процепът и е указан входът.
— Кораби с плитко газене… — разсъждаваше на глас Уинстън. — Трудно се намират, но не е невъзможно.
— Колко време ти е нужно, за да ги набавиш? Искам този разбойник да си получи заслуженото.
— До месец ще съм пред вратата на Диабло, след шест седмици ще съм отново в Лондон — нафукано обяви Уинстън.
— Прекрасно — засия графът. — Ще насрочим сватбата за след шест седмици.
— Ами ако Девън не склони?
— Ще склони — обеща графът.
Диабло крачеше по палубата, докато „Танцуващия дявол“ пореше гладките синьо-зелени води. Беше отегчен, неспокоен и ядосан. „Танцуващия дявол“ и „Червената вещица“ кръстосваха Атлантическия океан от седмици и диреха призрачните испански кораби. Силно подозираше, че подобна испанска флотилия, натоварена с богатства, не съществува, но какво печелеше Скарлет от лъжата си? Възнамеряваше още същата вечер да разбере. Вече бе дал сигнал на „Червената вещица“ и поканил Скарлет да вечеря с него на борда на „Танцуващия дявол“. Двата кораба щяха да потърсят прикритие за нощта в усамотен залив при бреговете на Пуерто Рико.
Лунната светлина блестеше върху водата като хиляди дребни диаманти. Скарлет стъпи на борда на „Танцуващия дявол“ и веднага бе отведена в каютата на Диабло. Облечена в тесни панталони, бяла риза и високи ботуши, които подчертаваха дългите й крака, Скарлет изглеждаше твърде съблазнителна, но Диабло не обърна внимание нито на красотата, нито на предизвикателната поза, която тя преднамерено зае. Непривикнала да остава незабелязана, Скарлет се приближи до стола, посочен й от Диабло и седна ядосана.
— Скоро ще ни сервират. Искаш ли да пийнеш нещо?
— Бренди, ако имаш.
— Разбира се.
Скарлет наблюдаваше Диабло внимателно, докато приготвяше питиетата. Харесваше й как мускулите му играят под ризата, движението на хълбоците му, когато се движи, дръзко подчертаната мъжественост, изпъкнала под плътно прилепналите панталони. Но за голяма изненада на Скарлет всичките й опити да го съблазни бяха пропаднали, след като в живота му се появи Девън. Копнееше да му каже, че малката вещица е заминала, но умно прецени, че за нея ще е по-добре сам да го открие.
Докато поднасяха вечерята, Скарлет отпиваше от брендито с видимо удоволствие.
— Опасявам се, че вечерята не е особено богата — подхвърли Диабло. — Още една причина да те извикам. Складовете ми са чувствително изпразнени, предполагам и при теб е същото.
— Аз пък мислех, че си ме поканил, защото моята компания ти доставя удоволствие — отвърна Скарлет кокетно.
Диабло се намръщи.
— Омръзна ми това напразно кръстосване, Скарлет, започвам да си мисля, че си съчинила съществуването на испанските кораби.
— И защо да го правя? — попита Скарлет с подобаваща невинност.
— Защо наистина? — повтори Диабло. — Какво печелиш от лъжата си?
— Нищо. И не съм те лъгала. Изяж си вечерята, Диабло. Хубава е въпреки оскъдицата.
Следващите няколко минути Диабло се посвети на храната, после отмести чинията и стана.
— Утре поемам курс към Бахамските острови. Ти прави каквото искаш, но не можеш да разчиташ повече на помощта ми.
Скарлет също избута чинията си настрана и стана. С разлюлени предизвикателно бедра, тя се приближи на сантиметри от него и зърната на свободните й гърди докоснаха неговите.
— Ти се връщаш при нея — обвини го тя, а гласът й бе страстен шепот. — Мога да ти дам колкото нея, дори повече. Откъде жена като Девън Чатам ще знае как да достави удоволствие на един мъж? — Ръцете й галеха гърдите му, а пръстите й сръчно разкопчаваха ризата. — Аз ще ти предложа повече. Много повече. В толкова много неща си приличаме.
Скарлет смело отпусна ръка върху издутината под панталоните на Диабло и се засмя ликуващо, когато усети реакцията му.
— Желаеш ме! Признай!
— Аз съм мъж, Скарлет — простена Диабло, сграбчвайки китките й в желязна хватка. — Дори тялото ми да реагира, умът и сърцето ми те отхвърлят изцяло. Може и да се изненадаш, но аз обичам Девън. Тя ме вълнува както никоя друга.
— Обичаш? Глупости. Ти не си способен да обичаш. Забрави малката вещица и стани отново мой любовник.
— Не, Скарлет. Искам да любя само една жена и утре се връщам при нея.
— Нещастен обезумял глупак! Събуди се! Дамата не те иска!
Сребристосивите очи на Диабло се присвиха заплашително.
— Какво искаш да кажеш?
Усетила опасността, Скарлет побърза да го успокои.
— Нищо конкретно. Просто се опитвам да ти обясня, че в живота ти няма място за жени като лейди Девън.
— Махай се оттук, Скарлет! Отказвам да слушам приказките ти по адрес на Девън.
Гневът на Диабло и мъката, с която се сдържаше да не избухне, накараха Скарлет бързо да напусне каютата, доволна, че се е отървала невредима. Бе имала случай да наблюдава последиците от изблиците на Диабло и не желаеше да ги изпита на гърба си.
Умело и лесно Диабло премина през пролуката в рифа, ала лошото предчувствие, обзело го след разговора със Скарлет, не го напускаше. Когато „Танцуващия дявол“ пристигна, много хора излязоха да ги посрещнат. Корабът спря до единствения кей и Диабло се спусна бързо по пасарела, Кайл вече бе там. Мрачният му поглед и привързаната към гърдите ръка само усилиха тревогата на Диабло.
— „Танцуващия дявол“ не гази достатъчно дълбоко, за да си помисли човек, че е претоварен с богатства — поздрави въздържано Кайл. — Изплъзна ли ви се испанската флотилия?
— Или успя да се измъкне, или никога не е съществувала — изръмжа Диабло недоволно. — Започвам да си мисля, че цялата история е скалъпена от Скарлет, но не разбирам какво е целяла. Стига сме приказвали за испанските кораби. Как е Девън? Защо не те придружи до пристанището. Надявам се да съм липсвал на малката дива котка.
В очите на Диабло имаше толкова много обич, че Кайл прокле Девън и Льо Ватур стократно.
— Боже милостиви, Кит. Съжалявам… Стана толкова бързо… Не успях да направя нищо…
Обърканият отговор на Кайл смрази сърцето на Диабло.
Куп ругатни се изнизаха от пребледнелите му устни.
— Говориш безсмислици, Кайл. Какво е станало? Нещо да не се е случило с Девън?
Острата интуиция на Диабло вече му бе подсказала отговора.
— Никак не ми е лесно да ти го кажа, Кит… — започна Кайл разкаяно. — Девън я няма. Не успях да изпълня задачата си.
Никога до този момент гласът на Кайл не бе звучал така отчаяно.
— По някакъв начин го предчувствах — обади се Диабло мрачно. — И все пак какво стана? Как успя да напусне острова? Насила ли я взеха? По дяволите! Ще убия негодника, който я е отвел!
— Нямаше нужда от сила — поясни Кайл със съжаление. — Тя доброволно тръгна с Льо Ватур.
— Льо Ватур! — побеснял извика Диабло. Изведнъж погледът му попадна на привързаната ръка на Кайл. — Той ли свърши това?
— Да. Опитах се да му попреча, но всичко стана твърде бързо, той ме рани, преди да извадя сабята си. Кълна ти се, Кит, никой никога няма вече да ме завари неподготвен.
— Не мога да повярвам, че Девън е стояла и безучастно е наблюдавала как Льо Ватур те пробожда. Та той е могъл да те убие. Не разбира ли тя с какъв мъж си има работа? Защо, по дяволите, ще тръгне с Льо
