на мостика и се провикна:
— Кой си и откъде идваш?
— От моретата! — отвърна Диабло, използвайки традиционния пиратски отговор. Скочи долу на палубата, хвана се за едно въже, ловко преодоля разстоянието между корабите и се приземи до капитана. Пренебрегнала всякаква предпазливост, Девън се хвърли към перилата с надежда да дочуе нещо от приказките им.
Португалецът трепереше пред Диабло. Бе поне десетина сантиметра по-нисък, а и бе чувал за този дявол в човешки образ, но никога не бе имал злощастието да го срещне. Зачуди се дали пиратът наистина е испанец, както се говореше и се обърна към него на този език:
— Аз съм Диего Фугиеро, капитан на „Луйза Есперез“.
На съвършен испански един от трите езика, които пиратът говореше свободно Диабло отвърна:
— Наричат ме Диабло. Какъв е товарът ти?
Капитан Фугиеро облиза пресъхналите си устни, определено изглеждаше смутен.
— Не пренасяме нищо този курс. Возим само пътници.
Умишлено пропусна да добави, че е бил изпратен специално до Англия, за да прибере навреме за сватбата й в Португалия красивата дъщеря на собственика на кораба.
Диабло изсумтя раздразнено, бе се надявал да лиши „Луйза Есперез“ от доста богатства.
— Събери пътниците на борда.
Девън мълчаливо наблюдаваше как група подплашени мъже, жени и деца, подтиквани от Акбар се трупаха на палубата. Последни се появиха две жени. И двете млади и красиви. Съдейки по дрехите им едната богато облечена и натруфена с бижута, а другата с по-скромни одежди — те очевидно бяха господарка и камериерка.
Диабло оглеждаше жалките пътници и вътрешно кипеше поради липсата на плячка: преценяваше кои — ако въобще си струваше — да бъдат взети за заложници. Ни най-малко не вярваше на капитана, че „Луйза Есперез“ не пренася товар. В момента екипажът му претърсваше кораба и ако не откриеха нищо ценно, щеше да се наложи да вземат това-онова от пътниците, за да поуспокои моряците си.
Присвитите очи на Диабло изведнъж попаднаха върху впечатляваща, богато облечена и отрупана с бижута жена — по-скоро момиче. Заразглежда я с интерес. В момента тя разгорещено протестираше срещу грубото отношение и лека усмивка заигра в крайчетата на устата му. Готов бе да се обзаложи, че решителната синьорина е разглезена дъщеря на богат господин, който с охота ще плати откуп.
— Какво означава всичко това? — викаше синьорината гневно, докато Акбар я буташе напред. — Знаете ли кой е баща ми?
— Тази ще създаде повече грижи, отколкото трябва — мърмореше Акбар сърдито.
— Не, синьорина. Кой всъщност е баща ти? — обади се Диабло благодушно.
Тъмните очи на девойката се разшириха и светнаха щом съзряха привлекателната и внушителна фигура на Диабло. Това бе най-впечатляващият мъж, когото бе виждала. Огромните й очи го изпиваха жадно и докато се приближаваше, чувствените й устни се извиха в усмивка, предназначена да го омае и прелъсти — застана пред него, изпъчила съблазнително закръглените си гърди.
— Баща ми е Мигел Есперез, собственик на този кораб и много други като него. Аз съм Карлота Есперез, а това е прислужничката ми Марлена. Гостувахме на роднини в Лондон — впусна се тя в много по-подробни обяснения, отколкото бе поискал Диабло. — А ти кой си?
— Наричат ме Диабло. Баща ти вероятно е богат, синьорина Карлота? — продължи да опипва почвата той.
— Изключително богат — потвърди Карлота откровено. — И не е човек без влияние. Ако пострадам, баща ми ще те преследва до край.
— Никога не наранявам красиви жени — защити се Диабло, — но и не съм достатъчно глупав, че да те пусна, без да поискам за теб част от състоянието на баща ти. Ако е толкова богат, колкото казваш, ще се съгласи ли да плати какъвто и откуп да поискам?
— Баща ми ме обича и ще заплати всичко — увери го Карлота.
Хрумна й какво забавно приключение ще бъде да прекара известно време с привлекателния пират. Той никак не изглеждаше жесток или заплашителен. И без това в Португалия родителите й са се погрижили да я омъжат за онзи презрян мъж, само и само да сложат край на буйния й живот. В Лондон преживя няколко любовни авантюри и дълбоко се съмняваше, че ще се задоволи само със съпруга си. Въпреки младостта си опита секса рано с един красив слуга на баща си. Женитбата й с по-възрастен приятел на семейството бе уговорена от години и мисълта да започне скучния живот на омъжена жена, когато е все още така млада и жизнена, й се струваше непоносима. Гледаше на Диабло като на средство да отложи този момент, а и като на приключение, каквото не се случва всеки ден — той бе толкова пленителен.
— Синьорина Карлота, не бива да давате толкова много информация на този дявол — обади се предпазливо капитан Фугиеро, изненадан от липсата на благоприличие у своята повереница. — Баща ви възложи безопасността ви на мен и се страхувам, че не успях да изпълня задачата. — Той се обърна към Диабло: — Дамата е от благороднически произход, с аристократично възпитание. Репутацията й ще бъде сериозно накърнена, ако я задържите като заложница. Проявете милост.
— Синьорина Карлота няма да пострада — отбеляза Диабло със задоволство, усмихвайки се развеселен на високомерното момиче. Закачливата му усмивка я изпълни с трепет — дори не успя да го прикрие. — Няма да й сторя нищо, с което да компрометирам добродетелността й.
Диабло извика лейтенанта и главния интендант и заповяда основно претърсване на „Луйза Есперез“ — всичко с някаква стойност трябваше да бъде прибрано.
— Екипажът и пътниците ви са свободни да продължат пътуването си, капитане — съобщи Диабло на Фугиеро. — От вас искам само да предадете посланието ми на синьор Есперез относно дъщеря му. Съобщете му, че нито Карлота, нито камериерката й ще пострадат, ако предаде откупа в Насо до два месеца. Считано от днес, точно след шестдесет дни ще бъда там, за да го получа. Щом откупът е в ръцете ми, жените ще бъдат освободени.
— Какъв е размерът на откупа? — попита Фугиеро.
— Пет хиляди жълтици.
— Какво! Това е нечувано.
— Нима не струвам толкова — обади се Карлота, отмятайки черната си коса.
— Напълно уместна забележка. Дамата струва най-малко толкова — добави и Диабло, прикривайки усмивката си. — Давам ви дума, жените няма да пострадат.
— Думата на пират! Ха!
— Независимо от това я имате. А сега, синьорина, ще позволиш ли да те прехвърля на моя кораб?
Карлота потрепери от вълнение, когато Диабло я взе на ръце.
— Дръж се, синьорина. Не бой се. Лейтенантът ми ще се погрижи за камериерката.
Нежните ръце на Карлота обвиха врата на Диабло и стегнатите мускули заиграха съблазнително при досега й.
— Не ме е страх — заяви тя, а сърцето й биеше възбудено. — Толкова си силен. Сигурна съм, че няма да допуснеш да ми се случи нищо.
Придържайки без усилие лекото й тяло, Диабло се хвана за едно въже и ловко прескочи пропастта между двата кораба. Полетът му не бе ни най-малко затруднен от легналата в ръцете му Карлота.
Сбърчила чело, Девън наблюдаваше събитията на „Луйза Есперез“ с любопитно раздразнение — полагаше усилия да се овладее при вида на онази жена, която се пъчеше безсрамно пред Диабло. Дори от разстояние можеше да забележи, че е млада и лъчезарно красива по един тъмен, екзотичен начин. Когато Диабло взе момичето на ръце, Девън едва не експлодира от ревност и гняв. Дали не възнамерява да задържи изкусителната красавица за свое удоволствие? Като имаше предвид ненаситния му апетит, бе напълно възможно — очевидно в момента не изпитваше особено влечение към съпругата си. Независимо от причината, по която се ожени за нея, мислеше Девън, тя е негова съпруга и не възнамерява да търпи изневерите му.
Диабло леко се приземи в непосредствена близост до Девън, а Карлота продължаваше да виси на врата му. Развеселен и поласкан от недотам прикритите й опити да го съблазни, той не бързаше да я остави да стъпи на палубата. Забеляза свъсеното лице на Девън и обхвана тънката талия на Карлота — изпитваше
