предимно в Насо, и по-рядко на Рай. До този момент Скарлет бе успяла да задържи, макар и слабите чувства на Диабло, като прогонваше всякаква конкуренция, без да подбира методите.
При вида на Девън, Скарлет разбра, че скоро ще загуби мястото си като жената на Диабло. Девън олицетворяваше всичко, което Скарлет желаеше, но не успяваше да бъде. Девън бе млада, възхитителна и несъмнено дама. Скарлет може би най-много се дразнеше от очевидната невинност на Девън. Тя се приближи към момичето, готова на всичко. Върхът на късата й сабя зловещо се притисна към гладката бяла кожа на шията на Девън. От малката рана избликна капка кръв.
Девън прекалено късно осъзна каква опасност я грози в лицето на Скарлет и съжали за толкова много неща. Животът й бе на път да свърши, без никога да е изпитала любов и задоволство.
Изведнъж на прага се появи една висока фигура и устните на Девън отрониха една-единствена думичка с такава радост, че самата тя се изненада:
— Диабло!
Глава шеста
— Какво, по дяволите, става тук?
Котешките очи на Скарлет се присвиха, но опряното в шията на Девън острие не се помести.
— Готвя се да се справя с любовницата ти.
— Кокали Господни, Скарлет! Полудя ли? Остави Девън веднага!
— Не, Диабло! Не можеш да ми заповядваш какво да правя. Знам защо си довел момичето тук и няма да го допусна.
— Нямаш думата по въпроса, Скарлет. Ние нищо не сме си обещавали — отбеляза Диабло с тих, но решителен глас. Той добре познаваше избухливия нрав на Скарлет и истински се страхуваше, че животът на Девън е в опасност. Ако Скарлет по някакъв начин нарани Девън, щеше да я убие на място.
Скарлет невъзмутимо натисна още малко върха на сабята, от което се появи нова капка кръв, а от устните на Девън се отрони болезнен вик. Появата на малката червена капчица така вбеси Диабло, че той извади собствената си сабя и я насочи към гърдите на Скарлет.
— Остави оръжието, Скарлет, и не смей да нараняваш Девън.
Гласът му бе решителен и измамно спокоен, което не вещаеше нищо добро, а Скарлет бе достатъчно проницателна, за да го долови. Именно това му качество будеше страх у враговете му. Ако го ядоса още, Диабло ще я съсече, без да се замисли.
Скарлет реши, че не си заслужава да умре само, защото е убила Девън. С неохота отмести сабята, а по лицето й се четеше бяс.
— Кое е момичето, Диабло, и каква ти е?
— Името на дамата е Девън Чатам. Баща й е граф на Милфорд.
— Твърди, че е твоя пленница, макар и двамата да знаем защо си я довел — подхвърли Скарлет лукаво.
— Да, може и така да се каже.
Свирепото изражение по лицето на Скарлет донякъде се смекчи. Разбираше, че една дама може да бъде взета за откуп — самата тя го бе правила един-два пъти.
— Любил ли си я?
— Не е твоя работа. Аз не те питам с кого се забавляваш. Не ме засяга дори ако си спала с целия си екипаж. А сега се омитай, преди да забравя за някогашното ни приятелство.
Скарлет се извърна, а зелените й очи блеснаха, оглеждайки Девън от главата до петите.
— Забавлявай се с нея, Диабло, докато пристигне откупа, но дълбоко се съмнявам, дали това бледолико крехко създание ще те задоволи за дълго. Между нас съществуваше нещо повече от приятелство. Знаеш къде да ме намериш, когато ти дотрябва истинска жена.
С привидно спокойствие тя напъха сабята в ножницата, метна пленителна усмивка на Диабло и излезе бавно от стаята, грациозно полюлявайки бедра. Диабло затръшна вратата зад гърба й и се обърна загрижен към Девън.
— Скъпа, добре ли си? Съжалявам за появата на Скарлет. Не знаех, че е в Насо.
С повече нежност, отколкото предполагаше, че му е присъща, Диабло притисна разтрепераната Девън в прегръдките си. Извади снежнобяла кърпичка и внимателно попи капчиците кръв от раната. А после, за ужас на Девън, нежно почисти раната с върха на влажния си език. Дъхът на Девън секна. Жестът му бе особено еротичен и напълно неочакван.
Успя някак да си намери гласа и отбеляза:
— Скарлет е твоя любовница, нали?
Девън се ядоса на себе си, че изреченото прозвуча повече като обвинение, отколкото като въпрос.
— Не, скъпа — отрече Диабло. — Тя просто бе някоя, с която запълвах самотните си часове на брега. Ние сме от една порода и се разбираме.
Въпреки волята си Девън се разтопи в прегръдката на Диабло и с радост прие неговата утеха и закрила. Ала щом езикът му докосна чувствителната кожа на шията й, у нея пламна огън и се разнесе по цялото й тяло. Устните му естествено се плъзнаха нагоре от нараненото място към леко отворената й от смайване уста, но Диабло го възприе за покана и вкара езика си във влажното отверстие, като вкусваше и изследваше на воля.
Изцедена емоционално, Девън опасно залитна. Ръцете на Диабло я притиснаха по-плътно и същевременно бавно, и прелъстително галеха талията, ханша и накрая гърдите й, където се спряха, за да се насладят всецяло на приятната им закръгленост. Девън въздъхна — знаеше, че трябва да се противопостави, но бе прекалено опиянена от досега му, за да го стори. Хладните целувки и плахи прегръдки на Уинстън въобще не можеха да се сравняват с досега на този мъж.
— Желая те, скъпа. — Дъхът му я погъделичка по ухото и тръпка премина през цялото й напрегнато тяло. — Желая те, откакто те видях — така нафукана и почтена, но същевременно неописуемо красива. Ако не бе проклетият облог…
— Облог? — промърмори Девън. Думата проникна в подсъзнанието й и я върна към действителността. — Какъв облог?
— Нищо тревожно скъпа. Просто се съсредоточи, виж какво правя и как откликва тялото ти. — Пръстите му нарочно очертаха кръгове около зърната на гърдите й и когато се втвърдиха, той нежно ги подръпна. Това оказа унищожителен ефект и върху двамата. — Кокали Господни, Девън, дай да те любя. Искам аз да съм мъжът, който ще те направи жена.
Нищо от житейския опит на Девън не я бе подготвило да се справи с мъж като Диабло, чиято богата практика го правеше неустоим за жените. Тя насочи изпълнен с паника поглед към блесналите му от чувственост очи и усети колко е запленена от неговата страст. Макар всеки нерв в тялото й да я караше да се предаде, тя се овладя и не отстъпи. Този мъж бе пират, крадец и прелъстител на жени, независимо че бе привлекателен и тя го желаеше, а и не можеше да му прости, задето я откъсна от близките й. Баща й сигурно вече е обезумял от тревога, да не говорим колко страда Уинстън от нейното изчезване.
— Не, недей, Диабло! Не разбирам за какво ми говориш.
Усмивката в очите му съдържаше такъв чувствен пламък, че тя усети как кръвта във вените й завря.
— Дай да те науча и ти обещавам, че ще ти достави удоволствие.
Единствено фрапиращата му самонадеяност я изтръгна от еуфорията, в която бе изпаднала от момента, когато устните и ръцете на Диабло я пожелаха. Отскубвайки се от прегръдката му, тя просъска:
— Не искам да имам нищо общо с теб и твоята любов. Заради теб едва не загинах от ръката на онази червенокоса вещица. Хич не чакай да падна в ръцете ти като всички леки жени, с които си свикнал.
— Щом те съзрях, разбрах, че не си като никоя друга жена, скъпа.
Истина е, помисли си Диабло трезво. Тя бе пламенна и темпераментна, а същевременно притежаваше финес и красота. Бе интересна смесица от мъжкаранство и женственост, без превзетата скука, навявана от толкова много добре възпитани дами. През цялото време бе готова да се бори с него, макар да си даваше сметка, че той има абсолютна власт над нея. Той въздъхна и прокара разсеяно пръсти през косата си, но колкото и смела да беше, колкото и да му се противопоставяше, той я желаеше с неотслабващо чувство.
