— Идвам от моретата.
Това бе шаблонният отговор на пиратите, когато ги питаха откъде са.
— Не си необразован и говориш правилно — продължи Девън разсъжденията си на глас. — Подозирам, че доста неща криеш от мен. Защо е цялата тази тайнственост, Диабло? Името ти е испанско… Да не си прогонен от родината си или лишен от наследство от рода си?
— Любопитно малко дяволче, това си ти — засмя се Диабло. Достатъчно е да кажа, че приключенията ми доставят удоволствие… а и награди.
Красноречивият му поглед не оставяше никакво съмнение за смисъла на думите му — сребристосивите му очи сияеха одобрително, докато обхождаха без задръжки привлекателното лице и фигура на Девън.
Погледът му бе така откровено чувствен, така зареден със сексуален подтекст, че дори невинно създание като Девън откликна инстинктивно на силата му. А тя се страхуваше и от собствената си реакция. Чувството за самосъхранение я накара да направи няколко крачки назад, но Диабло я последва.
— Не ме докосвай.
— Ти си моя любовница. Мога да правя каквото поискам.
— Не съм ти любовница. Имам годеник. Ще се омъжа след няколко седмици.
— Кой е той — някой застаряващ граф, готов да прахоса състоянието си по теб?
— Не е твоя работа, но той е млад и е виконт. Нямам нужда от парите му, тъй като си имам достатъчно.
— Само виконт? — подразни я Диабло, вдигайки добре очертаните си вежди. — Може би тогава се жени за теб заради твоите пари?
— Той ме обича — защити се Девън храбро.
— Лягал ли е с теб?
Девън изглеждаше така потресена, че Диабло бе сигурен, че никой мъж включително и добродетелният годеник, никога не я е докосвал.
— Целува ли те? — продължи той разпита.
— Ами… Разбира се — заекна Девън, вече напълно объркана. — Защо ми задаваш всичките тези недодялани въпроси?
На Девън определено не й допадаше какъв обрат вземаха събитията. На практика мразеше начина, по който тялото й откликваше на Диабло и на особения му магнетизъм.
— Целува ли те така? — попита Диабло, прегърна я и покри устата, очите и скулите й с целувки, след това се съсредоточи единствено върху устните й, а с длан придържаше главата й и обръщаше лицето й към себе си. Спря, само колкото да попита: — Или така?
Този път целувката му бе силна, дълбока и жадна. Пламенната му целувка отвори устата й и езикът му се плъзна вътре, безсрамно вкусвайки я. Очите й бяха затворени, а златистите мигли потрепваха върху зачервените й бузи като кадифени крилца на пеперудки. Шокиращото доказателство за неговата възбуда бе като камък помежду им и Девън изпадна в паника, за каква я мисли този отвратителен пират? Да не би да е жена с леко поведение? Та тя е лейди Девън Чатам, дъщеря на граф, образована, изтънчена и достатъчно умна, за да схване, че е на прага да загуби скъпоценната си добродетел.
Изведнъж се усети освободена от железните ръце, държали я до преди миг. Отвори очи и премигна. С изненада се вторачи в Диабло — гледаше я с усмивка, от която тя не можеше да откъсне очи.
— Хареса ти, нали, Девън? Ще ти хареса да си моя любовница. За себе си със сигурност знам, че ще ми допадне.
Възмутителното му държане зашемети сетивата й и тя побърза да смени темата.
— Какво ще кажеш за откуп? Бащи ми ще ти заплати всичко, което поискаш, за да се върна жива и здрава у дома.
Очакваше отговора му и не можеше да си поеме дъх при мисълта, че всичко у този мъж е пълно с противоречия. Нищо от нещата, за които бе чувала, че вършел, не я бе сполетяло, откакто, за нещастие, го бе срещнала. Макар постоянно да го провокираше, Диабло не я бе наранил по никакъв начин. Лесно можеше да я обладае, но бе показал учудващо въздържание. Можеше да й стори онова, което мъжете правеха с жените (подозираше за какво става дума, но не разполагаше с житейски опит какво всъщност е то), а той не й бе посегнал, като се изключат няколкото целувки, той я искаше за любовница, а същевременно сякаш бе склонен да й предостави достатъчно време да свикне с прищявката му.
— Не, не ми трябва никакъв откуп. Имам достатъчно богатства.
— Ти обеща да ме пуснеш — припомни му Девън и усети как я обзема отчаяние.
— Да, така е — съгласи се той и се усмихна със зла усмивка. — А ти не си ли чувала, че пиратите са прочути с лъжите си? Доста ме привличаш, милейди. Щом се налага да прекарам известно време на сушата, бих предпочел да си с мен. Когато отново тръгнем да плаваме, ще се погрижа да бъдеш отведена в Англия.
— Но съм готова да се обзаложа, че не и в същото състояние, в което ме отвлече — предизвика го тя.
Сребристосивите му очи се плъзнаха по тялото й с жестока наслада.
— Няма да те нараня, ако от това се опасяваш, но смятам да отнема девствеността ти, ако я имаш.
— Ще ме изнасилиш?
— Нямам такова намерение — увери я той хладнокръвно.
В следващия момент отново започна да я целува и тя усети как гъстата му, оплетена, остра брада жули нежната кожа на лицето и шията й. Устните му се движеха неуморно върху очите й, скулите, връхчето на носа, преди да се впият жадно в нейните, а езикът му проследи очертанията на устните й, докато не ги разтвори. Ненаситно попиваше сладостта, която тя се опитваше да задържи и се наслади на тръпката, когато усети как преминава по крехкото й тяло.
Диабло спусна големите си ръце към тънката й талия, към добре оформените бедра и ги задържа върху твърдите издатини на дупето й — така силно я притисна, че и двамата почти не можеха да дишат. Желанието бе като стегнат възел вътре в него и Диабло сериозно се замисли, че едва ли ще успее да се откъсне, без да загуби разсъдъка си, но той не искаше да изнасили Девън или по някакъв начин да я нарани, макар да я желаеше неимоверно. Разполагаше с цялото време на света, за да я съблазни и нежно да я отведе в леглото си — та нали я водеше на Рай, неговия собствен остров, където думата му бе закон. Мисълта най-после да притежава Девън топла, готова и отзивчива под него бе достатъчен стимул, за да охлади обзелия го плам.
— Чакат ме задължения, милейди — заяви той, едва поемайки си дъх. — Спечели помилване, засега, но един ден, скоро — обеща той, а очите му станаха изпепеляващи, — дяволът ще си получи заслуженото.
Девън се стовари на койката в мига, в който изпълненото с живот тяло на Диабло напусна помещението. Очевидно продължаваше да не й вярва, защото чу завъртането на ключа. Или може би не вярваше на екипажа? Каквото и да е — тя бе пленница на борда на дяволски кораб, невинна пионка в ръцете на мъж, който възнамерява да я използва, преди да я захвърли. Никога няма да го позволя, закле се Девън наум.
Диабло продължаваше да се усмихва, когато стъпи на палубата. Беше все още възбуден, но и доволен от решението си да не насилва пламенното девойче. Рай бе изключително красив остров и предразполагаше към отдаване. А междувременно ще обработва сетивата на Девън, ще я накара да привикне с неговите милувки и бавно ще заличи страха и съпротивата й.
— Не мислиш ли, че постъпи малко жестоко с момичето, Диабло? — попита Кайл. Той наблюдаваше приближаването на Диабло и не пропусна триумфиращата усмивка, изписана на лицето му. — Жестоко бе да я караш да наблюдава налагането с камшик.
— Дамата е по-жилава, отколкото предполагаш, приятелю — увери го Диабло, а в очите му играеха закачливи пламъчета. — Освен това се налагаше. Знаеш не по-зле от мен как екипажът бързо може да се обърне срещу нас. Нямам право да намалявам бдителността си. За момента моряците ме уважават и ми вярват, и искам нещата да останат така. Свършиха ли поправките по кораба? — попита той, сменяйки темата.
— Да. Акбар чака заповед да се вдигнат платната. Дадох курс към Бахамските острови.
— Първо ще спрем в Насо, Кайл. Там ще изчакаме Льо Ватур. Когато се видяхме за последен път, той
