промъкне. Погрижи се оцелелите да бъдат качени на кораба, Кайл. Тръгваме веднага и започваме строителството. Имаме късмет, че хората на Льо Ватур са с нас и ще помагат.
— Ами къщата ти? — полюбопитствува Тара.
— От двата бряга разстоянието е почти еднакво, това е удобно за мен. Ще продължа да я използвам, когато съм на Рай, но междувременно трябва да до обмисля плановете си.
— Планове? — сепна се Кайл, изплашен, че Диабло е замислил нещо драстично. — Нима възнамеряваш…
— Да. — Кайл кимна Диабло мрачно. — Когато приключа с лейди Девън Чатам, подлата мръсница ще проклина деня, в който се е родила.
— Къде беше, Уинстън? — попита Девън без особен интерес. — Нямаше те дълго.
— Липсвах ли ти, мила? — бегло се усмихна Уинстън. Смяташе, че Девън дори няма да забележи отсъствието му, докато провежда експедицията. — Как напредват приготовленията за сватбата ни?
— Татко не ти ли каза?
— Още не съм го видял. — Уинстън се сети, че не е поздравил Девън както подобава и я целуна леко по челото. — Някакъв проблем ли има?
Проблем? Девън едва не се изсмя с глас на наивния въпрос. Никакъв проблем, ако не се смята, че е влюбена в напълно неподходящ за нея мъж, мъж, който се издирва за извършени жестоки престъпления срещу порядъчното общество. Никой друг мъж, включително и Уинстън, не можеше да измести Диабло от сърцето й. В същото време Девън отлично съзнаваше какво бъдеще я чака, ако реши да остане стара мома. Името на баща й ще я пази, докато той е жив, но ако няма мъж — наследник титлата и по-голямата част от имотите му ще преминат в ръцете на далечен роднина. Затова графът настояваше Девън да се омъжи и да роди деца. В противен случай животът й ще зависи от някой далечен братовчед.
— Не отговори на въпроса ми. Девън — настоя Уинстън.
— Ами… Да, има нещо като проблем — заекна Девън. — Не може да се оженим преди октомври.
— Но дотогава има седмици! — запротестира Уинстън. Дали кредиторите му биха го изчакали, чудеше се той наум.
— Само четири седмици, Уини. Какво са четири седмици сравнени с цял живот.
Изреченото точкова я ужаси, че неволно потрепери.
— Четири седмици ми изглеждат цяла вечност — обяви Уинстън галантно. — Защо се налага да изчакаме?
— На шивачката й е нужно още време, за да довърши роклята ми и дрехите на шаферките. А и човек веднъж се жени, нали знаеш?
Девън реши да се омъжи за Уинстън едва преди седмица. Дотогава твърдо се противопоставяше, но се наложи да промени решението си. Предстоеше й да се увери дали месечното й неразположение ще я отмине за втори път, ала инстинктът й подсказваше, че е бременна от Диабло. Налагаше се да се венчае за Уинстън, иначе щеше да опозори баща си с извънбрачно дете.
Отчаян от забавянето, Уинстън въздъхна.
— Първи октомври, мила. Не по-късно — подчерта той. — Отдавна чакам да те направя своя съпруга.
— Първи октомври — прие Девън и рязко смени темата: — Къде беше през цялото това време? Татко каза, че си заминал с „Делфиний“ да изпълняваш някаква мисия. Нали вече напусна действителната служба?
— Беше рутинна мисия, мила — излъга Уинстън безочливо. — Но не се тревожи. Възнамерявам да напусна, след като се оженим и да посветя цялото си време на теб.
— Как е баща ти? Не си го споменавал напоследък.
— Както обикновено. Не осъзнава напълно какво става, но не умира.
Коравосърдечните му думи шокираха Девън и тя успя само да пророни:
— Съжалявам.
В този момент в стаята влезе лорд Харви. Лицето му светна.
— Добре дошъл, момчето ми — гръмко поздрави той. — Кога се върна?
— Преди няколко часа.
— Девън, искам да обсъдя нещо с годеника ти. Ще ни оставиш ли?
— Разбира се, татко. И без това трябва да отскоча до шивачката. — На вратата се спря за миг. — Радвам се, че се върна, Уинстън.
Думите й лишени от всякакво въодушевление, накараха лорд Харви да се запита дали не греши като тласка Девън към този брак, но в момента го занимаваха по-важни дела.
— Е, момчето ми, казвай бързо, успешна ли излезе мисията ти?
— Отчасти — отвърна Уинстън с огорчение. — Не заварихме Диабло на острова, но направихме така, че когато се завърне да завари само руини.
— Обстрелвали сте селището? Дали е било разумно? Аз исках Диабло, а не живота на невинни хора.
Мисълта, че са отнети човешки животи определено притесняваше лорд Харви. Още един сериозен недостатък в характера на младия човек — нещо внимателно укривано досега.
— Как може да смятате хора, които живеят в бърлогата на Диабло и са под негова закрила, за невинни? — защити се Уинстън. — Това са пирати и престъпници.
Уинстън не спомена, че преди обстрела в селото са забелязали само жени, деца и старци. Някои от хората му бяха ужасени от касапницата, особено след като се изясни, че Диабло отсъства, но Уинстън очевидно не бе впечатлен от стореното.
— Може и така да е, но не ми харесва — отбеляза графът, намръщен. — Уточнихте ли с Девън датата на сватбата? Трябва да ти призная, че тя се колеба до последния момент, преди да даде съгласието си.
— Първи октомври.
Лорд Харви кимна.
— Според мен Девън трябва да се омъжи. Случилото се доста я промени и откровено казано съм разтревожен.
— Неприятно ми е да повдигам подобен деликатен въпрос, ваша светлост, но смятате ли, че Диабло я е изнасилил? Знам, тя отрече, вероятно не желае да говори за преживяното?
— Девън не би ме излъгала — възрази графът високомерно. — Да не би да се колебаеш?
— Разбира се, не — побърза да отрече Уинстън. — Готов съм да се оженя за Девън утре, ако се съгласи. Горд съм, че съм избраникът й сред толкова много обожатели.
Онова, което не спомена, бе толкова отчаяната му нужда от пари, че бе готов да се ожени за Девън дори всички пирати в Карибския залив да са я обладавали.
— Добре, момчето ми. Значи — първи октомври. Убеден съм, че ще я направиш щастлива.
В действителност лорд Харви започваше сериозно да се терзае относно някои черти от характера на Уинстън. Обичаше Девън прекалено много, за да я даде в ръцете на човек, недостоен за уважението и любовта й. В последно време подочу в клуба тревожни клюки относно необичайните сексуални предпочитания на Уинстън, толкова невероятни, та предпочете да ги пренебрегне. Днешната новина за безразборно невинно избитите само дозасили съмненията му. Ала лорд Харви се имаше за човек с точна преценка и рядко надаваше ухо за празни приказки. Девън изглеждаше щастлива в своя избор и той не възнамеряваше да се намесва.
Просторната къща на оживения площад „Гровнър“ определено се нуждаеше от ремонт и все пак изглеждаше впечатляващо. До входната врата бе застанал богато облечен мъж: елегантен жакет от гълъбовосива коприна и подходящи на цвят панталони, копринени чорапи, лимоненожълт елек от брокат и модни кожени ботуши с висок ток и сребърни катарами, носеше модерна напудрена перука, а на тясната му талия висеше сабя от най-фина стомана. Метри прекрасна брюкселска дантела украсяваше гърдите и маншетите му. Щеше да е изключително привлекателен дори да не притежаваше съвършеното мускулесто мъжко тяло.
Той вдигна силната си ръка, хвана чукчето и остро почука. Не бе съвсем сигурен какво го довлече до
