Ватур, като едва го понасяше?
— Не я съди криво, Кит. Тя не остана безразлична. Ако не беше тя, той наистина щеше да ме убие. Льо Ватур е предложил на момичето да я отведе в Англия и тя се е спазарила с него. — В гласа му се прокрадна обвинителна нотка, когато добави: — Трябваше да я върнеш на баща й, както обеща.
— Не ме поучавай, Кайл — предупреди Диабло, а очите му бяха ледени като стомана. — И не оневинявай Девън, тя е планирала всичко зад гърба ми, заговорничила е и е сплетничила с мъж, лишен от скрупули.
— Опитах се да й го кажа, но тя е доста упорита.
— Забелязах го — съгласи се Диабло сухо. — Добре ли си, за да можеш да поемеш задълженията си?
— Да. Какви са заповедите ти?
— За колко време можеш да подготвиш „Танцуващия дявол“ за дълго пътуване?
— Да не възнамеряваш да тръгнеш след Девън? — попита Кайл изумен.
— Колко време, Кайл?
— Ако не ги е сполетяло нещо, момичето вече е в Англия. Няма я от месец.
— Колко време, Кайл?
— Двадесет и четири часа.
— Погрижи се тогава. Разбери се с Акбар за нужните поправки и смени в екипажа.
— Защо, Кит? Защо си така твърдо решен да преследваш Девън, след като тя очевидно не те желае?
— Забрави ли отговорността ми за живота на десетките хора, които живеят в Рай? — попита Диабло недоволно. — Девън знае прекалено много за Рай и тайните му.
— Нали не мислиш…
— Не съм оцелял досега, като съм се осланял на случайността. Ще ми се да мисля, че Девън няма да съобщи на баща си или годеника си как, или къде да ни открият, но съм прекалено голям реалист, за да приема нейното мълчание на доверие. Отивам в къщата да поговоря с Тара. Разпореди се заповедите ми да бъдат изпълнени незабавно.
Кимвайки сдържано на Кайл, Диабло се обърна и бързо премина покрай групата жени и деца, които радостно посрещаха мъжете.
Зад стоическото изражение и безизразния поглед Диабло прикриваше силната мъка, причинена от бягството на Девън. Светът никога не биваше да узнае как едно крехко момиче почти го е унищожило. Колко ли се е смяла, докато разголваше душата си пред нея и й изповядваше чувствата си като влюбен юноша. Нищо чудно, че Девън не сподели чувствата си — сърцето й дори не бе трепнало, а неговото биеше пламенно и неудържимо от страст, породена от истинската любов.
Глава единадесета
— Кораб на хоризонта!
Диабло застана нащрек.
— Къде?
— Зад щирборда.
Премина отдясно и с далекогледа огледа хоризонта.
— Плава без знамена. Познаваш ли го, Акбар? — подаде той далекогледа на едрия турчин.
— Много е далеч, за да кажа.
— Мога ли да погледна? — обади се Кайл. — Очертанията ми изглеждат познати, но не съм напълно сигурен… Възможно ли е да е „Победа“ на Льо Ватур?
— За Бога! Дано е така! — пожела пламенно Диабло.
— И ако е той? — предизвика го Акбар. — Ако дамата е още на борда?
— Склонен съм да мисля, че тя отдавна е в Лондон — отвърна Диабло. — Разбира се, ако не е предпочела да остане на борда на „Победа“ като любовница на Льо Ватур.
— Стига, Диабло смъмри го Кайл. — Знаеш, че момичето никога няма…
— Кълна се в брадата на Пророка! — възкликна злорадо Акбар. Наистина е Льо Ватур. Бих разпознат „Победа“ навсякъде.
Кайл бе върнал далекогледа на турчина и в момента той жадно наблюдаваше курса на приближаващия кораб. След това подаде уреда на Диабло.
— Прав си, приятелю — потвърди с доволна усмивка капитанът. — Е, хайде, гответе се за бой.
На борда се възцари див хаос моряците, въоръжени със саби, ками, пистолети и брадви се засуетиха да заемат определените им от Акбар позиции. Когато всичко бе готово, Диабло пристъпи напред. Ясният му и висок глас се извиси над врявата.
— Готови ли сте за бой, момчета?
Последва дружно, мощно „да“ и тъкмо това очакваше Диабло.
— Добре, но макар и да е пиратски кораб, едва ли има плячка на борда му в момента.
— Това е Льо Ватур. Познах по платната — провикна се Данси.
— Да, момчета — потвърди Диабло. — Той открадна дамата ми и злодейски нападна лейтенанта ми. Заклех се, че ще си отмъстя. С мен ли сте, момчета?
— С теб сме! — извика Рикс от името на всички моряци.
— Няма да съжалявате. Лично ще възнаградя всеки, който ми остане верен и ще ви възмездя от собствения си джоб, ако няма плячка. Късмет, момчета!
— Ще го потопим ли? — попита Акбар.
— Не и преди да се уверя, че Девън не е на борда, Акбар. Когато го приближим достатъчно, стреляйте по носа да видим какво ще стане. Льо Ватур може да се предаде без бой.
Льо Ватур веднага разпозна „Танцуващия дявол“ и от устата му излезе порой ругатни. Трябваше да се досети, че дяволът ще тръгне да го дири. Тайно се надяваше британският флот вече да се е справил с Диабло, но сега очевидно предстоеше схватка и той нямаше да се откаже, напротив очакваше я с нетърпение. Небето бе безоблачно, слънцето ярко и топло, и Льо Ватур реши, че денят е подходящ да отмъсти за смъртта на Черния Барт.
— Огън! — изкомандва Акбар и оръдията на щирборда блъвнаха сивкав дим. Съгласно заповедта на Диабло ударът бе насочен към носа на „Победа“. „Танцуващия дявол“ направи маневра, за да зареди отново оръдията. Ответният изстрел от „Победа“ не достигна целта.
— Льо Ватур иска да се бием — изкикоти се Акбар злорадо. Двата кораба бяха равностойни, а за французинът по никакъв начин не може да се сравнява с Диабло по съобразителност и вещина.
— Насочи оръдията към такелажа — заповяда Диабло. — Искам да поставя на колене проклетника, но да не нараня Девън, ако е на борда.
— От самото начало казах, че тази жена ще ти донесе неприятности — недоволстваше Акбар под носа си. — Тя предпочете да отиде с Льо Ватур, не разбирам защо трябва да те е грижа за съдбата й.
— Чу заповедта ми, Акбар. Иди я изпълни.
Тонът на Диабло не търпеше възражение, Акбар подаде команда за втори залп, насочен нагоре към платната.
Усилията му бяха възнаградени — върхът на една от мачтите на „Победа“ хвръкна. Хората на Льо Ватур не успяха да центрират добре оръжията и гюлетата от втория изстрел прелетяха високо над носа на „Танцуващия дявол“ и цопнаха във водата. Или може би всичко се дължеше на отличната маневра на кораба, ръководен от Кайл? Каквато и да бе причината, стрелците на Диабло успяха да покосят и втора мачта. После оръдията на „Танцуващия дявол“ се насочиха към корпуса, но за щастие не нанесоха големи поражения, освен дупка близо до ватерлинията. Извадиха късмет и не уцелиха склада с муниции на палубата, а пламналият пожар бе бързо потушен.
Диабло се усмихна доволно — на борда на „Победа“ бяха избухнали няколко малки пожара. Никой не изглеждаше достатъчно голям, за да го потопи, но толкова много моряци се занимаваха с гасенето им, че оръдията на Льо Ватур скоро замлъкнаха. Диабло използва паузата и приближи „Танцуващия дявол“ съвсем
