смътно го уподоби на водовъртеж и тя се потапя в него, за да отплува към някакво кулминационно откритие. Тялото му бе покрито с капчици пот, дишаше насечено и запъхтяно. Не искайте да я остави, но не можеше повече да се въздържа.
Нямаше защо да се тревожи — Девън го следваше неотклонно.
— Кит! Кит! Мисля, че… О, Божичко!
Вълни на екстаз разтърсиха тялото й, доставяйки й огромна наслада. Онова, което се бореше да достигне, я заля със сладка агония.
Диабло разбра от стягането около члена си точния момент, когато тя стигна до екстаз. Едва тогава позволи на собствената си страст да се уталожи в пълно освобождение. В следващия момент се стовари надолу, отпусна тежестта си върху лактите. Очите му представляваха сребристи езера, в които се четеше възторг и наслада.
— Великолепна си — усмихна се той и едва си поемаше дъх. — Отвлякох дама, а откривам дива котка.
Все още озадачена от току-що случилото се, Девън също се стараеше да си поеме дъх.
— Аз… Не знаех… — прошепна тя някак зашеметено.
— Откъде може да знаеш? — възрази Диабло, най-после събрал енергия, за да се катурне настрана. — Аз съм ти първият.
По шията на Девън бавно плъзна руменина и тя посегна да вземе завивката, за да се покрие.
— Недей. Искам да те гледам. Кожата ти е така мека и бяла — като най-чист алабастър. Гърдите ти така добре пасват в ръцете ми, а зърната ти… о, скъпа, малките ти розови зърна са създадени за моята уста.
Сякаш за да докаже изреченото, той се наведе, пое едното щръкнало зърно с устни и го засмука нежно.
Постъпката сякаш накара замръзналите дотогава сетива на Девън да се съвземат и тя се вгледа в Диабло с нещо подобно на ужас. Какво направи? Как можа така лесно да даде нещо, което по право принадлежеше на друг мъж?
— Не ме докосвай — сряза го тя, като го отблъсна.
Изумен Диабло се присмя:
— Малко е късно вече, не мислиш ли?
Гъстите му вежди се стрелнаха нагоре и му придадоха дяволско изражение.
— Ти… Ти ме изнасили! Възползва се от моята невинност въпреки обещанието си.
— Не помня да чух възражения от теб — напомни й Диабло. — Аз те любих, скъпа, и това ти достави удоволствие. Следващия път ще е още по-добре, защото вече няма да има болка.
— Следващия път! Няма да има следващ път — обяви Девън разпалено.
Тя затвори очи и ясно си припомни онези магически мигове, когато не съществуваше нищо друго, освен взаимния им екстаз. Не бива да се повтаря. Заради Уинстън и тяхното бъдеще тя трябва да се опълчи срещу изключителния чар на пирата, както и на умението му да прелъстява. Диабло я изпълваше с противоречия. Дързък, безскрупулен, зъл. Нежен, чаровен, любящ. Кой бе истинския?
Изведнъж смътен спомен, закътан дълбоко в мозъка, изплува в е съзнанието й.
— Кой е Кит?
Въпросът й накара Диабло да се намръщи.
— Не познавам никой с това име!
— Ти ми каза да те нарека Кит. Да не мислиш, че не помня? Кит ли е истинското ти име?
Сподавена въздишка се откъсна от устните на Диабло и той се завъртя на гръб, като с една ръка покри очите си в странно уязвен жест.
— Само Кайл ме знае като Кит, но му е забранено да го изрича. Ако съм се разкрил пред теб, то бе в момент на слабост. Трябва да те помоля да не споменаваш това име… освен когато сме насаме в спалнята — добави той лукаво.
— Значи никога няма да го използвам — закле се Девън тържествено. — А сега, моля те, остави ме да си вървя. Нали получи своето? Какво искаш още?
— Наистина ли питаш?
С ловка грациозност и напълно възбуден отново, той легна отгоре й. Диабло бе искрено учуден, че жена е в състояние да породи такива противоречиви емоции у него и толкова бързо да го възбуди.
— Не, Диабло. Недей — възпротиви се Девън и положи ръце на гърдите му, за да го отблъсне. — Казах ти, че…
— Mon ami, вътре ли си?
Говор със силен акцент и тропане по вратата постигнаха по отношение плановете на Диабло онова, което протестите на Девън не успяха.
— Кокали Господни! — простена той, сякаш изпитваше дълбока болка. — Защо точно сега?
— Отваряй вратата, Диабло. Льо Ватур е тук. Чака ни работа.
— Идвам — провикна се Диабло троснато, силно недоволен от ненавременното обезпокояване. Покрий се — изръмжа той на Девън, докато нахлузваше панталоните.
Пресягайки се за чаршафа, тя го издърпа до брадичката си. Очите й бяха широко отворени от изненада.
— Кой е?
— Мъжът, когото чаках — последва лаконичният му отговор. Разговорът секна, докато той зашляпа с боси крака към вратата.
— Крайно време беше, mon ami — избумтя гласът на посетителя при отварянето на вратата.
Преди Диабло да успее да възрази, мъжът нахълта в стаята.
— Не ми казвай, че си в леглото в такъв ранен час — изкикоти се французинът, втренчен тенденциозно в босите крака на Диабло и в също толкова голите му гърди. Очите му излъчваха подигравателни пламъчета, докато не зърна сгушената в леглото Девън, чиито руси къдрици бяха разпилени по възглавницата. Изумителната гледка моментално го отрезви. — А, mon ami, прекъснах забавлението ти, така ли? Запознай ме с твоята chere amte. Впечатляващо парче, ако съдя по малкото, което виждам от нея. Дали няма да те убедя да си я споделим?
Гневен вик се откъсна от устните на Девън, преди да метне чаршафа през главата си.
— Изчакай ме долу, Льо Ватур — думите на Диабло не търпяха възражение. — Дамата е моя и не я деля с никого.
— А, значи така духат ветровете — отбеляза Льо Ватур, мятайки хищни погледи към фигурата на Девън, ясно очертана под чаршафа. — Сърцето ми ликува, когато те виждам вързан на фльонга заради някаква си фуста.
Той гръмко се изсмя и се плесна по бедрото.
Льо Ватур, или Лешояда, заслужаваше напълно прякора си, тъй като твърде много приличаше на грабливата птица висок и слаб, с гърбав като клюн нос на източеното му, но нелишено от привлекателност лице. Беше денди и се обличаше изключително добре за пират, подбираше модни дрехи от родната си Франция. Лукав и хитър по природа, рядко се радваше на доверието на своите събратя. Знаеше се, че се отнася жестоко и безпощадно, и с пленниците, и със себеподобните си. Неговите дълбоки черни очи бяха скрити като на ястреб и човек никога не можеше да разбере какво крои.
— Излизай оттук, Льо Ватур — повтори Диабло и го побутна към вратата. — Ще бъда долу след петнадесет минути.
— Каня теб и твоята chere amte на вечеря — не се предаваше Льо Ватур. — Бих искал да се запознаем при… по-подходящи обстоятелства.
Сребристи светкавици преминаха през погледа на Диабло, докато затръшваше вратата след Льо Ватур. По дяволите — беснееше той. Защо се ядоса толкова, че Льо Ватур го видя с Девън? Та той се държеше като ревнив съпруг. Съпруг? Боже опази! Размаха безсилно ръце и се обърна към Девън, която надничаше изпод чаршафа.
— Льо Ватур е пристигнал. Побързай и се облечи, Девън. — Споменът от подмятанията на Льо Ватур по адрес на Девън правеха гласа му по-груб, отколкото възнамеряваше. — Канени сме на вечеря.
Девън зяпна от изумление.
— Не искаш да кажеш, че и аз ще се присъединя към вас!
