привлекателност за него.
— Каква точно ти е Девън? — настоя Карлота, проследила посоката на погледа му. В тона й се долавяше не само гняв, но и ревност. Привикнала да бъде център на всеобщ интерес и ухажване, тя не можеше да се примири с разсеяното внимание на Диабло.
— Попитай Девън — отговори Диабло мистериозно. — А сега моля да ме извиниш, Карлота, но имам работа.
Освободи ръката си от Карлота, извърна се и тръгна към капитанския мостик. С крайчето на окото си зърна, че Девън се е присъединила към Кайл и Марлена, които се разхождаха близо до нея. Щом Карлота дойде при тях, Девън се извини и се отдалечи. С изострено внимание Диабло наблюдаваше прелъстителното поклащаме на полите на Девън, напълно убеден, че никога не е виждал жена с по-сексапилна грация. Откакто я доведе на борда на „Танцуващия дявол“, единствената му мисъл бе как да я люби. Отначало й бе прекалено сърдит, за да се чувства добре в нейно присъствие, после неразположението й му попречи да се възползва от съпружеските си права. В момента обаче не го спираше нищо, освен упоритата му гордост. Нямаше нужда от съпруга, не бе уверен дали продължава да желае Девън, но трябваше да я обладае, иначе щеше да полудее.
Дървения крак й донесе вечерята, но Девън не бе в състояние да хапне, докато си представяше как Диабло е в каютата на Карлота и прави фантастична любов. Обладана от видения, Девън си припомняше какъв бе той, преди да реши, че го е предала: с чувство за хумор, любещ, нежен, а не сегашният студен, брутален непознат, изпитващ наслада да я иронизира и унижава. Девън се разсъблече, нощта й се стори прекалено гореща, за да слага нощница. Откакто навлязоха в южните води времето се промени и превърна тясната каюта в задушна, гореща клетка. Не бяха далеч от Бахамските острови и се чудеше каква съдба я очаква в дома на Диабло. Дали щеше да продължава да обръща постоянно внимание на Карлота и когато стъпят на Рай? Изтегната върху тясната койка, Девън заспа неспокойно. И тогава започна сънят. Същият сън, който я преследваше откакто напусна Диабло преди седмици.
В съня Диабло я любеше, сладко, нежно, както бе свикнала да я люби. С властен жест събличаше роклята й, сваляше дрехите си и се гмуркаше при нея в леглото. Притискаше я към твърдата койка. Внезапно обичайният ход на нещата се промени и Диабло я облада със страстно насилие. Девън отвори мигом очи — никой сън не може да е така реален. И се оказа права. Диабло от плът и кръв бе наведен над нея, гол до кръста и ухилен, като дявола, за какъвто го смятаха.
— Диабло! Какво правиш тук?
— Ти си моя съпруга, Девън — напомни й той.
— Съжалявам, че се налага да го признаеш — последва суровият отговор на Девън. — Надявах се всичко да е само лош сън. Ами Карлота?
— Карлота ли? Какво искаш да кажеш?
— Свърши ли вече с нея? Имам предвид… Смятах, че ще прекарате заедно нощта.
— Не желая Карлота, макар предложението й да ми достави удоволствие.
— Не ти вярвам.
— Значи сме квит, защото и аз не ти вярвам. Само ти си могла да ме предадеш. И въпреки това те желая. Господ ми е свидетел, не искам да е така, но цялата ми гордост се стопява, когато става въпрос за теб. Ти си моя съпруга и си длъжна да задоволяваш моите потребности.
Девън избухна гневно:
— Длъжна? Нищо не ти дължа! Станах твой враг и съпруга едновременно. Два пъти ме отвлече и то в навечерието на сватбата ми. И нито за миг не си мисли, че вярвам на брътвежите ти за Уинстън. Е, понасям твоята жестокост, но не и любенето без чувство!
— Жестокост? Какво знаеш ти за моята жестокост? Мога да ти я опиша, но предпочитам да я демонстрирам.
Устните му брутално се впиха в нейните и тя изстена от болка. Без да обръща внимание на очевидното й отчаяние, ръцете му я хванаха като в стоманени обръчи — почти не можеше да диша. Устремът на целувката му я принуди да отвори устни. Езикът му проникна в устата й, ала далеч не с онази нежност, към която бе привикнала и на която тя знаеше, че е способен. Беше груб, подчини я почти насилствено, превзе я без милост. Внезапната проява на ярост силно изплаши Девън и тя помисли, че ще припадне.
Ръката му обгърна дясната й гърда и я изгори. Противно на волята й, зърното й щръкна при досега му и сякаш изпрати огнена стрела към слабините й. Целувката му ставаше все по-дълбока и дива, а ръката му продължаваше да стиска нежната издатина на гърдата й и я мачкаше сякаш жигосваше кожата й. Тя лежеше трепереща и безпомощна пред бушуващата му страст.
Дори да искаше да протестира, нямаше да успее. Кръвта й вреше във вените, краката й трепереха — у нея се зароди неистова потребност от него, равна на изписаната по зажаднялото му лице.
Сребристата лунна светлина зад Диабло превръщаше главата му в силует и Девън трудно различи изражението му. Първоначалната му необузданост я изненада, но тя не се чувстваше заплашена, докато той се взираше в нея, без да помръдне. Усети гърдите си да наедряват и да се втвърдяват при досега му — изпита и болка, и наслада. Инстинктивно изви гръб и му предложи още от съблазнителните си форми. Дрезгав гневен вик се изтръгна от гърлото му. После — толкова бързо, че тя остана смаяна — той се оказа върху нея и тежестта му я притисна към твърдата койка.
— Кокали Господни, скъпа! Не знам кой страда повече — ти или аз. Как да те нараня, когато всичко, което искам, е да те любя? Сладкото ти тяло е изваяно единствено за мен. Докосвам те и ти моментално откликваш. Така ми се иска да съм в теб, че ме боли.
Ръцете му обвиха крехкото й тяло и я привлякоха, а бруталността му бе изчезнала незнайно къде. Устните му докоснаха нейните и той я целуна пламенно — главата й се замая. Космите по гърдите му жулеха плътта й и тя потрепери от възбуда. Той очевидно усети възпламеняването й и това доразпали страстта му, но успя да си наложи да не я обладае веднага въпреки отдалечаването на мига, в който щеше да облекчи страданието си. Толкова отдавна, толкова дяволски отдавна, не бе имал жена — след Девън такава просто не съществуваше. Докато устните му се спуснаха да целунат нежните върхове на гърдите й, пръстите му се настаниха между бедрата й и ги разтвориха, за да я възбуди напълно.
— Кокали Господни, скъпа! Ти си така гореща и влажна, и о, толкова сладка, че ми иде да те изям цялата.
Сниши глава и обсипа със ситни целувки златистия триъгълник между бедрата й, преди да прокара език по нежната цепнатина. Чу я да вика името му, но не обърна внимание на задъхания й глас и навлезе още по-дълбоко в топлата влажна пещера, която посрещна любовното му нашествие с прилив на тайнствена течност. Езикът му продължи да я изследва нежно, докато той с наслаждение вкусваше сладките сокове на тялото й. Девън бе така погълната от сладостните усещания, които той предизвикваше у нея, че нямаше време да се шокира от начина, по който я люби. Нещо в нея се раздвижи бързо, експлодира и тя попадна във водовъртеж от светлина, цветове и форми.
Преди Девън да успее напълно да възвърне сетивата си, Диабло захвърли панталоните си и проникна толкова дълбоко в нея, че тя усети как неговата надареност я разцепва на две. Рязко си пое въздух и притисна бедра към неговите, инстинктивно подчинявайки се на неговия ритъм — страстта й се разпалваше.
— Кит, о, Боже! Когато ме любиш така, забравям собственото си име.
Изведнъж Диабло извика, но продължи да влиза и излиза от нея, за да я доведе до заслужената награда. Викът й съвпадна с неговия и тя потрепери, а Диабло плътно я обви с ръце и остана дълбоко в нея, докато тя най-после се успокои.
Няколко дълги напрегнати минути те лежаха неподвижни с преплетени крайници, опитваха се да избистрят разсъдъка си и да си възвърнат способността да дишат нормално. Лицето на Диабло бе изцяло в сянка и Девън не виждаше изражението му. Изтъркаля се до нея, а тя го погали и положи ръка върху бедрото му.
Лекото й докосване предизвика неочаквана реакция Девън се стъписа, когато го чу да кълне с дрезгав глас.
— Ти си проклета вещица, а аз съм пълен глупак.
Едва изрекъл тези думи, той я притегли към себе си и устните му обсипаха нейните с горещи
