Дочул вопъла, Диабло хвана по-здраво треперещите й рамене.
— Не се безпокой, милейди. Никой няма да те нарани, докато си с мен. А и ние ще останем тук само докато Льо Ватур се появи.
— Но тези мъже ме гледат сякаш… сякаш съм… — думите й секнаха не можеше да опише как я караха да се чувства похотливите погледи на пиратите.
— Не ги вини. Ти си дяволски привлекателна жена.
Девън продължаваше да стои замръзнала на мястото си. В това време Диабло нае стая и я поведе нагоре по стълбите. Стаята бе доста приятна от големите прозорци се откриваше великолепен изглед към пристанището. Обзавеждането бе оскъдно, но достатъчно, пердетата и кувертюрата малко пооръфани, но относително чисти. Девън предположи, че пиратите не са особено придирчиви и се зачуди какви ли ще са чаршафите.
— Ще те оставя сега, Девън — обади се Диабло и наруши мълчаливия й оглед на помещението. — Ще вечеряме, когато се върна. Вече си наясно, че не бива да напускаш стаята, нали? И за твое добро заключи отвътре, като изляза. Ще се разпоредя да ти изпратят вода за къпане и вана.
Банята достави огромно удоволствие на Девън. После облече лека ленена рокля, усилено разчетка дългите си руси къдрици, докато те заблестяха като коприна и ги завърза с панделка на тила, избирайки прохладата пред красотата. Седна и зачака Диабло.
Той се върна скоро, следван от двама прислужници, които внесоха втора вана с гореща вода и изнесоха нейната. Когато излязоха, Девън си даде сметка, че Диабло се готви да се изкъпе в нейно присъствие.
— Нали не възнамеряваш двамата да обитаваме тази стая? — попита тя с хладни високомерни нотки в гласа.
— Видя ли долу някого, с когото би предпочела да я споделиш, милейди? — подигравателно попита Диабло, като вдигна вежди. Мълчаливо съблече бялата си копринена риза. Усмихвайки се широко на Девън, постъпка, която я вбеси, той придвижи пръсти към закопчалките на панталона.
— Чакай! Аз ще… Не е почтено.
— Девън, от седмици спим в едно легло. Какъв е този прилив на срамежливост сега? Скоро ще бъдем толкова близки, колкото е възможно да бъдат мъж и жена.
Думите му бяха недвусмислени.
— Защо си губиш времето с някоя, която не те желае? — предизвика го Девън. — Сигурна съм, че в Насо е пълно с жени, които с охота, за разлика от мен, биха легнали с теб.
— Несъмнено — съгласи се Диабло дружелюбно, докато сваляше ботушите си, — но една синеока русокоса красавица ми е легнала на сърцето и не искам никоя друга. — Първо единият, а после и вторият ботуш тупнаха на пода, той се надигна, за да свали и последната дреха от великолепното си тяло. — Може да ми изтриеш гърба, скъпа.
— Само когато небесата се продънят! — Девън нарочно обърна гръб на откровената показност на жизнената мъжественост на Диабло. Гърленият му смях накара страните й да пламнат от гняв. Тя изтърпя унизителното усещане, докато траеше банята на Диабло с цялата самоувереност, която успя да събере, като остана загледана през прозореца и се стараеше да не мисли за голото му тяло.
— Можеш вече да се обърнеш, скъпа. Облечен съм. — В гласа му се долавяше присмех. — Умирам от глад. Мястото не е кой знае какво, но храната е добра.
Девън не можа да не се възхити на ослепителната му фигура, облечена в тесни черни панталони и бяла, украсена с дантели риза. Високи обърнати ботуши и червен пояс през кръста добавяха блясък на тоалета. Късият жакет и сабята на кръста превръщаха Диабло в най-впечатляващия мъж, когото Девън бе имала нещастието да срещне. Без брада той не изглеждаше толкова свиреп и тя отново се замисли за тайнствеността, която го забулваше.
Той я придружи надолу по стълбите до малка маса в общото помещение, където вече сервираха поръчаната от него вечеря. Точно както бе предрекъл Диабло, храната бе вкусна, а много от блюдата бяха непознати за Девън ястия. Плодовете направо я зашеметиха и тя не се удържа да опита всичките, което особено зарадва Диабло.
Сега странноприемницата „Колелото на съдбата“ бе още по-препълнена. Пияните мъже я изпиваха с поглед, зачуди се как Диабло, очевидно мъж с финес, търпи да живее сред хора, паднали до равнището на животни.
Бдително проследи двамата пирати, които влязоха, залитайки — бяха облечени с невъобразими дрехи и въоръжени до зъби. Единият зърна Диабло, сръга с лакът другия и двамата се насочиха право към тяхната маса. Девън почти се задави с парче риба, когато застанаха до тях.
— Абе знаех, че няма да ти опънат врата, щом големият турчин се навърта до теб — каза вместо поздрав по-ниският. — Радвам се да те видя, Диабло. К’во стана с брадата ти? — един мръсен пръст се насочи към гладко избръснатото лице на Диабло. — Винаги си бил готин дявол, ама сега си направо убавец.
— Ани! Кои ветрове те довяха насам? И Калико Джак ли е тук?
Ани! Вероятно нещо не е разбрала, реши Девън. Пиратът пред нея не можеше да е жена! Но колкото и невероятно да изглеждаше — така беше. Едно по-добро вглеждане разкри оформените гърди под измачканата риза, както и закръглени женски бедра, почти скрити от торбестите панталони.
— Да — потвърди Ани ухилено. — Джак ще се появи. Пристигнахме днес, веднага след като продадохме плячката в американските колонии. Знаеш ли, че Мери плава с нас сега?
Докато приказваше, Ани през цялото време разглеждаше Девън с интерес, но не попита нищо.
— Радвам се да те видя отново, Мери — обърна се Диабло към втория пират.
Макар и да се постара, Девън не успя да прикрие изненадата си. Двама пирати и то жени! А Диабло се държеше, сякаш това е нещо най-естествено, а не чудо невиждано.
— Едва те познах, Диабло — усмихна се Мери и разкри жълтеникавите си зъби. — Коя е жената? Заради нея ли си махна брадата?
— Дамата ме предпочита голобрад. — Погледът му се плъзна към Девън, готова да припадне. — Скъпа, запознай се с Ани Бони и Мери Рийд. Те плават с Калико Джак. Дами, това е лейди Девън Чатам, моята… компаньонка.
Девън, прекалено зашеметена, за да проговори, успя само да кимне.
— Лейди, тъй ли? — изсумтя Ани, която всъщност бе известен пират — за главата й бе определена доста висока цена. — И к’во шъ прай една лейди с такъв кът’ теб?
Мери Рийд явно оцени забележката като забавна, защото избухна в дрезгав смях.
— Да — включи се и тя, — твойта проститутка може да прилича на дама и да е с име, но тя все пак си изкарва прехраната, легнала по гръб. Трябва да призная обаче, че е красавица. Бас държа, мнозина са предложили да ти я махнат от ръцете, щом ти омръзне.
Девън вече бе преодоляла шока и грубите забележки на жената я накараха да закипи от гняв.
— Проститутка! — просъска тя, готова да избухне. — Мога да кажа…
— Ето го и Калико Джак — обади се Ани, като безцеремонно прекъсна Девън и оживено размаха ръка към пищно облечения пират, който току-що бе влязъл в странноприемницата. — Грижи се за себе си, Диабло. Много живот има в теб, та да се дадеш да увиснеш на бесилото.
Ани се обърна, готова да си тръгне.
— Да — съгласи се и Мери и последва приятелката си. Двете скоро се загубиха из тълпата.
— Какво ще кажеш за моите дружки? — попита Диабло, за да подразни Девън.
— Те са груби, вулгарни и в никакъв случай не могат да бъдат наречени дами — отвърна, без да се колебае Девън. — Какво кара една жена да се захване с пиратство?
— Кой знае? — сви рамене Диабло. — Вероятно по същите причини като мъжете: заради приключението, парите, от алчност.
— Това ли те подтикна да се присъединиш към братството?
Диабло не отговори, а лицето му беше непроницаемо. Докато остана дълбоко замислен, по чертите му пробягнаха разочарование, горчивина и измъчваща душата самота. Тези чувства красноречиво говореха за преживените страдания и поетото бреме. Девън сериозно се съмняваше, че някога ще узнае какво тежи на сърцето му, защото той го пазеше прекалено ревниво. Очевидно не възнамеряваше да отговори на въпроса й, тъй като рязко се изправи и така сложи край на вечерята.
