. Тя се разпадна в неистови викове, кръвта й се сгъсти от неизпитвани досега усещания, които цялата я разтърсваха. Безкрайното търпение на Коул му струваше скъпо. Все по-трудно успяваше да се контролира.
— Сега ще вляза в тебе — каза той с дрезгав глас, който Дона едва различаваше.
Все още разтърсвана от удоволствие, тя усети как се разтяга и изпълва, докато Коул навлизаше в
