— Девън?

Скарлет се размърда и се сгуши по-близо до него.

— Събуди ли се?

— Ъ-х-х-х — отвърна Диабло сънено, наслаждавайки се на възхитителната топлина, която не бе усещал от дни насам. — Кокали Господни, скъпа, ужасно ми липсваше. — Знаеше, че не Девън гали нежно кожата му, но не бе в състояние да понесе още един ден празнота и затова просто си представяше. Сънят бе почти истински и прекалено чувствен, за да се откаже от него. — Девън?

— Копеле такова! Скъпоценната ти Девън я няма — извика Скарлет. — Събуди се и виж, че съм от плът и кръв, а не плод на въображението ти.

Напълно разбуден, Диабло видя голата и вбесена Скарлет надвесена над него.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Спах тук снощи, не помниш ли?

Диабло се намръщи, с усилие и недоволно ръмжене си припомни как Скарлет му помага да изкачи стълбите, тук обаче спомените му свършваха. Нямаше представа какво е ставало после. Реши с хумор да се опита да усмири Скарлет, но тя само изсумтя с презрение в отговор на думите му:

— Надявам се, че съм те задоволил.

— Да ме задоволиш! Какво дрънкаш, та ти заспа на мига! — Внезапно изражението на лицето й се промени и тя прокара ръка по гърдите му. — Но сега си вече буден и няма да ми е трудно да те докарам до състояние да ме задоволиш. Знам какво обичаш, Диабло.

Ръката й се плъзна под чаршафа, метнат през кръста му и смело погали органа на неговата мъжественост.

Диабло трепна, но не от възбуда, както реши Скарлет. Първо — тя не можеше да се сравнява с Девън. Второ — трябваше веднага да пийне нещо. И на последно място — колкото и веща да бе Скарлет, тялото му може и да реагираше, но не и умът, който отказвате да приеме любенето с друга, освен с Девън.

— Не съм в състояние да правя любов, Скарлет — подметна Диабло. — А и искам да пийна нещо.

— Онази вещица да не ти е задигнала яйцата? — попита Скарлет саркастично — вулгарната й забележка попадна в целта.

Нима Девън го бе наранила така дълбоко, че го е лишила от мъжественост? — учуди се Диабло. Откакто го напусна, не бе лягал с друга жена. Не желаеше да дава любовта си на друга, освен на съпругата си. Изоставяйки го, тя го превърна в тъжен пияница. Изведнъж му просветна, макар да отхвърляше страшните предсказания на Кайл, че е тръгнал по пътя на самоунищожението. Сега Скарлет повтаряше думите на приятеля му и той си даде ясна сметка, че действително се е превърнал в човек, изпълнен със самосъжаление и е поел добре известния път към самоунищожение.

— Остави ме сам, Скарлет — изръмжа Диабло раздразнено. — Не съм искал помощта ти и мога да живея без съжалението ти.

— Нима забрави, че Девън те напусна и тръгна с Льо Ватур? — напомни злобно Скарлет. — Беше достатъчно да си обърнеш гърба и тя изчезна. Какво чудно има да го направи повторно?

Очите на Диабло се присвиха, пълни с подозрение. Той така и не разбра как Льо Ватур е намерил китния пролив, за да се промъкне до Рай.

— Ти пък какво знаеш за тази история. Ти ли каза на онзи негодник Льо Ватур как да стигне до Рай?

— През толкова много неща сме минали заедно, Диабло — подхвана Скарлет лицемерно, изплашена не на шега от реакцията на Диабло, ако някога узнае истината. — Според мен Льо Ватур случайно е попаднал на пролива в рифа. Или те е шпионирал.

Ако не страдаше от такова главоболие, Диабло би спорил, но сега се чувстваше отвратително и разговорът за Девън му причиняваше болка, затова се отказа.

— Хайде, изчезвай, но ако някога разбера, че си ме излъгала, има да мечтаеш за по-милостива смърт.

Скарлет скочи от леглото и не пропусна да демонстрира прелестите си пред него.

— Не знам защо се занимавам с теб. Имам си предостатъчно любовници. Извикай ме, когато си в по- добро настроение.

Започна трескаво да се облича, ала избягваше киселия поглед на Диабло. Скарлет не бе попадала в леглото на Диабло откакто се появи Девън и това я побъркваше от ревност. Малката вещица го бе отчуждила от всички други жени. Някой ден — без да знае кога и как Скарлет се закле да отмъсти на лейди Девън Чатам.

Глава шестнадесета

Крал Джордж разреши на Удс Роджърс, бивш командир на капер, да разработи Бахамските острови. Водената от него експедиция достигна остров Ню Провиданс през април. И това сложи началото на края на златния век за пиратството в Карибския залив. Първата делова стъпка на Роджърс бе да разгони пиратите, превърнали Насо в своя база. В града го посрещнаха царски — ликуващи мъже устроиха бурна веселба. В края на празненството, по-точно на пиянския гуляй, Роджърс обяви от името на краля безусловна амнистия за всички, готови да се откажат от пиратството и да се заемат с друга дейност.

Преди да изтече седмицата, бяха раздадени над шестстотин документа за амнистия. Сред амнистираните бяха Диабло, Скарлет, Кайл и след доста терзания и Акбар. Закоравели пирати като Черната брада и Калико Джак отплаваха към други пристанища.

Преди да се реши да приеме амнистията, Диабло се колеба дълго. Не харесваше на какво е заприличал, а и посоката на живота му ставаше опасна. Кайл с охота прие да промени заниманията си, особено след като вече трябваше да се грижи за Марлена. По цял свят пиратството загиваше, защо да не се възползва от амнистията и да започне наново. Акбар не бе сигурен, че иска да води скучен, делничен живот, но щом Диабло решаваше да живее според законите, той можеше поне да опита.

Няколко седмици по-късно Диабло, един от най-богатите пирати, навлезе безстрашно в лондонското пристанище, а на най-високата мачта на „Танцуващия дявол“ се вееше английското знаме. Независимо от острите думи в писмото до Девън Диабло избра Лондон единствено заради любовта си към нея. Един ден, само да си възвърне доброто име, ще намери Девън и ще се опита да я накара да разбере защо написа онова писмо. То бе плод на ужасната болка, която изпита.

Щом чу, че Диабло е приел амнистията. Скарлет незабавно го последва в Англия, а трюмовете на „Червената вещица“ пращяха от богатства, достатъчни да й стигнат за няколко живота.

— Хайде, мила моя. Уинстън заслужава по-добро отношение.

— Казах ти вече, татко: няма да се омъжа за Уинстън. Не го обичам.

Лорд Харви въздъхна уморено, не за пръв път водеха този разговор.

— Наоколо е пълно с ергени. Избери някого.

Девън предпочете да замълчи.

— Знам, въобразяваш си, че си влюбена в Диабло, но млада и впечатлителна жена като теб лесно може да бъде подведена от мъж с неговия опит. Той очевидно те е омагьосал. Как иначе да си обясня опиянението ти по него? С какво те държи?

— Не става въпрос за магии, татко — отвърна Девън отегчено. Беше й страшно неприятно да я разпитват, макар баща й да го правеше нежно и с любов. — Обичам Диабло и той ме обича. Или поне ме обичаше преди Уинстън да ме отвлече. А сега сигурно ме мрази.

— Защо смяташ така?

Девън въздъхна потиснато. Не желаеше да споделя нито колко е силна омразата на Диабло, нито откъде е сигурна.

— Просто знам!

— Бъди разумна, Девън — продължи графът ласкаво. — Ти нямаш бъдеше с онзи… пират.

Девън съвсем съзнателно не бе споделила, че Диабло я направи своя съпруга. Какво щеше да постигне — само да разстрои баща си още повече?

— Дълго се въздържах да не задълбочавам въпроса за взаимоотношенията ти с Диабло — продължи

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату