Налагаше се да те напусна. Нашата любов е обречена от самото начало. Ужасната мисъл един ден да те видя увиснал на бесилото ми пречи да следвам зова на сърцето си.
— Лъжи! Само лъжи! — сряза я Диабло презрително. — Но не се тревожи. Няма да убия майката на детето си. Ако наистина си бременна, ще се грижа за теб докато родиш, после си свободна да си тръгнеш сама.
Шокирана от жестоките му думи. Девън се умълча, мисълта да отнемат собственото й дете, късаше сърцето й. Диабло също се умълча и потъна в спомени: не познаваше нещо по-сладко от топлото, изпълнено със страст тяло на Девън — откликваше на желанията му, приемаше с охота ласките и прегръдките, отвръщаше с жар и го отвеждаше в тайните кътчета на нейната плът с радост и без задръжки. Каква изкусна актриса е тя и как го подведе, че е на път да го обикне.
Мислите на Диабло бяха прекъснати усети тежест върху рамото си. Погледна към заспалата Девън и с изненада откри колко доверчиво е облегнала русата си глава на него. Стисна юмруци, полагаше усилия да се въздържи да не обгърне крехкото й тяло и да я придърпа, за да я настани по-плътно до себе си. Накрая обаче направи точно това, срещу което се съпротивляваше, задържа я в ръце, както човек би поел нежно цвете. Докато се роди детето им, нейното удобство и грижата за нея са единственото му задължение. Бе я отвлякъл от защитения й удобен дом и си даваше сметка за сериозната отговорност да не допусне да се случи нищо лошо на нея или на детето. С тази мисъл Диабло я прегърна още по-плътно, а люлеенето на каретата скоро потопи изтерзаното му тяло и ум в неспокоен сън.
Три дни по-късно каретата влезе в градче на каменистия бряг на Корнуол. Напълно изтощена, Девън изгуби надежда за края на пътуването. От друсането по неравните пътища я болеше всичко. Спираха по малко от време на време да хапнат и да се поосвежат, ала Диабло не й позволи да се отдалечава, колкото й да я смущаваше това. Нито една нощ не отседнаха в някой от удобните ханове по пътя. Диабло и Акбар се редуваха да карат каретата и спираха само в най-тъмните часове на нощта, за да починат конете.
Девън почти не разговаряше с двамата мъже. Мрачните осъдителни погледи на Акбар я смразяваха, а Диабло се скри зад фасада от привидно презрение, ала за нея мълчанието му бе за предпочитане пред словесните му обиди. Каретата пресече градчето Пензанс и се насочи към морето. Ако не бе така разстроена и изтощена, щеше да се наслади на дивата пустош и характерна природа, ширнала се пред очите й.
Високо на брулена от ветровете скала, обърнат към закътано заливче, се издигаше древен замък. Порутените стени само подчертаваха неговата древност и Девън не се изненада, че каретата пое към импозантната постройка. Един-единствен мъж чакаше Диабло. Той скочи пъргаво от каретата и двамата се поздравиха сърдечно.
— Е, приятелю, значи се върна. Надявам се мисията ти да е приключила успешно.
Мъжът говореше със силен глас — тъй гръмък, че приковаваше вниманието и на приятели, и на врагове. Бе едър почти колкото Акбар, главата му — обрасла с черна къдрава коса и дълга черна брада чак до широките му гърди. Изглеждаше малко над тридесет, интелигентни очи синееха под свъсените вежди, а широката уста се криеше от гъстата брада. Потрепването на яките мускули по ръцете и краката говореха красноречиво за активния, изпълнен с физически труд живот, който водеше.
— Мисията ми, ако не успешна, бе… поучителна — обяви Диабло тайнствено. — Готви се за изненада, Кормак. — Той се обърна към каретата и буквално извлече Девън през отворената врата. — Да ти представя лейди Девън Чатам.
— Довел си я тук? — избухна Кормак втрещен. — Полудя ли, човече? Мислех, че се готвиш да я убиеш, а не да взимаш момичето със себе си.
Девън се вкопчи в ръката на Диабло и се сви — тъй очевидно бе неодобрението на Кормак, а и лицето му придоби свирепо изражение. Съвсем несъзнателно Диабло обгърна треперещите й рамене, за да я защити.
— Има обяснение, Кормак — уведоми той мъжа. — Ще го узнаеш по-късно, но да караме подред. Има ли място, където Девън да си отдъхне. Напълно изтощена е.
— Да — Кормак оглеждаше Девън с очи на опитен познавач на жени и си личеше, че одобрява видяното. — В тази купчина камъни има изобилие от празни стаи.
Кормак тръгна напред. Диабло избута Девън пред себе си, а Акбар с вързопа дрехи, ги последва. Стаята, определена за Девън, бе на втория етаж.
— Ще се погрижа да ти донесат вана и храна — осведоми я Диабло лаконично. — После ти предлагам да си починеш. Не желая, по какъвто и да е начин да заплашваш здравето на детето ми.
Обърна се и бързо излезе. Със зяпнала уста Кормак тръгна след него.
Останала най-сетне сама. Девън почувства как гневът измества умората. Остави се Диабло отново да я отвлече и да диктува живота й, фучеше тя. Та този мъж е готов да я убие, за Бога! И нищо чудно да го стори, щом детето се роди. Трябва да избягам, мина й през ума, и се втурна към вратата. Констатира, че е заключена отвън. Бягство през прозорците бе изключено — те гледаха към морето, а долу имаше само остри назъбени скали.
След известно време Диабло отключи вратата и в стаята влезе прислужница с безизразно лице и двама невзрачни мъже внесоха вана с гореща вода за банята на Девън, за голямо нейно облекчение Диабло не се задържа. По-късно същата намусена прислужница донесе табла с храна, а Диабло изчака жената да излезе и отново заключи вратата. Макар храната да изглеждаше добре, Девън нямаше никаква апетит и легна. Сгуши се между плесенясалите чаршафи и скоро потъна в дълбок неспокоен сън.
— Невероятно е колко много се е усложнил животът ти толкова кратко време — отбеляза Кормак, а устните му играеха подозрително. В действителност той страшно се забавляваше с новото развитие на нещата и ако съжаляваше, то бе, че няма да присъства на фойерверките, които неминуемо щяха да последват. — Не ти завиждам, Диабло. Какво смяташ да правиш с момичето?
— Няма да нараня майката на детето си — мрачно отвърна Диабло, а свъсените му вежди само подчертаваха отчаянието му.
— Нищо чудно да лъже, за да отърве кожата — подметна Кормак лукаво.
— И според мен е така — подкрепи го Акбар зловещо. — Диабло е прекалено доверчив. Веднъж вече се оказа излъган и мислех, че си е взел поука. Съветвам те да…
— Не желая да слушам никакви съвети! — сряза го Диабло. — Какво става с вечерята, Кормак? Нали беше готова? Умирам от глад.
Седнаха на масата и се захванаха с многобройните блюда, поднесени по указание на домакина. Самият той бе контрабандист и от време на време прикриваше плячката на Диабло като негов отколешен приятел.
— Има ли свещеник в Пензанс? — въпросът на Диабло смая сътрапезниците му. Привидно безобидното му любопитство предизвика острите протести на Акбар.
Девън се нуждаеше от спокоен сън. Последните няколко дни, така хаотични и изпълнени със събития, изцедиха силите й. Дълбоко в сърцето си знаеше, че бе се разминала на косъм със смъртта. Едва не умря от ръцете на мъжа, когото обичаше — това я разстрои дълбоко и сега се чувстваше несигурна за бъдещето си.
Диабло влезе тихо в стаята на Девън и я завари да спи дълбоко въпреки обилната слънчева светлина, която нахлуваше през сводестите прозорци. Възнамеряваше да я събуди, но се спря и се загледа в нея — обзе го странна смесица от сегашната омраза и минала дълбока обич. Отчаяно се опита да съхрани непроницаемата стена, с която обви сърцето си. Изглеждаше толкова невинна. Но при спомена за отнетите животи — а именно тя носеше вина за тях отпъди натрапилата се мисъл. Съобрази защо е дошъл и тихо произнесе името й.
Девън бавно отвори очи и го погледна изплашено.
— Какво има?
Студеният сребрист пламък в очите му я изтръгна от съня и я върна към жестоката действителност на неговата омраза. Дали не съжаляваше, че е пощадил живота й?
— Време е да ставаш — отвърна той хладно. — „Танцуващия дявол“ ще дойде да ни вземе днес, а ни чака доста работа. Приготви се и слез долу.
