— Опасявам се, че се налага, скъпа — увери я Диабло вече по-меко. — Този мъж няма да се укроти, докато не задоволи любопитството си. Нямам му доверие, но обстоятелствата ме принуждават да имам работа с него. Ще е най-добре, ако не го разгневя или не го предизвикам да се откаже от уговорката ни.
В общия салон на странноприемницата „Колелото на съдбата“ кипеше шумен живот. Пирати от всякакъв калибър се смееха, разговаряха, биеха и общуваха с проститутки навсякъде, накъдето Девън обърнеше очи в претъпканото помещение. Тя едва посягаше към храната, докато Диабло и Льо Ватур разговаряха делово, но Девън не се подвеждаше. Макар Льо Ватур да си даваше вид на напълно погълнат от плановете за съвместното начинание с Диабло, черните му очи често се спираха върху нея. Погледът му бе натрапливо неприличен и Девън всячески се стараеше да го избягва. Освен това, съдейки по стегнатите рамене и стиснатите челюсти на Диабло, тя знаеше, че и той го забелязва, и също никак не го одобрява.
Когато за миг вниманието на Диабло бе привлечено от поздрава на някакъв негов приятел, който му подвикна от другия край на салона, Льо Ватур не пропусна момента и намигна съзаклятнически на Девън. Изчервявайки се, тя сведе глава и се опита да се съсредоточи върху храната в чинията. В следващия миг в залата надуто влезе Скарлет и всички се смълчаха. Нямаше човек в помещението, който да не знае какви са отношенията между Диабло и Скарлет, и сега се чудеха как този дявол в женски образ ще реагира, след като Диабло така открито ухажваше друга жена. Очевидно бе, че на предстоящата кавга се гледа с луд интерес всички очи се извърнаха да проследят бавната, чувствена походка на Скарлет. Стъпките й безпогрешно я поведоха към масата, където седяха Диабло с Девън и Льо Ватур.
Желаейки да спести още една неприятна среща на Девън и да не я засрамва повече, Диабло стана рязко, извини се и се отправи към червенокосата кавгаджийка.
— Най-после — въздъхна Льо Ватур и прониза Девън с черните си очи. — Мислех, че никога няма да останем насаме, ma petite. Май не си особено щастлива от уговорката ви с Диабло. А и сега, когато видях повече от върха на главата ти, изпитвам копнеж да те опозная интимно. Мога да ти предложа много повече от Диабло, а и съм по-добър любовник. Какво ще кажеш, ma petite, ще станеш ли моя любовница? Всичко ще уредя.
Девън зяпна от изумление вземаха я за жена, която може да бъде купена и продадена. Ненавиждаше Диабло, че я е принизил дотам. Готова бе на всичко, за да избяга. Може дори да използва Льо Ватур, за да се махне от този ад. Не че някога ще склони да стане негова любовница, но той вероятно е достатъчно алчен, за да приеме обещанието за много пари, ако я отведе от Диабло и елиминира странната власт, която дяволът упражняваше върху нея. Никога няма да му прости, че я прелъсти така ловко и я накара да й е така приятно. Това не биваше — нямаше да се повтори.
Диабло искрено въздъхна: бе успял да попречи на Скарлет да направи сцена. Обеща да отиде на борда на „Червената вещица“ за да поговорят насаме и Скарлет се съгласи да не показва публично неодобрението си към Девън. Хвърляйки убийствен поглед към Девън, дългокраката червенокоса красавица се присъедини към група приятели.
Сребристосивите очи на Диабло проблеснаха заканително, когато видя как Льо Ватур, облегнат интимно до Девън, й говори изкусително. Двамата бяха така задълбочени, че не чуха неговото приближаване, но слухът на Диабло бе превъзходен. Той долови как Льо Ватур кани Девън да стане негова любовница, а замисленото изражение на Девън можеше да накара човек да се запита дали не обмисля предложението.
— Девън не е в състояние да приеме или отхвърли поканата ти, Льо Ватур — уведоми той французина рязко.
Сепнат, Льо Ватур погледна нагоре и върху смуглото му лице се появи усмивка.
— А, mon ami, не можеш да виниш човек, че иска да опита. Госпожица Девън е очарователно същество, но същото важи и за Скарлет. Дори глупак ще забележи, че Скарлет не е особено щастлива от перспективата да бъде изместена и аз просто предложих на госпожица Девън своята закрила, ако тя желае. Защо да е твой монополът върху красивите жени?
— Както вече казах, Девън не може да приеме твоето обидно предложение.
Льо Ватур внимателно се вгледа в лицето на Девън.
— Остави дамата да реши сама. Не съм възнамерявал да я обидя.
— Девън не е в състояние да взема решения — повтори Диабло през стиснати зъби. — Държа я като заложница за откуп.
— Искаш да кажеш, че не само е твоя любовница, но и пленница? — учуди се Льо Ватур.
Изведнъж Девън се раздвижи, а очите й проблясваха от гняв.
— Не съм ничия любовница! Когато се върна при баща си, той ще се погрижи вие и тези като вас да бъдат затрити от лицето на земята.
Тя скочи, проби си път през препълнената зала и продължи нагоре по стълбите до стажа си с достойнство, което сякаш я обгръщаше като кралска мантия.
Глава седма
Девън копнееше да заключи вратата след себе си, ала ключът бе у Диабло. Принудата да общува с мъже като Диабло и Льо Ватур я изпълваше с гневно негодувание, но тя ще им покаже, закле се мълчаливо Девън. Няма мъж, способен да я укроти. С хитрост и лукавство ще успее някак си да избяга от Диабло и един ден ще се омъжи за Уинстън, ако той все още я иска.
Докато обмисляше неясното си бъдеще, обектът на нейната ярост нахлу в стаята.
— Обожавам те, когато си ядосана — сподели Диабло. Съвсем тенденциозно говореше провлачено. — Толкова ми допадаш, скъпа, че нищо чудно никога да не те пусна.
— Няма да посмееш да ме задържиш против волята ми! Баща ми ще претърси света, за да ме открие.
— А годеникът ти? И той ли ще се включи в търсенето?
— Разбира се. Той ме обича.
— Не е възможно да те открият, скъпа, докато аз не реша, че е дошло времето — увери я Диабло. — А след онова, което споделихме тук, в тази стая, този момент може никога да не настъпи. Беше вълнуващо, Девън. Ти бе вълнуваща. Можех…
— Престани! — извика Девън, запушвайки уши. — Не искам да слушам подобни приказки. Ти ме насили! Никога повече няма да се повтори.
— Ще се повтори, ако реша. — Протегна ръце към нея, но тя мълчаливо го избегна. — Ти породи у мен ненаситен глад и трябва постоянно да го утолявам.
— Иди намери Скарлет и се задави, ако щеш с нея.
Диабло се изсмя развеселен. Намираше остроумието и гнева й за изключително забавни, а тялото й бе пламенно и откликваше на неговото. Можеше да протестира колкото си иска, но той бе наясно, че не е в състояние да му устои. Веднъж бе докарал девственото й тяло до екстаз и копнееше да го стори отново, но като виждаше в какво настроение е сега, Диабло реши да не настоява повече тази вечер. Освен това обеща на Скарлет да я посети на „Червената вещица“ и се налагаше да тръгва. Надяваше се да успее да убеди червенокосата опърничава красавица, че връзката им е приключила.
— Май наистина ще отида да намеря Скарлет — подразни я той, насочвайки се към вратата. — За да си в безопасност, ще те заключа. Ще се върна утре сутринта и бъди готова да тръгнем.
— Да тръгнем? Къде ще ме водиш?
— На Рай.
Той излезе и остави Девън с нова грижа: да се надява, че баща й и Уинстън някога ще я намерят на скрития остров, защитен чрез естествена бариера, непреодолима за нежелани посетители.
— Изненадана съм, че успя да се откъснеш от приятелката си — посреща го Скарлет презрително. — Тя не е твоя тип, Диабло. Придържай се към себеподобните си.
— Дошъл съм, за да си уредим взаимоотношенията. Не съм ти давал никакви обещания за общо бъдеще. Просто се наслаждавахме един на друг, когато случайността ни срещнеше. През останалото време не съм
