предложи да продаде плячката ни на губернатора на Ню Йорк в американските колонии. Губернаторът и Льо Ватур са големи приятели и французинът ще ни предложи добра цена.
— Льо Ватур, Лешояда. Можеш ли да имаш доверие на тази лукава птица? — попита Кайл скептично.
— Колкото на всеки в нашия занаят — сви рамене Диабло, макар да не бе напълно убеден. — Възнамерявам един ден да посетя колониите, за да се порадвам на тяхното гостоприемство. Не мисля обаче, че сега е времето, колкото и да е приятно да пристигнеш в пристанище и да бъдеш посрещнат с отворени обятия.
— Да — съгласи се бързо Кайл. — Бостън и Ню Йорк са славни пристанища, където се отбиват пирати от цял свят. А когато хора от братството посещават Филаделфия, се държат там сякаш са собственици и никой не оспорва правата им. Губернаторите в Америка ни подкрепят, дават ни провизии, осигуряват ни моряци и защита, че дори и гостоприемство.
— Колониите печелят от пиратството, Кайл. Те са пазар за нашата плячка и понякога ни снабдяват с фалшиви документи за плаване. Те дават убежище на пиратите, за да нанесат удар върху британското управление, което така силно ненавиждат.
— Девойчето остава при теб, предполагам — подхвърли сухо Кайл, отново въвличайки Девън в разговора.
— Няма да я зарежа в чужда страна, ако това имаш предвид. Реших да я задържа като своя любовница — сподели Диабло.
— Светците да ни пазят — промърмори Кайл, като кимна очи към небесата. — Полудя ли, Кит? Скарлет не ти ли стига? Защо да предизвикваме съдбата? Красиви жени има предостатъчно и на Насо, и на Рай.
— Реших вече, Кайл. Няма да променя решението си. Лейди Девън ме заинтригува. По дяволите желая я и ще я притежавам! Неведнъж или дваж съм отвеждал жени—пленници в леглото си, приятелю. Какво те смущава този път?
— Кажи ми, че е съгласна и няма да добавя нищо повече.
При тези думи Диабло усети, че се изчервява.
— Ще се съгласи — обеща той с мъжка самонадеяност.
Кайл обаче не бе напълно убеден и попита:
— Какво ще правиш със Скарлет? Знаеш какъв разгорещен нрав притежава тази жена—дявол.
— Ще се справя със Скарлет, когато му дойде времето. Да не говорим повече за това. Решението ми е окончателно. Докато стигнем сушата, лейди Девън ще стане моя любовница и то доброволно.
Изведнъж хитро пламъче заигра в очите на Диабло, той обичаше предизвика предизвикателствата.
— Готов съм да се обзаложа с теб, приятелю, след като виждам загриженост за съдбата на дамата. Моят дял от плячката срещу това, че тя доброволно ще легне в постелята ми, преди да стигнем на Рай. И освен това обещавам да я върна в Англия, когато „Танцуващия дявол“ отново излезе на плаване.
— Приемам — съгласи се Кайл, уверен, че надменното девойче ще накара Диабло доста да се поизпоти, преди да му се отдаде ако въобще го направи. — А ако аз изгубя, моят дял слава твой!
Глава пета
Същата вечер Диабло се появи, за да се нахрани заедно с Девън. Следи на умора браздяха лицето му и той неприкрито пазеше дясната си страна. Макар и само за миг чувство на вина обхвана Девън, като си даде сметка какво му стори. И все пак тя реши, че е заслужено наказание заради начина, по който я бе отвлякъл.
Вечерята бе жалко събитие, храната едва се ядеше. Диабло избягваше да приказва, ала я наблюдаваше и то така, че я объркваше. Попита я защо лицето й изглежда зачервено и ожулено, сякаш е била ударена. Тя побърза да му отговори, че брадата му е разранила нежната кожа на бузата. Първоначално Диабло изглеждаше озадачен, а после се замисли и докато се хранеха от време на време поглаждаше голямата грива на лицето си.
По-късно се появи Кайл. Девън се захвана да разчисти остатъците от вечерята. Тя не бе сигурна, че би могла да погледне с безразличие към гладката бронзова кожа, опъната върху впечатляващото тяло на пирата, докато Кайл сменяше превръзката.
Двамата мъже излязоха и Девън се възползва да се приготви бързо за спане. Смяташе да легне на койката с дрехите, но точно тогава Диабло се върна. Хвърли й бегъл поглед и отбеляза:
— В сандъка има предостатъчно нощници.
— Бих… Бих предпочела да не ги използвам.
— Настоявам. Няма да ти е удобно така — рече той и докато отваряше капака, сребристосивите му очи заблестяха хищно, извади широка бяла ленена дреха, която трудно можеше да подтикне към съблазън. — Ела, ще ти помогна.
— Не… Сама ще се справя — възпротиви се Девън, грабна я от ръцете му и нареди: — Обърни се.
— Виждал съм те вече и признавам, че това само изостри апетита ми.
— Диабло, не прави така.
— Как, милейди? Не можеш да отречеш търпението ми спрямо теб. Братството ще се скъса от смях, ако разбере, че още не съм те любил.
— На никого няма да кажа — предложи тя с охота.
Диабло отметна глава и се разсмя от сърце.
— Добре го рече, милейди. А сега се оправи, за да можем и двамата да поспим.
За нейна изненада той отиде до своя сандък и започна да изважда разни дреболии. Тя бързо нахлузи нощницата през главата и изхлузи дрехите отдолу. Застана някак не сигурна — все още се колебаеше дали да се настани в койката.
— Лягай — заповяда Диабло лаконично. Сякаш улавяше всяко нейно движение, макар да бе с гръб.
— Възнамерявам да не се дам без бой — заяви Девън, вирвайки предизвикателно брадичка. — Ще се съпротивлявам на всяка твоя крачка. Ще ме имаш, само ако ме изнасилиш.
Диабло въздъхна уморено.
— Лягай, Девън. Тази нощ си в безопасност.
Застанала вдървена, Девън се бореше с възникналата дилема: ако не бе така изплашена от този привлекателен дявол, ситуацията щеше да й се стори смешна. Не, поправи се тя, не бе изплашена, а просто заплашена — той излъчваната властност, която сякаш то обгръщаше и тя чувстваше как изпада под зависимостта на неговата жизненост.
Вземайки решение, Девън сковано се приближи до койката, легна на удобната постеля, но се притисна колкото се може по-плътно към вътрешната страна. Без да казва каквото и да било, Диабло продължи заниманията си. Девън го наблюдаваше изкосо — той постави няколко предмета до мястото за миене, обърна лампата към себе си и се захвана за работа. Най-после Девън схвана намеренията му и силно се изненада:
— Ще се обръснеш ли?
— Да.
Девън го наблюдаваше погълната от любопитство: с всеки замах на бръснача пред нея все по-пълно се разкриваше привлекателното лице на Диабло. Решителна, квадрата челюст, пълни, чувствени устни, чертите му излъчваха сила и мощ. Девън забеляза как крайчетата на устните му се извиха нагоре, готови за усмивка. Ала най-силно я впечатли дълбоката трапчинка до широката, подвижна уста. Основателно носи брада, бе първата мисъл на Девън — та без нея кой би повярвал, че това лице с класическа красота е на пират с име, всяващо страх в сърцата и на най-смелите мъже.
Хрумна й да попита само:
— Защо?
— Защото ми доставя удоволствие — последва мъгляв отговор. — Надявам се и на теб да ти е приятно. А и не желая да съм причина нежната ти кожа да бъде наранена.
— На мен? Та за мен няма никакво значение как изглеждаш. Това не променя същността ти. Жалко, че докато се бръснеш, няма да си прережеш гърлото.
Диабло поклати глава, преди да избухне в смях.
