бил целомъдрен, както предполагам и ти.
— Така е — съгласи се Скарлет, — но за пръв път идваш с жена в Насо. Ще я заведеш ли на Рай? Доколкото знам, аз съм единствената жена, която си водил там, за да сподели леглото ти. Каква ти е тази жена, освен заложница? Не ми харесва да деля с никоя мъжете си.
— А аз не обичам властните, обсебващи жени — сряза я Диабло, почувства, че започва да се ядосва. — Вече ти казах — държа Девън за откуп и ще я заведа, където пожелая.
— Това включва ли и леглото ти? — попита Скарлет, отмятайки подигравателно червените си коси. — Не ми се вижда да й допада. Поне не така, както на мен. Имам нужда от теб, Диабло. Остани при мен на „Червената вещица“ и ще ти покажа колко те желая. Помниш ли колко хубаво прекарвахме заедно?
Скарлет не се гневеше на Диабло заради някоя и друга жена от време на време, самата тя не бе светица, но не харесваше и нямаше да допусне друга да означава за него нещо повече от топло тяло или моментна утеха. А проницателната Скарлет долавяше, че лейди Девън Чатам е в състояние лесно да я измести завинаги от чувствата на Диабло. На Скарлет ще й липсват не само вещината му на любовник, ще си заслужи и присмеха на себеподобните си, че друга и е отнела Диабло.
Бедрата й се залюляха предизвикателно, когато тръгна към Диабло. Прокарвайки ръка по гладко избръсната буза, тя измърка:
— Липсва ми брадата ти, така възбуждащо ме гъделичкаше по еротичните места, но допускам, че ще свикна да гледам оголеното ти красиво лице.
Обвивайки врата му, го придърпа, докато устните им се срещнаха. Тя жадно впи своите и го зацелува с неописуема страст и копнеж. Пръстите й се насочиха към ризата и сръчно започнаха да я разкопчават. Диабло простена, а тялото му спонтанно реагира на целувката на Скарлет и на нейните форми, плътно притиснати към него от гърдите до бедрата. Внезапно пламналата му кожа предизвика самодоволна усмивка върху червените устни на Скарлет.
— Желаеш ме, Диабло! По дяволите! Усещам го.
— Ти си привлекателна жена, Скарлет, а и както знаеш аз не съм от камък.
Очарована от отговора, Скарлет се притисна още по-силно, убедена, че стига да вкара Диабло в леглото си и той няма да поиска повече друга жена. Беше сигурна, че е способна да го накара да желае единствено нея, но Диабло не смяташе така. Макар тялото му да откликна спонтанно на съблазнителната Скарлет, разумът му напълно я отхвърляше. Възхитително задоволен от сладостта на Девън едва преди часове, той отказваше да заличи прекрасното усещане, като се люби със Скарлет. Беше й се наслаждавал истински, докато траеше връзката им, но сега всичко бе свършило.
Отстрани със сила сръчните й пръсти от ризата си, отблъсна я и се отдръпна.
— Дръж се прилично, Скарлет. Не се унижавай да просиш. Ти си красива жена и можеш да притежаваш всеки мъж, когото пожелаеш.
— Но аз искам теб — подчерта Скарлет с горчивина. — Какво ще стане, след като получиш откупа за малката никаквица? Ако ме отблъснеш сега, не очаквай да те приема с отворени обятия, когато нея вече я няма. Гордостта ще ме възпре. Ако ме изоставиш тази нощ, моя дяволска любов, никога няма да го простя. Не разбираш ли, че съм по-добра като любовница, отколкото като враг.
Присвил очи, Диабло внимателно изучаваше лицето на Скарлет. Не хранеше илюзии: тя наистина можеше да се превърне в ужасяващ враг, но някак бе сигурен, че ще се справи с всяка нейна заплаха. Истината бе — и тя сериозно го озадачи, — че вече няма желание да споделя леглото със Скарлет. След като веднъж се бе любил с Девън, всички останали жени бледнееха и щом не беше възможно със Скарлет да бъдат само приятели, изобщо не я искаше.
— Така да бъде — отсече той, а усмивката му изчезна. — Надявах се, че ще останем приятели, макар и да не съм ти повече любовник.
— Върви си тогава! — озъби се Скарлет. — Разкарай се от очите ми. И не забравяй какво казват за пренебрегнатите жени!
Щастлива, че й разрешават да стои на палубата, Девън наблюдаваше как малките късове земя и кораловите рифове, които съставляваха Бахамските острови, се плъзгат покрай тях. Диабло се върна на зазоряване в общата им стая и рано сутринта я съпроводи до „Танцуващия дявол“.
Потопени в синята вода и оградени от снежнобели кръгове, някои острови приличаха на блещукащи скъпоценни камини. Други, защитени от преградни рифове, бяха отделени от сушата чрез широки лагуни. На един от островите — Диабло го назова Андрюс — яркото розово от стотици фламинго привлече вниманието й. Водата бе синя и прозрачна и под повърхността се виждаха хиляди тропически риби.
Девън лесно разбра защо пиратите обитават Бахамските острови. Имаше изобилие от кътчета, заливчета, поточета, плитчини, скали и рифове, сред които лесно можеше да се скрие кораб. И от случайно дочутото ставаше ясно, че губернаторите по никакъв начин не успяват да прогонят пиратите от бреговете. Пирати като Чарлз Вейн, Джон Търбър, Черната брада, Стед Бонет и Калико Джак смятаха Бахамските острови за истински рай. Нищо чудно, че Диабло бе избрал да изгради дома си на тези гостоприемни острови.
Мисълта й за дявола сякаш го привлече, защото в следващия миг незнайно откъде Диабло се появи до Девън. Откакто стъпиха на борда, не им се отдаде възможност за много приказки.
— Истинска прелест — подметна той нежно. Макар да даваше вид, че говори за заобикалящата ги природа, очите му останаха загледани в лицето на Девън.
— Островите обитаеми ли са?
— Има по някой и друг заселник на по-големите, но повечето не са.
— Ами Рай? Той твой ли е? — продължи с въпросите си Девън.
Диабло се засмя, доволен от проявения интерес.
— Колкото и невероятно да ти звучи, но Рай е наистина моя собственост. Даден е на семейството ми преди години, обаче дълбоко се съмнявам някой от сегашните ми живи роднини да си спомня за него.
— Семейството ти? Разкажи ми за него.
Очите на Диабло се присвиха и едва забележима тъга се изписа по красивото му лице.
— Нямам семейство — отсече той, а после ловко отклони вниманието й от себе си. — Погледни надясно!
Девън обърна очи, накъдето сочеше Диабло и видя голямо парче земя с буйна растителност, широка лагуна с чисто бял пясък по ивицата плаж и високи коралови хълмове в центъра. Не се забелязваха никакви признаци на живот и Девън реши, че това е поредният необитаем остров.
— Добре дошла на Рай.
От всички възторжени описания на Диабло, Девън очакваше да види нещо изключително. А Рай доста приличаше на всички останали хубави острови и рифове, видени дотук.
Усещайки разочарованието й, Диабло се усмихна загадъчно.
— Погледни към водата и под повърхността й ще забележиш кораловия риф, за който ти разказах. Опасва острова от всички страни и никой не може да стигне до сушата, ако не знае къде е скритият процеп. Само кораби, които газят до два и половина метра могат безпрепятствено да избегнат коварните плитчини.
Девън насочи вниманието си към искрящите води. Сепнато си пое въздух — бе забелязала назъбения корал — достатъчно остър, за да разпори корпуса.
— Време е да поема руля — реши Диабло. — Малцина от моите хора могат да преминат през тясната цепнатина в рифа, без да повредят кораба. Ако Кайл бе тук, щеше да се справи, но го изпратих с Льо Ватур, за да бди за интересите ни. Нямам доверие на този французин. Никога не знам какви мисли се въртят в нечестната му глава и не желая да споделя с него тайната за моя остров. Уговорих се с Кайл и Льо Ватур да се срещнем в Насо, след като продадат плячката. После ще се върна на Рай с Кайл.
Жадният поглед на Девън проследи как Диабло бързо прекосява палубата и тя тайно се възхити от играта на мускулите по гърба му. Потреперването им при всяка негова крачка й припомняше силата на стегнато му гъвкаво тяло. Макар да не искаше да мисли за това, не бе в състояние да забрави колко нежно и страстно я бе любил. Накарал я бе да се чувства обожавана и закриляна. Как бе възможно пират да я предизвика да изпитва усещането, че е безценна, не преставаше да се диви тя. Как може човек като него да я накара да изпита щастие каквото дотогава не бе подозирала, че съществува? Имаше ли вероятност
