злорада наслада, провокирайки гнева на Девън.
— Какво правиш тук? — смъмри я Диабло, като даде вид, че едва сега я забелязва.
Девън нямаше никакво намерение да признае безпокойството си.
— Исках да видя какво става.
— Е, щом си тук, запознай се със синьорина Карлота Есперез. Синьорина Карлота — това е лейди Девън.
В момента, когато съзря Девън, усмивката на Карлота повехна. Тя прецени прекрасната блондинка като сериозна съперница за ласките на Диабло.
Девън се тресеше от мълчалив гняв. Естествено Диабло няма да я представи като своя съпруга, след като очевидно възнамерява да попадне в леглото на Карлота.
— Коя е тази жена? — настоя да узнае Карлота, говорейки английски със силен акцент. Диабло се изненада. Как не се досети, че жената знае английски, щом се връща от Лондон. — И тя ли е заложница като мен или е твоята… курва?
Гневни червени точки заиграха пред очите на Девън. Идваше й да се нахвърли върху наглата синьорина и да й издере очите. Диабло тутакси схвана намеренията й и я хвана, за да я възпре.
— Взаимоотношенията ми с лейди Девън не са твоя работа, Карлота — изпълненият му с порицание тон подействаха като студен душ на новодошлата.
Думите на Диабло обаче не намалиха обидата на Девън от тенденциозното му незачитане. Тя смяташе за негов дълг да я представи като своя съпруга. В следващия миг към тях се присъединиха Кайл и Марлена, камериерката на Карлота. Макар момичето да изглеждаше обезумяло от страх, не можеше да се отрече, че е красива. Беше по-дребна от господарката си, а бляскавите й черни коси се бяха измъкнали от скромния кок и сега обграждаха лицето й в чаровен безпорядък. Според Девън момичето бе на нейна възраст. От начина, по който Кайл поглъщаше чувствената й фигура и прелестни черти, бе очевидно, че я намира за изключително привлекателна.
— Добре ли си, Карлота? — попита Марлена, по-загрижена за господарката си, отколкото за себе си. Прислужвайки от дванадесетгодишна на високомерната млада дама, Марлена се чувстваше достатъчно близка, за да се обръща към Карлота свойски.
— Разбира се, гъско. Диабло не би позволил нещо да ми се случи. — Карлота отправи ослепителна усмивка към Диабло. — Когато сме в компанията на други, Марлена, ще говорим на английски. Знаеш езика не по-зле от мен.
— Да, синьорина — примирено рече Марлена. — Какво ще стане с нас сега? Страх ме е.
— Няма от какво да се страхуваш — успокои Диабло дребната брюнетка. — Никой няма да ви нарани. Когато синьор Есперез плати откупа и двете ще бъдете освободени.
— Наистина ли? — осмели се да попита тя, неспособна да повярва на думите му след всички ужасяващи неща, които пиратите правели на беззащитните жени, както бе чувала.
— Наистина — потвърди Диабло, констатирайки, че момичето е доста съблазнително. После се обърна към Девън: — Поприбери си багажа, Девън. Карлота и Марлена ще се настанят в твоята каюта. Голяма е, ще приюти и двете.
— О, благодаря, Диабло — изгука Карлота свенливо. — Много мило от твоя страна.
— Къде ще спя? — поиска да узнае Девън. Нужна й бе цялата воля, за да контролира гнева си.
— Можеш да използваш моята каюта, Девън — предложи Кайл великодушно. — Малка е, но е по-добре, от колкото да се спи на палубата. — Изгледа Диабло неодобрително, без да подозира, че дяволът имаше точно това предвид.
— Хайде, дами, ще ви покажа каютата — подкани Диабло, отвръщайки на острия поглед на Кайл. — Сандъците ви ще бъдат доставени в най-скоро време.
Мятайки снизходителен поглед на Девън, Карлота хвана Диабло под ръка и той я поведе към каютата, където щеше да се разполага през следващите няколко дни. Марлена плахо ги последва.
Макар малка, каютата на Кайл бе подслон и Девън бе благодарна, че има къде да спи. Нима съпругът й я ненавиждаше до степен да я остави на палубата сред мъжете, които я мразеха толкова много? — чудеше се тя, вбесена от подчертаното пренебрежение на негодника. Намираше слаба утеха, че Диабло не възнамерява да дели постелята с Карлота — в противен случай не би наредил Марлена да се нанесе при господарката си.
Не бе казано, че трябва да стои непрекъснато в тясното помещение и тъй като Девън се чувстваше напълно възстановена, прекара по-голямата част от следващите дни седнала върху купчината въжета, намотани при носа на кораба. Щом успееше да открадне време, Кайл се отбиваше да си поприказват, същото правеше и Марлена, но дребната камериерка бе постоянно заета да изпълнява капризите на господарката си и така двете с Девън не смогнаха да поговорят по-дълго.
Макар през по-голямата част от времето Диабло да се правеше, че не я забелязва, той редовно се осведомяваше за здравето й. Ала Девън истински се измъчваше, като наблюдаваше как Карлота обсебва всеки свободен миг на съпруга й — ту му правеше компания на капитанския мостик, ту се разхождаше с него по палубата. Девън бе огорчена от начина, по който Диабло угодничеше на пламенната португалка. От друга страна, Девън доста често хващаше Диабло да я наблюдава изпод око, сребристият му поглед оставаше прикован към тялото й, а изражението на лицето му бе така неразгадаемо, че тя се чувстваше объркана. Всеки път, когато събереше смелост да го погледне в очите, откриваше, че е обект на вниманието му. И днешният ден не бе изключение.
Очите им се срещнаха през ширналата се помежду им палуба, сякаш си протягаха ръце един към друг и същевременно не можеха или не желаеха да запълнят празнината. Мълчаливото послание на пламенния му поглед накара Девън да се изчерви. В следващия миг магията се развали — лъчезарно усмихната, пърхайки с дългите си мигли Карлота препречи взора на Диабло. Девън с неохота се извърна. Беше прекалено горда, за да признае ревността си, а Карлота вече бе хванала свойски под ръка Диабло и го поведе в нейна посока, спираше често-често, за да се наслади на гледката.
Вече отминаваха мястото, където се бе разположила Девън, когато полъх на вятъра довя до нея част от оживения разговор. Тъмната красавица, облегната фамилиарно на Диабло, говореше неща, които прозвучаха в ушите на Девън като безсрамна покана:
— Марлена ще направи всичко, което й наредя. Ако дойдеш при мен тази вечер, тя дискретно ще остане на палубата и няма да ни пречи.
Девън не успя да долови отговора на Диабло, но в смеха му усети желание и видя одобрението в очите му. Нямаше откъде да знае, че с този смях изразява единствено удоволствие от чутото. Безочието и дързостта на Карлота не само го развеселяваха, но го и изненадваха. Първоначално я смяташе за невинна и непорочна, ала с времето започна сериозно да се съмнява дали ако приеме досадните й покани да сподели леглото й, ще намери там девственица. Всъщност тя бе жена с богат любовен опит, споделян с много мъже. Карлота искаше да обогати списъка си и с него.
Диабло напълно оценяваше екзотичната красота на Карлота, но за него тъмните й коси не значеха нищо в сравнение със златистите къдрици на Девън. Макар кожата й да бе възбуждащо смугла, той далеч повече предпочиташе искрящия от здраве тен на Девън, който му напомняше за кайсиево бренди поръсено с канела, също като цвета на луничките по нослето й. Сините очи на Девън бяха бурни като морето, което толкова много обичаше, а проблясващите черни очи на Карлота говореха единствено за грях. Е, различни щяха да бъдат нещата между него и Девън, ако тя не го бе предала.
Мисълта да стане баща бе възторгнала Диабло. Особено след като Девън е майката. Не познаваше друга жена, от която да иска дете. Ако е пометнала, както допускаше Кайл, вината не е нейна, защото той я прекара през ада и се отнесе с нея толкова грубо, преди да я качи на борда на „Танцуващия дявол“, но ако го бе подвела съзнателно, никога нямаше да й прости. За жалост беше невъзможно да узнае със сигурност.
— Диабло, чу ли ме? — сръга го Карлота, цупейки се кокетно. — Току-що те поканих да… прекараш вечерта с мен.
— Може би някой друг път — уклончиво отговори Диабло, изненадан от себе си, че не откликва на толкова откровено предложение. В следващия миг видя как Девън е вперила очи в него, сякаш току-що е пронизал сърцето й с кинжал и тутакси осъзна защо мисълта да се позабавлява с Карлота не крие никаква
