графът бавно. — Ти си моя дъщеря и аз те обичам, каквото и да се е случило. Но все пак ако Уинстън е готов да се ожени за теб, независимо от твоето… премеждие, редно е поне да обмислиш предложението му. Някога беше склонна да го приемеш за съпруг.
— Това бе преди… — гласът й замря и тя остави баща си сам да си прави заключения.
— Да, преди дяволът да те омотае в мрежите си — пророни графът и вдигна безпомощно ръце. — Щом желаеш онзи разбойник толкова силно, ще наредя да те върнат при него. Това е най-малкото, което мога да направя, за да си щастлива.
Девън пребледня — писмото на Диабло, пълно с омраза и съвършено безпочвени обвинения не беше шега, ясно й съобщаваше, че не желае никога повече да я види. Обещаваше светкавично възмездие, ако дръзне да стъпи отново на Рай.
— Не, татко. Не мога да се върна. Диабло не ме иска. Да не говорим повече за това.
Клетият граф бе истински смаян от Девън и дълбоко съжаляваше за насилственото й връщане в Англия. Не желае да отиде при мъжа, когото твърди, че обича, защо тогава не премисли предложението на Уинстън? На глас той каза:
— Какво имаш против Уинстън?
Изведнъж Девън си припомни странните неща, които Диабло й бе съобщил.
— Татко, чувал ли си нещо… необичайно, свързано с Уинстън?
— Всеки си има врагове, мила моя. Не надавам ухо на клюки. Уинстън рискува живота си, за да те върне при мен. Аз самият не намирам недостатъци у него. Баща му почина, докато те нямаше и сега той е херцог.
Истината бе, че лорд Харви подочуваше тревожни слухове за Уинстън, но не допускаше да са истина. Вместо да разстройва Девън допълнително, предпочете да й ги спести. Колкото лично до себе си, каквито и кусури да намираше у Уинстън, и начина му на живот, в очите му младият мъж се бе реабилитирал, като успя да измъкне Девън от бърлогата на Диабло.
— Виконт, херцог — няма значение за мен — чу той Девън. — Няма да се омъжа за Уинстън.
— Поне ще се виждаш ли с него и ще му дадеш ли възможност да те ухажва?
— Татко, аз…
— Заради мен, Девън. Моля те, стори го. Репутацията ти не печели от уединението ти. Всички знаят как изчезна в навечерието на сватбата, нашите приятели се чудят защо заряза Уинстън пред олтара. За щастие повечето повярваха на думите ми, че си се разколебала и имаш нужда да до обмислиш нещата. Подхвърлих, че ти си се оттеглила в провинцията, за да вземеш решение. Сега, когато отново си тук, според мен е благоразумно да ви виждат отново заедно.
— Добре, татко — съгласи се Девън с неохота, изтощена от натякванията на графа. — Ще излизам с Уинстън, но това няма да доведе доникъде.
Лорд Харви наблюдавате как любимата му дъщеря напуска стаята: нейната промяна го натъжаваше. Момичето очевидно гаснеше по онзи пират Диабло. Идеше му да го убие заради всичко, което й бе сторил. Не само бе отнел невинността й, но я бе направил негодна да погледне друг. Нямаше нужда Девън да му казва какво е станало на острова. Лорд Харви не бе глупав. Девън бе млада, красива — кой мъж можеше да й устои. Той не винеше дъщеря си за никое от ужасните неща, които я сполетяха. Била е принудена насила да се подчини на волята на Диабло. Любов ли? Глупости! Та онзи мъж дори не знаеше значението на думата, а Девън страдаше неописуемо. Ех, защо не увисна Диабло на въжето тогава, както милостивият Господ възнамеряваше?
Кристофър Линли крачеше напред-назад със ситни крачки из дворцовата чакалня, преди да се състои личната му аудиенция с краля. Повече от две седмици чакаше тази среща и сега, когато моментът бе настъпил, той се чудеше какво прави тук. Нима наистина ще претендира за титлата си след всичките тези години? Отговорът бе еднозначен — за да си възвърне Девън, трябва да си възстанови мястото в обществото.
През последните седмици мислите му бяха изцяло погълнати от Девън. Кайл се оказа прав. Той се самоунищожаваше с алкохола и нямаше време да анализира правилно положението. Онова, което откри, го шокира. Дълбоко в сърцето си знаеше, че Девън го обича и ако й даде възможност, тя положително ще му обясни защо го е напуснала. Трябваше да премисли, преди да изпрати онова писмо, но гордостта му бе накърнена, а сърцето — разбито. По онова време наистина смяташе никога повече да не я види. Не допускаше как нощ след нощ ще я съзира в сънищата си, а наяве единствено тя ще обсебва съзнанието му.
Но едно по едно. Няма да се изправи пред съпругата си, докато не стане законният херцог на Гренвил, с подобаващото му се място в обществото. Ако кралят все пак отхвърли прошението му без последствия, ще се присъедини към Черната брада и подобните му, за да се хвърли в начинания, които ще му помогнат да забрави единствената жена, която обича.
Вратата се отвори и кралският секретар му даде знак да го последва. Диабло влезе при краля с твърда стъпка и гордо изправени рамене. Кит не се тревожеше как изглежда — бе облечен безукорно по последна мода, избръснат, носеше огромна напудрена перука, която впрочем ненавиждаше. Възнамеряваше да я захвърли в мига, щом се прибере. Кристофър Линли не приличаше ни най-малко на свирепия пират — страшилище за толкова много хора. И ако кралят удовлетвори молбата му, ще бъде свободен да заеме полагаемото му се място в обществото и ще си върне съпругата.
Два часа по-късно Кит се раздели с краля, а стъпките му бяха по-леки, по загорялото му лице грееше усмивка, която събираше ситни бръчици около очите му. Без да го прекъсне нито веднъж, крал Джордж внимателно изслуша историята му, дълбоко впечатлен от разказа му за конспирации, убийства и пиратство. На моменти събитията изглеждаха толкова неправдоподобни, че ако кралят не познаваше лично бащата на Кит, едва ли би му повярвал, но Кит го обсипваше с безброй дребни подробности за семейството — очевидно само истинският наследник би могъл да ги знае. Пръстенът със семейния герб бе поредното неопровержимо доказателство за неговата самоличност. Диабло го бе опазил през годините с изненадваща дори за себе си ревност.
С признанието, че именно той е прочутият пират Диабло, почти развали всичко. Ако не бе твърдо решен да започне нов живот, нямаше да се чувства задължен да сподели тайната си. Слава Богу успя да убеди крал Джордж, че животът му като пират е бил естествен резултат от измамата на чичо му и през всичките тези години е понесъл маса изпитания.
Крал Джордж бе изпълнен със съчувствие, ала истинската причина, натежала всъщност да погледне благосклонно на прошението на Кит да си получи обратно имотите и титлата, бе твърде щедрият подарък, който Кит поднесе на монарха — цяло съкровище от скъпоценни камъни, но Кит можеше спокойно да си го позволи.
При напускането на двореца Кит носеше документ, според който от Уинстън Линли се отнема всичко в полза на Кристофър — отдавна изчезналия наследник. Кит бе помолил другата му самоличност да не се огласява по обясними причини и кралят с радост бе приел. Кит разпространи мъглява история свързана с отвличане и загуба на паметта, за да задоволи любопитството на по-настоятелните. Колкото по-малко се споменаваше за Диабло, толкова по-добре.
— За Бога, Кит. Защо точно сега? След всички тези години! Защо просто не остана мъртвец? Тази титлата не те интересува. Защо се върна? Останали са много малко пари. Баща ми изхарчи по-голямата част от наследството ти, преди да умре.
Наблюдавайки с омраза представителния си братовчед, Уинстън усети как светът около него рухва.
— Нямам нужда от парите ти — презрително рече Кит. Идеше му да го разкъса заради бедите, които бе донесъл на Рай. А вероятно именно Уинстън бе отвлякъл и Девън. Макар да не разполагаше с явни доказателства, Кит дълбоко подозираше братовчед си в съучастничество да бъде ликвидиран законния наследник на рода Линли. Да, имаше всички основания на този свят да мрази Уинстън.
— Предполагам, ще искаш да освободя къщата — попита Уинстън сухо.
— Така ще е най-добре.
Кит изпитваше почти непреодолима потребност да разкрие пред Уинстън, че всъщност той е Диабло и Девън е негова съпруга, ала успя да се въздържи. По-късно ще накаже Уинстън за постъпките му. Първо
