— Ти си безценна, Девън. Наистина безценна. Очаквам с нетърпение деня, когато ще узная всички тайни, скрити в твоето тяло.
Преди да клюмне фитила на лампата. Девън зърна повторно, макар и бегло, унищожителната трапчинка върху бузата му. В следващия миг долови шумолене на дрехи и койката поддаде под тежестта на тялото му. Тя усети топлината му до себе си и се размърда неспокойно.
— Стой мирна, Девън, и заспивай.
Да заспи! Как можеше да го стори, та стегнатото тяло на Диабло бе така плътно прилепнало към нейното? Той се обърна и я привлече към себе си, а тя преглътна конвулсивно, спря да диша, готова да води битка. Ала за нейно облекчение или разочарование, той само погали извивката на гърдите й и това обаче беше повече, отколкото бе склонна да допусне.
— Не ме докосвай!
Съвсем непреднамерено лакътят й се заби в наранената му страна.
— Ох! По дяволите! Какво правиш, Девън? Да те завържа ли искаш? Доста ме заболя.
— Радвам се! И не ме докосвай повече!
— Палавница — промърмори той и се извърна на другата страна.
След като даде онова глупаво обещание на Кайл, той се надяваше да накара Девън постепенно да привикне с неговите милувки и накрая съвсем естествено и по собствена воля да го приеме. Разчиташе да събуди копнеж у нея — копнеж, какъвто би могъл да уталожи. Ако съдеше по поведението й тази вечер обаче, като че ли съвсем скоро щеше да се наложи да се раздели с част от плячката си.
Девън се усмихна доволно, ведро и топло в уютното си гнездо. Чувстваше се в безопасност, защитена и — о, така приятно. Нещо меко се долепи до врата й. След това усети нещо възбуждащо и остро по кожата на лицето си. Намръщи се на сън, но не се събуди. Гърдите й трепнаха, дългите й крака се раздвижиха неспокойно от някаква ласкава топлина, без да може да определи от къде идва.
— Сладка! Толкова сладка!
Нашепваните в ухото й думи напълно я разбудиха.
Надвесен над нея Диабло покриваше лицето и шията й с възбуждащи, щипещи целувки. Ръцете му силни и властни бяха под нощницата и изследваха сладката повърхност на кожата й — корема, краката, бедрата, с пръст проследи извивката на бедрото, а ръката му нежно галеше набъбналата й гръд. После повдигна нощницата и тя усети прилив на хладен въздух, а Диабло сведе черната си глава, за да докосне с език възбудените зърна на гърдите й. Простена, залепи устни върху набъбналото зърно и енергично го засмука.
Тялото на Девън се разтърси.
— Престани!
— О, ти си узряла, скъпа. Виж как реагира тялото ти на моето. Дай ми да те любя. Нека те науча как да се насладиш на всичко, което мога.
— Не искам да имам нищо общо с теб или такива като теб — съпротивляваше се Девън. Ала желанието й да се отпусне и да се предаде на волята на Диабло бе тъй голямо, че прехапа устни, за да запази бистър разума си. — Никога няма да ти си отдам доброволно.
— А аз няма да те приема по никакъв друг начин — промърмори Диабло и се надигна от койката. — Става късно, а аз имам да управлявам кораб. Ще дойда по-късно да те изведа на разходка по палубата — той й се усмихна сърдечно и се надигна напълно гол, без да се смущава да й покаже как е предизвикала желанието му.
Преди да извърне очи от пленителната гледка, Девън успя да зърне дългите му мускулести крака, стегнатия задник, тънкия кръст и невероятно широките рамене. Поруменя, опитвайки се да мисли за всичко друго, но не и за онази част от него, която така усилено се отиваше да избегне.
За свое учудване установи, че не се е сещала за Уини или за женитбата им от дни. Поне не откакто Диабло нахлу в живота й като водовъртеж и разбърка ума й.
Какво става с мен, смъмри се тя.
— Хайде, милейди, слънцето ще ти се отрази добре.
Диабло плътно прегърна Девън през кръста и я поведе към огрятата от слънце палуба. Денят бе възхитителен, екипажът сновеше нагоре-надолу в изпълнение на всекидневните задължения, бронзовите тела на мъжете, голи до кръста, блестяха от пот. Няколко моряци проследиха с поглед бавната разходка на Диабло и Девън по палубата, но повечето, незабравили какво сполетя Едноокия, извръщаха очи — поне докато Диабло пазеше любовницата си така ревниво.
— Днес изглеждаш възхитително, милейди — похвали я Диабло, докато я оглеждаше с възторг.
Девън бе избрала кокетна синя дневна рокля, чието дълбоко кръгло деколте и ръкави бяха пищно гарнирани с дантели. Роклята подчертаваше идеално овалните й форми и привличаше вниманието върху високата й, гъвкава фигура. Тя предпочете да се престори, че не чува комплимента му и даде вид на запленена от кораба.
В отговор на интереса й Диабло сподели:
— Той е като малък военен кораб, Девън. Забеляза ли извития бугширит? И отпред, и отзад е стъкмен с въжета, което го прави бърз и подвижен — обърна й той внимание не без известна гордост. — Тежи сто тона и може да развие единадесет възела при благоприятни ветрове. Екипажът е от седемдесет и пет души, разполага с четиринадесет оръдия и други четири, който се въртят. Корпусът му позволява да плава в плитки води — до три метра — и това му дава възможност да се крие в закътани скалисти заливчета, ако се наложи. Доста удобно нещо, когато те преследват. Маневрира добре в канали и тесни проливи.
Макар Девън да не разбираше нищо от кораби, тя се хвана, че слуша внимателно и същевременно е запленена от дълбокия му тембър.
— Винаги ли ти си бил капитанът? — попита тя, заинтригувана от този мъж и начина на живот, който бе избрал.
— Не. По-рано беше собственост на Черния Барт и се казваше — Мародер, но го прекръстих, когато поех командването.
— Какво стана с Черния Барт?
— Бунтът, милейди, се погрижи той повече да не се нуждае от кораб.
Девън предвидливо се отказа от други въпроси за кораба. Вместо това полюбопитствува:
— Как стана, че англичаните те заловиха далеч от кораба и от екипажа?
— Проявяваш заинтересованост, така ли? Не виждам защо да не ти кажа. Предадоха ме.
Очите му потъмняха и Девън неволно потрепери.
— Предали са те? Кой? — изглеждаше й невероятно, че някой би дръзнал да постъпи така.
Диабло присви очи и се загледа в проблясващите води.
— Ако трябва, ще посветя живота си, но ще узная името на този човек, както и причината. И никога вече няма да ме завари неподготвен. Бяхме се скрили в скалисто заливче близо до бреговете на Корнуол. Трюмовете ни бяха пълни с френско бренди и трябваше да се срещна с нашата връзка — мъж, на когото мога да доверя живота си. В лодката взех със себе си само шест моряка и едва стъпихме на брега, когато ни заобиколи драгуните. Озовахме се в капан. От капитанския мостик Кайл видя какво става и веднага изведе „Танцуващия дявол“ в открито море. Той следваше моите заповеди за такава ситуация, а те бяха — да се оттегли, за да запази плячката и кораба невредими. Така само аз и няколко от хората ми бяхме откарани в Лондон, където ни осъдиха за пиратство. По-късно узнах, че съобщението ми до Кормак е било заловено по пътя и той не е научил за срещата ни. За щастие бях използвал кодово име и властите никога не узнаха, кой е нашият човек за свръзка в района.
— Очевидно предателят силно те мрази — отбеляза Девън.
— Пиратите се сдобиват със стотици врагове, но не е нужно да ти обяснявам причините. Хайде, скъпа, време е да те прибирам.
Девън обаче не желаеше да се връща в мрачния си затвор.
— Кое те накара да се захванеш с пиратство?
Доброто настроение на Диабло мигновено изчезна.
— Това, милейди, не е твоя работа. Тръгваме ли? — Той стисна ръката й, без да си дава сметка, че й
