освен лъжи и измама.
— Диабло щеше да ме освободи, татко, но буря ни отклони от курса. А по онова време той беше доста болен — нали го раних — за да разпореди да ме пуснат. Той…
— Престани, Девън. Наслушах се на добродетелите му! Не желая да събуждам мъчителни спомени у теб, но при така стеклите се обстоятелства се налага. Диабло стори ли ти нещо… болезнено, докато те държа в плен?
Девън притвори очи. Тя отлично разбираше от какво се интересува баща й. Всеки родител би попитал същото, но не бе възможно да се даде еднозначен отговор. Накрая сподели истината или поне толкова, колкото да не нарани нито Диабло, нито баща си.
— Ако питаш, дали Диабло ме е изнасилил, отговорът е не. Казах ти, че не съм пострадала.
Пламналите й бузи говореха по-красноречиво от думите й.
Онова, което Девън пропусна да спомене, бе, че започналото като нейно съблазняване, завърши като наслада за двамата… Че за шокиращо кратко време тя се отдаде доброволно на Диабло, очакваше неговата интимност, копнееше за любовта му, отвръщаше му със страстна самозабрава, но такива неща няма как да се споделят с един баща.
Думите на Девън не успокоиха особено лорд Харви. Не бе в състояние да си представи, че се е измъкнала от лапите на Диабло невредима. Широко известно бе, че дяволът с лекота оправя млади момичета като Девън, но за свое, а и за нейно добро, лордът реши да повярва на думите й.
— Слава Богу! Така се опасявах, че… хм… е, няма значение, мила моя. Сега всичко е наред и повече не се налага да мислиш за преживяното изпитание. Обещавам коравосърдечният разбойник скоро да увисне на бесилото заради престъпленията си.
Ужасена от подобна перспектива, Девън замълча, оставяйки се на обичта на баща си. Най-после спряха пред Чатам Хаус. Лорд Харви слезе пръв, помогна на Девън и я поведе към вратата, грижливо обгърнал крехките й рамене. Ала преди да стигнат входа, втора карета с грохот изскочи иззад ъгъла и рязко спря зад тяхната. Девън и баща й се обърнаха и видяха как слаб, среден на ръст мъж с кафеникава коса и тънки мустаци изскочи от каретата.
— Девън, слава Богу, че си жива и здрава!
— Уини, откъде…
— Изпратих му бележка, мила — обясни лорд Харви бързо. — Няма нищо лошо. Уинстън е бъдещият ти съпруг. И двамата тежко понесохме отвличането ти. Горкото момче съвсем се отчая.
— Всичко е наред, татко — одобри постъпката му Девън, макар най-голямото й желание бе да се оттегли в стаята си и да се стовари на леглото.
— Влизай, Уинстън — покани го тя. — Улицата не е място, където да се обсъждат семейни въпроси.
Настанена в удобния познат кабинет на баща си. Девън изучаваше Уинстън изпод спуснатите си мигли, докато графът разказваше за посещението на Льо Ватур и за щастливото завръщане на Девън. Беше ли се вглеждала истински в контешки облечения мъж, за когото се готвеше да се омъжи? — питаше се тя разсеяно. Той бе привлекателен по един класически, някак си женствен начин, признаваше тя, но сравнен с жизненото лице и фигура на Диабло, изглеждаше мекушав и слабохарактерен. И все пак нещо трябва да я е привличало в Уинстън. Може би привързаността му към нея? Или изисканите маниери, които някога й се струваха очарователни, но сега изглеждаха префърцунени? Определено не бе страстта му към нея, тъй като тя напълно отсъстваше. Вероятно някога подобна въздържаност й се е струвала естествена, но след като опозна любенето на Диабло, тя не виждаше нищо привлекателно в такова поведение. Изведнъж осъзна, че двамата бяха млъкнали и я наблюдаваха с любопитство.
— Нещо не е наред ли, мила моя? — попита лорд Харви загрижено. Той бе забелязал колко разсеяна е Девън и се тревожеше. Малко жени бяха преживели премеждията на Девън и се гордееше с нейната смелост и сила на духа.
— Нищо ми няма, татко — успокои го тя. — Завръщането ми у дома, след като почти бях загубила надежда, ме поизтощи. Ако ме извините…
— Би ли могла да останеш още само миг, мила? — попита Уинстън загрижено.
— Разбира се, Уинстън — отвърна Девън, прецени, че му дължи поне това, след като бе предала доверието му.
— Искам да се венчаем веднага и баща ти даде съгласието си.
— Веднага ли? Защо да бързаме?
— Той е прав, мила моя — обади се графът. — Никой от нас не желае да пострадаш от клюките.
— Така е, Девън — присъедини се и Уинстън. — Единственият начин да спасим репутацията ти е да се венчаем незабавно.
— По дяволите репутацията ми! — озъби се Девън. — Не аз пожелах да ме отвлекат.
— Знаем, мила — съгласи се Уинстън търпеливо, — но първото, което ще си помислят всички е, че добродетелността ти е накърнена.
— Дори така да е. Това би ли ти повлияло? — запита Девън направо.
— Ами… Не… Разбира се, не, мила. Важното е, че се върна жива и здрава.
Девън се отврати от мисълта как обществото ще я осъди, макар да не бе доброволен участник в отвличането си, чест правеше на Уинстън, че е склонен и готов да се ожени за нея. Ала в момента никак не й се минаваше под венчило. А и толкова неща се случиха през последните седмици, имаше нужда от време да подреди чувствала си и да обмисли бъдещето си.
— Една прибързана женитба няма да разреши проблемите, Уини. Трябва ми време да помисля. Току-що се завърнах и искам да дойда на себе си, преди да се впусна в нещо ново.
Уинстън се намръщи — недоволството му бе повече от очевидно.
— Сватбата ни е запланувана за след няколко седмици. Онова, което предлагам, не е лишено от смисъл.
Нито Девън, нито баща й знаеха за предстоящия финансов банкрут на Уинстън и за отчаяната му нужда от щедрата зестра на Девън, за да се разплати с кредиторите. Щеше да се ожени за Девън независимо какво й бе сторил Диабло. Подозираше, че вече не е девствена, но това бе най-малката му грижа. Просто му бе спестена неприятната задача той да й бъде първият мъж.
Запознат с упоритостта на Девън, лорд Харви се притече на помощ.
— Дъщеря ми е минала през мъчително изживяване и е изтощена. Нека оставим темата тази вечер. Сигурно Девън ще промени решението си, като си отдъхне.
— Разбира се. Колко грубо от моя страна да настоявам, когато Девън е така разстроена и има нужда от почивка. Лека нощ, мила.
Той се наведе и я дари с една хладна целувка по челото. Устните му бяха студени и сухи, и Девън неволно потрепери.
Тя кимна, доволна, че той си тръгва. Как се промениха чувствата й така драстично, запита се тя. Имаше време, когато у Уинстън виждаше всичко, което може да се желае от един мъж. Преди Диабло да я омагьоса.
— Ще те изпратя до вратата Уинстън — предложи лорд Харви.
— Ще бъда в стаята си, татко — съобщи Девън и стана. Двамата мъже я наблюдаваха, докато се изкачваше по стълбището.
— Няма да допусна никой да тормози Девън — предупреди графът, останал насаме с Уинстън. — Убеден съм, че ще проумее предимствата на незабавната женитба, щом поразмисли малко за последствията. Сега обаче имам по-важен въпрос за обсъждане. Знам как и къде да намерим Диабло.
— Девън ти е казала къде се крие разбойникът?
— Не. Пиратът Льо Ватур го стори. Доста охотно продаде информацията срещу подходяща сума. Той е напълно безскрупулен. Дори ми начерта карта.
— Ще тръгна след него — обяви Уинстън, а очите му заблестяха, като си представи каква слава го очаква. — Помислете как ще издигне репутацията ми ликвидирането на този злодей. Самият крал ще ме забележи. Няма да срещна никакви трудности да присъединя три бойни кораба от флота към моя „Делфиний“.
— Никакви бойни кораби, моето момче. Според Льо Ватур убежището на Диабло е оградено от коралов риф и само кораби с плитко газене могат да влязат в защитеното пристанище. На картата личи къде е
