той са надигна, Диабло — нервен и разтревожен — надникна зад гърба му.
— Е, какво е станало? — попита той.
Погледът на Кайл сновеше между подгизналите от кръв чаршафи и бледото лице на Девън.
— Загубила е доста кръв — прецени той. — Възможно е да се е възобновил месечният й цикъл, прекъснат от преживяния напоследък стрес, но — предположи той, — по-вероятно е да е пометнала. Тези дни не беше много нежен с нея, не е изключено шокът и неприятностите да са причинили загубата на детето.
— Какво може да се направи?
— Нищо. Стига да няма фатален кръвоизлив, с времето младото й тяло ще се справи само.
— Има ли начин да се разбере дали Девън наистина е била бременна, или просто излъга, за да отърве кожата?
— Аз не съм лекар — напомни Кайл. — Ограничената ми опитност няма нищо общо с женските проблеми и лечения. Познанията ми се простират до наместването на счупени кокали и зашиването на огнестрелни рани. Според мен малко опиева тинктура в момента по-скоро би помогнала, отколкото да навреди.
Диабло се съгласи.
— Макар да не носи вече детето ти, няма да сториш зло на Девън, нали, Кит? Знам какво направи тя или по-скоро какво
— Какво, да убия съпругата си ли? — възкликна Диабло навъсен.
— Знам защо се ожени за Девън. Знае го и по-голямата част от екипажа, но продължават да недоволстват, че я качи на борда на „Танцуващия дявол“.
— Плановете ми за бъдещето на Девън не са ничия грижа — сряза го Диабло. — И съм напълно в състояние да браня онова, което е мое. Рано или късно ще разбера дали ни е предала. Дотогава няма да й се случи нищо. Захващай се със задълженията си, Кайл. А аз ще се захвана с моите — да се погрижа за Девън.
Следващите две денонощия Девън често се будеше и неизменно заварваше Диабло до себе си, подаваше й вода, храна и бършеше потното й чело. Поклащайки глава, отказваше да хапне, но жадно поглъщаше водата. Най-после се събуди с бистра глава, а болката бе силно намаляла. Слънцето грееше, Диабло го нямаше. Изненада се, че лежи върху чисти чаршафи, облечена в нова нощница, а косата й е гладко сресана. Откога Диабло се бе превърнал в женска прислужница? — зачуди се тя и слаба усмивка се появи на устните й. Някак си не успяваше да си представи как изпълнява тези задължения, но ако не бе той, тогава — кой?
Девън се чувстваше значително по-добре и реши да стане и да се облече. Точно спускаше дългите си крака от ръба на койката и Диабло внесе табла с храна. За пръв път откакто я отведе от дома й, той се загледа с интерес в разголените й бедра. Тя се изчерви силно и направи опит да придърпа нощницата надолу.
— Дървения крак е зает, затова аз ти нося закуската — обади се той едва откъсвайки поглед от краката й. — По-добре ли си?
Девън го погледна несигурно и кимна.
— Да. И съм гладна.
Настроенията му бяха изненадващо променливи и тя никога не знаеше как да се държи. През по- голямата част от времето очите му бяха пълни с изпепеляваща омраза, а изразът му говореше или за открита враждебност или за едва проявена търпимост.
Девън забеляза, че Диабло отново пуска брада, припомни си как го видя за първи път — застанал предизвикателен и горд с примка на шията. Дори тогава жизнената му мъжественост я впечатли, а чарът му постепенно спечели любовта й. Не разбра откога точно започна да обича привлекателния разбойник. Дали не още от първия миг, когато го съзря? Диабло може и да е пират, но Девън интуитивно долавяше колко много се различава от грубите недодялани мъже, кръстосващи моретата в търсене на кръв и плячка. Нещо в поведението му говореше за аристократично възпитание — всеки път, когато не бе нащрек, прозираха маниерите му на джентълмен.
— Според Кайл е по-добре да останеш в леглото още ден-два — прекъсна размисъла й Диабло.
— Чувствам се добре — възрази Девън.
— По-добре е да се подчиниш. — Той постави таблата в скута й, приседна на ръба на койката и продължи: — Искам да ми кажеш истината, Девън. Никакви лъжи повече. — Думите му странно контрастираха с нежния му тон. — Измисли бременността, за да отървеш кожата нали?
Девън поклати глава, от движението косите й се разпиляха.
— Можеш още сега да ме убиеш, Диабло, ако смяташ, че е така. Никога не бих излъгала за такова важно нещо. Приех да се омъжа за Уини само заради името на детето ти.
— Уини — подметна Диабло ехидно. — Подходящо галено име. Той не ти ли е загатвал за сексуалните си… предпочитания?
— Не разбирам… За какво говориш? — Девън бе искрено озадачена. Е, Уинстън не демонстрираше нито страстта, нито пламенността на Диабло, но предполагаше, че ги потиска заради нейната невинност.
— Допускам ти да не подозираш истината, но баща ти… Бракът ти с онзи мъж щеше да е позор. Уинстън не се интересува от жени. Сега разбираш ли ме?
Веждите на Девън литнаха — мъгляво започваше да се досеща какво означават думите на Диабло. В някои области знанията й имаха сериозни пропуски.
Озадаченото й изражение накара Диабло да изсумти с отвращение:
— Казано направо: Уинстън е от онези, които предпочитат да имат мъж в леглото си.
Лицето на Девън първо почервеня, после позеленя и накрая пребледня.
— Искаш да кажеш… О, сигурно грешиш. Защо ще иска да се жени, ако е… такъв мъж?
— Смятам те за достатъчно умна да се досетиш сама.
— Не ти вярвам. Откъде знаеш? Татко никога не би допуснал подобна женитба.
Вместо да говори за неща, които не бе готов да разкрие, Диабло нареди:
— Изяж си закуската, Девън. Мен ме чака кораб да управлявам. Ако се чувстваш достатъчно добре, утре може да станеш от леглото. А междувременно си почивай и възстановявай силите си.
— Диабло, почакай! Къде ме водиш?
Той се засмя, но усмивката не достигна очите му.
— На Рай.
— О, дявол да те вземе!
— Мисля, че той вече е взел душата ми.
С тези думи излезе от каютата.
Глава тринадесета
Шум от оръдейни гърмежи накара Девън да скочи на крака, от три дни вече се чувстваше достатъчно добре, апетитът й се възвърна, а лицето й придоби предишния свеж розов цвят. Точно както предсказа Кайл младостта на Девън бързо надделя и здравето й се възстанови. Беше млада, здрава и съпруга на Диабло. Независимо от всичките му заплахи все още беше жива и нямаше търпение да посрещне бъдещето си. Някога Диабло я бе обичал, защо да не се случи отново.
Оръдията гърмяха с оглушителен тътен и Девън се хвърли към вратата. Как да остане в каютата, когато съпругът й бе изложен на опасност или дори застрашен от смърт.
Диабло стоеше разкрачен на квартердека, ръкомахаше и командваше стрелбата по португалски търговски кораб, който отчаяно се стараеше да избяга от „Танцуващия дявол“.
— Отново огън по носа, момчета — гласът му надвика от оглушителния тътен. — Корабът почти не е въоръжен няма как да се мери с нас. Ще се предаде без битка.
Оръдията дадоха нов залп и точно според предвижданията на Диабло португалският кораб вдигна бяло знаме. За пореден път Диабло победи капитана и екипажа, без да се стига до ръкопашен бой. „Танцуващия дявол“ направи маневра и моряците взеха на абордаж пленения кораб. Португалският капитан видя Диабло
