домъкна.
Данси бе загубил жена си и детето си при нападението.
— Дай я на нас! — обади се друг.
Само веднъж през живота си Девън бе изпитвала подобен на обзелия я в момента страх — когато ръцете на Диабло стискаха шията й.
— Стига, момчета! — обяви високо Диабло и вдигна ръка във въздуха, за да ги усмири. Мнозина се подчиниха, но някои продължиха да мърморят. — Днес лейди Девън стана моя съпруга. Отец Клемънт в църквата в Пензанс ни венча преди по-малко от час.
Думите му бяха посрещнати с викове, протести и неодобрение.
— Предател! — изрева един от пиратите.
— Защо го направи? — питаше друг.
— Ако този, който ме нарече предател, излезе крачка напред, с удоволствие ще го разубедя. — Почернялото му от гняв намръщено лице парира ново предизвикателство. — Лейди Девън е моя съпруга и няма да допусна никой да се отнася към нея с неуважение. Хайде, момчета, чака ни кораб да управляваме.
Без да спрат да мърморят, мъжете все пак се подчиниха на всички заповеди, подадени от Акбар и корабът потегли. Бяха още в английски води и напълно съзнаваха грозящата ги опасност.
— Защо не им каза, че не съм виновна? — поинтересува се Девън.
— Как да им кажа нещо, в което аз самият не съм убеден? — отвърна й Диабло свирепо възмутен.
Изведнъж Кайл застана до Диабло и Девън му се усмихна приветливо, разчиташе поне на един приятел тук. Осъдителният му израз и твърде официалният поздрав обаче не оставиха никакво съмнение у Девън относно чувствата на Кайл.
— Радвам се, че Диабло не те уби, момиче — отбеляза той хладно. — Ако смятах, че е способен да ти прекърши шията, никога нямаше да му позволя да отплава за Англия. Озадачава ме обаче, защо се ожени за теб и още повече защо те доведе тук, където никак не си желана. Какво ти стана, Диабло?
— Кайл, моля те, повярвай ми. Нямам нищо общо с нападението на Рай — уверяваше го Девън.
Кайл сякаш не я чу.
— И какво печелиш, като уговори Диабло да се ожени за теб? Готова си да живееш с него и да изпитваш омразата му?
— Не съм го уговаряла, той…
Не успя да довърши обяснението си Диабло обяви грубо:
— Девън носи дете от мен.
— Милостива Майко Господна! Наистина ли, момиче?
Девън почервеня, бе се надявала още известно време да укрива своя позор.
— Мисля… да — призна тя шепнешком.
Свирепото изражение върху лицето на Кайл мигом бе заместено от състрадание. Не завиждаше на Девън, че ще живее с човек, чиято обич бе превърнала в омраза и недоверие благодарение на една толкова осъдителна постъпка. С известно безпокойство се зачуди какво възнамерява да прави Диабло с нея след раждането на детето. Кайл познаваше моментните пристъпи на Диабло да проявява безмилостна жестокост и се опасяваше да не би необузданото му възмущение да го тласне към нещо, за което после да съжалява. Кайл не намери думи в сърцето си да насърчи Девън и остави мълчанието да внуши неловкост у младата жена. Ако Девън наистина бе издала тайната на пътя до Рай, тя бе виновна и напълно заслужаваше наказанието, което Диабло имаше наум. Единствената реакция на Кайл към думите на капитана бяха:
— Милостива Майко Господна!
В продължение на три дни Девън не прекрачи прага на каютата, дори нямаше желаеше да го стори. Откритата враждебност на пиратския екипаж изтласкваше от главата й всяка мисъл за разходка по палубата. Ограничаваше се да крачи в тясното помещение през деня и глътваше по малко чист въздух, застанала до прозореца с изглед към кърмата.
Не бе виждала Диабло от момента, когато застанала по средата на каютата, наблюдаваше как той прибира личните си вещи, които — Девън предполагаше — премести там, където спеше сега. Имаше повече от достатъчно време да премисли какво ще й донесат следващите месеци и години, ако, разбира се, остане жива. След като роди бебето, щеше да бъде захвърлена като стара обувка и никога повече нямаше да види детето си. Не! — тръсна решително глава тя. Няма да позволи това да се случи. Та кой щеше да се грижи за детето й? Тара? Скарлет? Подобна мисъл я ужасяваше повече дори от собствената й евентуална смърт.
Докато Девън кръстосваше каютата, някаква постоянна болка разкъсваше корема й от два дни. Болката — ту пронизващо остра, ту притъпено слаба — непрестанно държеше Девън в напрежение и не й даваше мира, напомняйки й колко е уязвима. Животът й зависеше изцяло от волята на Диабло. Колкото пъти старият пират Дървен крак внасяше табла с храна и тя отказваше да близне от нея, толкова пъти това бе докладвано на Диабло.
Девън си легна в обичайния час, но нещо необяснимо ставаше в тялото й — нещо, което бе неспособна да предотврати. Дълго време не заспа, а на зазоряване се събуди от ужасни болки. Веднага се досети за причината. Обилното кървене я наведе на мисълта за месечното неразположение. Значи не е била бременна! Дълбоко в себе си подозираше, че менопаузата й е резултат от напрежението през последните месеци. Раздирана от болки, Девън стана, изми се и махна окървавените чаршафи от койката. Едва събрала сетни сили, се наметна с одеяло и легна на голия дюшек.
И потъна в сълзи — едри, тежки, разкъсващи душата сълзи на безумно отчаяние. Усещаше как вътрешностите й врат, а мисълта, че не носи детето на Диабло, което да обича, усилваше и без това ужасната болка. Обикновено месечният й цикъл протичаше болезнено, но нямаше нищо общо с това, което я раздираше в момента. Свита на кълбо, Девън се унесе изтощена, а скулите й бяха облети в сълзи.
Дървен крак плахо влезе в каютата, без да чуе отговор на лекото си почукване. При вида на свитото като кълбо тяло на Девън върху койката, сърцето му се сви. Изпод одеялото се подаваше част от пребледнялото й измъчено лице. Той забеляза и смачканите окървавени чаршафи, захвърлени в ъгъла. Рязко се извърна и доколкото дървеният крак му позволяваше хукна навън.
След минути Диабло нахълта в каютата и разтърси Девън, за да я накара да дойде на себе си. Тя простена.
— Девън! Добре ли си?
Бледото й лице и широко отворените безизразни сини очи сериозно го изплашиха.
Девън постепенно проумя какво я пита.
— Убий ме, Диабло — пророни тя неочаквано. — Убий ме. Наистина смятах, че съм бременна.
— Да не би да си загубила детето?
Девън възприе каменното му изражение и грубия глас като израз на гнева му, ала в действителност Диабло бе изтерзан от съвсем други чувства.
— Може и никога да не е имало дете — продължаваше да стене измъчено Девън. В следващия миг нещо преряза вътрешностите й и лицето й се сви в гримаса.
— Боли ли те? — загриженият тон на Диабло ни най-малко не съответстваше на смръщеното му лице. Девън успя само да кимне вътрешностите й се раздираха от мъчителни спазми.
Диабло излезе и почти веднага се върна с Кайл. Лекарят клекна до Девън и отмести влажен кичур от потното й чело.
— Детето ли загуби, момиче? — почна той тревожно. Малкото лекарска практика, която владееше, не включваше справянето с женски въпроси. В следващия миг погледът му попадна върху изцапаните чаршафи. — Кога стана това?
— През нощта — отвърна Девън немощно. — Но вече не съм сигурна дачи изобщо е имало дете. Животът ми бе така объркан напоследък, че…
— Шшшт… Няма нужда от обяснения — успокои я Кайл. — Силни ли бяха болките?
— Да — потвърди Девън. — Но ще минат. Винаги е така.
— Още ли кървиш?
— Малко, но най-лошото свърши.
Кайл замълча — надяваше се Девън да познава тялото си по-добре от всеки друг. Тя се унесе отново и
