Лишен от навика да се отказва, ако си е наумил нещо, Диабло усети, че губи здравата връзка със сетивата си. Или трябва скоро да я съблазни, или ще полудее.
Цялата й съпротива се стопи, щом Диабло посегна и я притегли отново в прегръдките си. Бе го обзела силна и разтапяща страст. Погледът му бавно се плъзна по нея, а покоряващият му глас прошепна:
— Искам те, скъпа. И ти обещавам, че няма да направя нищо, което не желаеш.
Девън го гледаше с отчаяна смесица от надежда и недоверие. Как ще да го спре, ако реши да я вземе без нейно съгласие, но думите му обещаваха един шанс, макар и съвсем малък, да му попречи да направи каквото си е наумил.
— Наистина ли? Ще спреш, когато пожелая? Няма да ме нараниш?
— Да те нараня? — гласът му бе така страстен, както и усмивката му преди малко. — Последното нещо, което искам, е да те нараня. Вярно, желая да чуя вика ти, но от удоволствие, не от болка.
В следващия момент Девън усети ръцете му върху бюстието с невероятна вещина разкопчаваха всяко копченце. Отметна дрехата. Побиха я тръпки, но не само от страх. Дъхът на Диабло секна той бе поразен. Гърдите й, бледи като алабастър, бяха увенчани с дръзко щръкнали розови зърна, твърде напрегнати и страшно изкусителни за мъж, въздържал се толкова дълго.
Със страхопочитание докосна едното месесто зърно и се усмихна, когато то се набръчка. Поигра си: в началото го теглеше и стискаше леко, а после отри палеца и показалеца си около него и безмилостно го възбуди с нежния си като перце досег. Младата твърда плът го омая и възбуди, и той усети как слабините му се надигат.
Докато пръстите му се занимаваха с едното зърно, той се наведе и прокара върха на езика си по другото. Първо близна пъпката, дари я с леки, дразнещи потупвания и едва тогава я пое във влажната си уста. Смучеше внимателно, а езикът му продължаваше пламенния си танц.
Девън залитна като пияна, смаяна с каква сила откликва на призива му. Кръвта нахлу в главата й, сърцето й диво заби и коленете й се разтрепериха. Как може зъл пират да й въздейства така, а почтен мъж като Уинстън успяваше да събуди само снизходителна привързаност? Всякакви мисли изчезнаха, когато усети как й останалите дрехи се отделят от тялото й и тя остава пленително гола пред горещите, изучаващи очи на Диабло.
— О, кръв Божия, Девън, ти си ненадминат шедьовър крехка, но от плът и кръв. Засенчваш всички други жени. Мисля… Ако някой се опита да те докосне, ще го убия.
Вземайки я на ръце, той я положи на леглото и се наведе да свали обувките и чорапите й. И, напълно облечен, се изтегна до нея. Интуитивно усещаше, че разпалва у нея жар: зарадва се, но искаше да лумнат пламъците, които горяха у него. Дланта му нежно проследи основата на гърдата й, плъзна се по копринения й корем. Допирът му бе лек и възбуждащ, и за свое смайване Девън откри с каква радост приема агонията на пълната възбуда.
— Искаш ли да спра? — попита Диабло. — Винаги спазвам обещанията си.
Езикът му прокара огнена диря от ребрата към стомаха й, а ръцете му търсеха чувствените й местенца.
Изпаднала в еротична мъгла, където нищо нямаше значение, освен приятния и разтапящ начин, по който Диабло я възбуждаше, Девън простена леко.
— Кажи ми, скъпа — настояваше Диабло, — да спра ли?
Въздухът заседна в гърлото на Девън: дръзките му милувки го отведоха до нейната горяща мека сърцевина, до онова забранено място, закопняло за неговия досег. И въздухът пак заседна: пръстите му проникваха в нейната влажност и станаха по-настойчиви, а очите му не напускаха лицето й.
Девън искаше да се възпротиви, опита се да изрече на глас несъгласието си и да прекрати нежното мъчение, но да принуди Диабло да спре в този миг, би било равнозначно да скочи от лицето на земята, за да попадне в абсолютна тъма. Макар разумът да й диктуваше друго, тя не бе в състояние да се откаже от непреодолимата съблазън на Диабло, чувстваше, че неговата воля става и нейна.
— Разбирам, скъпа — пророни Диабло, като накара трапчинката да се появи. — Не е нужно да казваш нищо. Само се отпусни и ми дай възможност да те любя.
Той се откъсна за миг от нея, а когато се върна, Девън усети окосмените му гърди върху чувствителните си зърна. Той зарови лице в ухаещите й копринени коси и си помисли колко крехко и нежно е тялото в ръцете му, колко налети и женствени са гърдите й. Всичките му сетива бяха завладени от вкуса и уханието на Девън, наложи си с усилие да се пребори със завладяващата го потребност да я обладае бързо и да я люби ненаситно, докато засити огромната си страст към нея.
Диабло изведнъж усети, че не може нито миг повече да понася възпиращите го панталони и се извърна, за да ги плъзне по мускулестите си бедра. Припряно махна ботушите и бельото. Мъжествеността му, набъбнала и туптяща, щръкна към нея. Преди да затвори плътно очи. Девън зърна огромния му член. Помисли си, че Диабло е възхитителен, достатъчно бе само да го наблюдава и устата й пресъхваше.
— Разтвори си краката, скъпа — насърчи я треперещият му от възбуда глас. Имаше чувството, че е момче, което за пръв път ще бъде с жена.
Надвесен над нея, той се намести между бедрата й и се насочи към влажната теснина. Топлият му член се мушна към цепнатината, Девън се опита да се дръпне, шокирана в чувствената си мъгла. Та тя бе прекалено малка за него!
— Диабло, не! Не можем! Не е възможно!
Той я притисна назад и се насочи навътре, ръката му я прихвана през кръста, за да й попречи да се измести.
— Довери ми се, скъпа. Не само е възможно, но доставя и огромна наслада. Ще видиш. Просто се отпусни. Не искам да те нараня.
За миг тя се опита да окаже отчаяна съпротива, ала схвана, че няма надежда и се отпусна, както пожела той, без дори да й хрумне да го възпре. Бе я отвел прекалено далеч за подобна мисъл. Първоначалното нахлуване, когато усети как се разтваря пред навлизането на огромната му мъжественост, изтръгна вик на болка от Девън. Приглушените й стенания обаче само доразпалиха страстта му и той продължи да напредва по-упорито и по-дълбоко в девствения тунел. Усети как тънката ципа поддава под настойчивото му пробождане, спусна се още по-навътре, влезе напълно в нея и се наслади на влажната пулсираща топлина, обгърнала го здраво.
— Това е, скъпа. Повече няма да те боли — увери я Диабло нежно и остана неподвижен, за да й даде възможност да привикне с големината му. — Кокали Господни! Колко си тясна и топла! Едва се въздържам да не експлодирам.
Девън имаше усещането, че я разкъсват. Бе очаквала някаква болка, доколкото можеше да се вярва на момичешките брътвежи, но не и това. Точно когато си мислеше, че ще умре, болката започна да отслабва и бе заменена с непознато досега усещане, което започваше там, където двамата се сливаха. То растеше с всяка измината секунда и я караше да движи бедрата си. Да, болката определено бе изчезнала и тя погледна Диабло, сякаш питаше: А сега какво?
Диабло простена, тъй като едва се контролираше.
— Сега… следва… удоволствието — успя да пророни членоразделно и бавно той, доловил въпроса й.
Заклати я нежно, подсказвайки й ритъма. Тя го стискаше плътно със своята влажност, всяко движение напред-назад предизвикваше търкане на границата на болката.
— Възхитителна си — прошепна той в ухото й. — Сякаш цял живот съм чакал именно теб.
Той нарочно ускори темпото, зарадван от учудването в небесносините й очи.
— Диабло! — извика тя, неподготвена за прилива от усещания, които я завладяваха със светкавични разтърсвания и я водеха до пълен възторг. Плашеше се, че не знае какво ще последва.
— Кит! Наричай ме Кит! — подкани я той, копнееше да чуе името си от нейните устни.
— Кит! Чувствам се така… Не знам какво става и това ме плаши.
— Чакай да дойде, скъпа. Не бързай. Потопи се във водовъртежа, плувай в него и ще усетиш кога е дошло времето. Не мога да повярвам, че така добре откликваш. Не мисли, отдай се на сетивата си.
Дошло времето? Дошло времето за какво? — чудеше се Девън трескаво, докато нещо я теглеше към центъра на водовъртежа, за който Диабло спомена.
Изведнъж проникванията на Диабло станаха диви и Девън инстинктивно се надигна, за да ги пресрещне,
