наследник за състоянието на графа, но в никакъв случай не гледаше с радост на перспективата да изпълни тази задача.
— Диабло сигурно е променил базата си, но те съветвам да търсиш старателно. Искам проклетия нечестивец и то много, но най-много желая да си върна дъщерята.
Две седмици по-късно Уинстън отплава от лондонското пристанище. Богатството на лорд Харви осигури шхуната с тридесет оръдия, готова да отплава за Китай. Капитанът на „Мери Джейн“ с радост промени плановете си, когато Уинстън му предложи цяло състояние, за да използва кораба му.
Глава петнадесета
— За какво мислиш, скъпа? — попита Диабло с дрезгаво мъркане. Току-що се бяха любили и Девън лежеше все още разгорещена и потръпваща в ръцете му, но Диабло смяташе, че е прекалено вглъбена в себе си.
— Нищо съществено, Кит.
Когато бяха насаме, Девън почти винаги се обръщаше към него с името Кит. Струваше й се неподходящо да нарича съпруга си Дявол.
Диабло обаче не прие отговора.
— Толкова ли си нещастна тук, на Рай?
— О, не. Изобщо не става дума за това.
— Тогава какво има? Вярно, Карлота е ужасно бреме, но тя скоро ще си отиде.
— Проблемът не е в Карлота — подхвана Девън тъжно. — Скоро ще отплаваш, моряците ти стават неспокойни. А толкова неща могат да ти се случат, докато те няма.
— Наистина ли се тревожиш?
— Винаги… съм се тревожила. Съзнавам необходимостта да вдигнеш скоро платна, за да е доволен екипажът ти, но кажи как да не се притеснявам, ако не се върнеш.
Диабло се намръщи. Твърде дълго този болезнен и за него въпрос го измъчваше.
— Нищо няма да ми се случи, скъпа.
— Откъде си сигурен. Кит. Моряците ти чоп ли ще хвърлят за мен, ако, не дай Боже, те убият или заловят? Ами ако дойде дете?
— Да не би да си бре…
— Не, но рано или късно и това ще стане.
— Предлагаш да се откажа от пиратството ли?
Всъщност той от доста време мислеше точно за това. Както и за тревожните въпроси на Девън. Положението му на съпруг бе нещо ново за него, още не можеше да свикне да се съобразява не само със своите чувства и настроения, но и с тези на някой друг.
— Ако наистина те е грижа за мен, ще се откажеш от опасния начин на живот, който водиш. Не си ли достатъчно богат?
— Да — призна Диабло с неохота. — Може и така да се каже. Поне достатъчно, за да подсигуря теб и децата ни с охолен живот, дори нещо повече.
— Тогава откажи се, Кит. Ще останем тук и ще отглеждаш захарна тръстика или ще се заселим, където пожелаеш. Е, в Англия е изключено, но какво ще кажеш за Америка?
— Толкова ли е важно за теб да опазя живота си? Не знам какво да мисля. Ти така криеш чувствата си.
Девън се поколеба. Наистина, Диабло открито й признаваш колко я обича, а тя не бе споменала и дума досега. Страхът я възпираше. Страхът, че огромната разлика в начина им на живот и съществуващите обстоятелства един ден неминуемо ще ги разделят. А тя го обичаше повече от собствения си живот.
— Твоят живот ми е… по-скъп от собствения — призна Девън бавно. Не й бе лесно да произнесе думите. Прекалено дълго ги бе таила у себе си и сега сякаш се разделяше с нещо. Искаше да го увери как само го обича, но за момента — според нея и това бе достатъчно. — Знам, че продължаваш да не ми вярваш, но мога да живея и така, стига да не ме мразиш.
— Да те мразя! Кокали Господни, та ти си всичко за мен. Обичах те дори, когато си въобразявах, че те мразя. И без това толкова ли ти е трудно да произнесеш думите? Защо не можеш да изразиш чувствата си като нормална жена?
— От страх — прошепна Девън. — Единствено от страх. Толкова много неща са против нас, не желая да предизвиквам съдбата. Знаеш не по-зле от мен, че за нас двамата няма истинско бъдеще, докато продължаваш да кръстосваш моретата в лов на плячка.
— Искаш да се откажа от недостойния си начин на живот? — подразни я Диабло. Мярна се трапчинката, която тя така много обичаше. Когато стъпиха на Рай, той се обръсна и умопомрачаващата я трапчинка отново се показа.
— Можеш ли? Искаш ли? — попита Девън така сериозно, че Диабло замълча. Напрежението вземаше застрашителни размери — Девън премаля от притеснение да не го е разгневила.
— Да — обяви най-после той. — Отдавна мисля по въпроса и смятам да се заема с друга работа.
Девън бе изумена, никога не бе очаквала, че Диабло ще капитулира толкова лесно.
— О, Кит, не знаеш колко щастлива ме правиш! — извика тя, мятайки се в обятията му. — Кога? Как? Къде?
Дълго таените у нея въпроси се отприщиха като порой.
Диабло се разсмя.
— Не бързай толкова, скъпа. Щом се върна от Насо, ще ти разкажа плановете си. А сега искам да изразиш по подобаващ начин благодарността си.
— Кит! Пак ли! — изписка Девън, докато Диабло я вдигаше, за да я намести разкрачена върху стройните си бедра.
— Да, скъпа. И отново, и отново, докато се наситя, но като съдя какво изпитвам към теб, това едва ли ще стане през следващите сто години.
Два дни по-късно „Танцуващия дявол“ отплава от залива. На борда му бе целият екипаж плюс Карлота и Марлена. Отправиха се към Насо, където щяха да приберат откупа за Карлота. Диабло не желаеше да постави Девън отново в компанията на грубите и невъздържани мъже в Насо, затова не я взе, но сега бе сигурен за нейната безопасност.
Уинстън нададе радостен вик, а ръката му се стегна върху далекогледа, прилепен към окото му.
— Ето го, Блок! Знаех, че ако се крием достатъчно дълго сред проклетите острови, черният мерзавец ще се появи рано или късно. Отбележи курса му, Блок. Тръгваме веднага след като изчезне от погледа ни.
— Ами ако дяволът е взел жената със себе си? — попита Блок. Джохан Блок бе гордият собственик и капитан на „Мери Джейн“ корабът, нает от лорд Харви, за да спаси дъщеря си.
— Нали чу слуховете? Очаква се Диабло да пристигне скоро в Насо, за да получи откупа. Готов съм да се обзаложа, че не е помъкнал Девън със себе си към онова неспокойно свърталище. В най-скоро време ще разберем. Ще откриеш ли как да влезем?
— Ако наистина има просека в кораловия риф, Джохан Блок ще я намери — изфука се капитанът. — Добре стана, че първо се отбихме в Насо, защото подочух, че Диабло е преместил убежището си, това ще ни спести часове безплодно дирене.
— Да — съгласи се и Уинстън. — Извадихме късмет с онзи стар пират, Едноокия — има зъб на Диабло. Без да му пука, разправяше наляво и надясно как Диабло е преместил бърлогата си на друго място на острова. Оказа се лесна работа — нали зная точното местонахождение на Рай. Е позагубихме доста време и само дето не заседнахме, докато стигнем до селището отвъд рифа.
— Да. Но откъде да знае човек, че ще се натъкнем на толкова много плитчини.
Когато „Танцуващия дявол“ се плъзна между двата рифа и изчезна от погледа, Уинстън заповяда „Мери Джейн“ да напусне скрития проток в съседство. Приближиха до опасния риф. Капитан Блок заплува успоредно на бариерата, управляваше кораба умело и откри мястото, което търсеше, завъртя руля и се
