Девън рязко си пое въздух, когато ръцете му докоснаха коленете й, плъзнаха се по вътрешната страна на копринената кожа на бедрата и се спряха върху възвишението между тях. Остана неподвижна, настойчивите му пръсти пролазиха през космите на триъгълника, погалиха я нежно и най-накрая стигнаха до страстното съцветие, скрито в нея. Докато пръстите му вършеха магията си, Девън се стегна, извика, главата й клюмна напред и със затворени очи се отдаде на обзелата я страст. Ръцете й се опираха на гърдите му и това й помогна да не падне.
Усетил зърната й така близо до устните си, Диабло пое с уста първо едната набъбнала пъпка, после другата, започна да смуче, гали и търкаля малките издатини между зъбите си, а тялото на Девън трепереше от непреодолимо желание. Пръстите му навлязоха дълбоко във влажната й горещина и тя извика от възторг. Диабло съзерцаваше лицето й с непреодолим копнеж, без да спира любещите си ласки, докато и последната тръпка не затихна по тялото й.
— А сега искам ти да ме любиш — прошепна той дрезгаво в ухото й.
Девън надигна глава, очите й с мъка се отвориха, опитвайки се да проумее какво й казва. Разбра го, когато ръцете му се придвижиха към бедрата й, повдигнаха я нагоре и внимателно я отпуснаха върху твърдата му мъжественост. Тя сепнато си пое въздух, когато усети горещината му да прониква в нея. В следващия миг бе изцяло вътре, а ръцете му я дърпаха надолу, надолу, докато я изпълни цялата.
— Люби ме, скъпа — повтори той, едва отронвайки думите, очите му светеха, а по лицето му бе изписана страст.
Мускулите на врата му се стегнаха, изпъкнаха, откроиха се релефно под бронзовата му кожа — стараеше се да се контролира, защото искаше Девън да наложи ритъма. Притисна бедрата й, за да й подскаже движението и я изчака да улови темпото. Тя усети намерението му, бързо схвана урока и му даде желаното — бедрата й се отриваха о неговите със съблазнителна покана. Тогава той я пусна, за да намери гърдите й. Тя извика, когато ги обви с ръце.
Диабло простена и я притегли към себе си, за да захапе крехките зърна. Погрижи се за тях с дива наслада, а ръцете му — изгарящи и настойчиви — не пускаха кадифената кожа на дупето й, докато се надигаше с желание да проникне още по-дълбоко в нея. Тя се отдаде на страстта му и отвърна със същата сила. Най-накрая дрезгав вик се изтръгна от гърлото му и той притихна, треперещ под нея. Беше все още в нея, когато Девън усети как нещо дълбоко в утробата й се откъсва и тя извика, пометена от експлодиращия екстаз.
Дълго останаха прегърнати, потреперващи от изтощение и задоволена страст.
— Моя си, Девън. Никога няма да позволя да ме напуснеш. Ако го сториш, ще претърся света да те намеря.
Седмиците се нижеха бързо. Диабло и Девън постигнаха някакво споразумение помежду си и животът стана по-поносим. Дори постоянните капризи на Карлота не помрачаваха настроението на Девън, посветила времето си на любимия мъж. Диабло вече бе целият й живот и макар все още да не й вярваше напълно, очевидно държеше на нея. Може и да не я обичаше както някога, но поне бе сложено ново начало. Определено се държеше собственически към нея, а нейната любов бе непоколебима както винаги.
Девън се възхищаваше на гъвкавостта, с която Диабло отбягваше опитите да бъде прелъстен от Карлота, както и на здравия му разум, и сила на характера. Защо пък женитбата им да не означава за него наистина нещо повече от парче хартия. Ако успее да го убеди да се откаже от пиратството, перспективите им за бъдещ съвестен живот щяха значително да се просветлят. Всяка вечер горещо се молеше това желание да се сбъдне.
Лорд Харви бе покрусен. Грижите и тревогите му бяха изписани с дълбоки бръчки по лицето. Отказваше да приеме, че в навечерието на сватбата си Девън е заминала с мъж, заклеймен от всички цивилизовани нации по света. Дали Диабло не я бе омагьосал? Нямаше разумно обяснение за постъпката на Девън. А и защо познатият на властите пират бе рискувал да дойде заради нея в Лондон, където можеше да бъде заловен и убит? Имаше ли нещо, което Девън бе пропуснала да му съобщи: някакви отношения с пирата, които се срамуваше да сподели?
Щом узна за изчезването на Девън, лорд Харви изпрати да повикат Уинстън. Когато отхвърленият жених нахълта в кабинета на графа, възрастният мъж само му подаде набързо написаната от Девън бележка.
— Проклетият мошеник! Как е могло да стане! — избухна Уинстън и показа повече нрав, отколкото лорд Харви подозираше, че притежава.
Уинстън бе посинял от бяс. Братовчед му не само се завърна от царството на мъртъвците, за да го преследва, но и бъдещата му съпруга го захвърли заради известия пират, който я бе обезчестил — така смяташе не само той, но и половината Лондон. Ако не се нуждаеше толкова отчаяно от зестрата на Девън, щеше да се измъкне без никакви обяснения от цялата тази каша. Завръщането на Кит не просто разтревожи, а разтърси Уинстън. Ако братовчед му реши, може да причини куп злини и на него, и на баща му. А мисълта да се изправи пред многобройните си кредитори с празни ръце, преля чашата и той се разбесня.
— Как можа Девън да постъпи така с мен? Предложих й любов и защита от клюките, които щяха да съсипят репутацията й. Така ли ми се отплаща? — Лицето на Уинстън се изкриви в грозна гримаса. Лорд Харви бе направо шокиран. Малцина бяха виждали жестоката същност на Уинстън. Повечето хора го смятаха за приятен, благовъзпитан млад мъж, е наистина му липсва силен характер и чарът му не е особено голям, но какво толкова.
— Не допускам Девън доброволно да е оставила тази бележка — подчерта графът, за да защити дъщеря си. — Почеркът е нейният, но тя положително е била принудена да я напише под диктовката на Диабло. Продължавам да вярвам, че е възнамерявала да се омъжи за теб.
Донякъде поуспокоен, Уинстън простена:
— Девън бе много променена, след като се върна в Англия. Никой всъщност не знае истината за онова, което се е случило между нея и пирата. Тя не приказваше много за този период. Откъде да знаем, че Диабло…
— Достатъчно, Уинстън! — проехтя гласът на графа. — Не ме интересува какво е станало между тях. Нищо няма значение и предполагам, ти си на същото мнение. Щом не желаеш да се ожениш за Девън, трябва само да кажеш. Стресът, че е била държана като заложница, се оказа прекалено силен, но Девън не се остави той да я покори. Мнозина жени щяха да пропаднат, подложени на подобно напрежение.
Уинстън има благоразумието да се изчерви, давайки си сметка колко е наложително да внимава, ако желае да си възвърне благоразположението на графа.
— Не исках да кажа нищо обидно, ваша светлост — обади се той. — Бих се оженил за Девън още днес, ако е тук. Или щом се появи.
Думите му сякаш поуспокоиха графа, защото в следващия миг той се усмихна с благодарност.
— Така и ще стане, момчето ми. Кога можеш да отплаваш?
— Да отплавам, ваша светлост?
— За да прибереш Девън, разбира се. Знам, че вече напусна флота, но ще закупя или наема, който кораб ми посочиш.
— След обстрела на убежището на Диабло дълбоко се съмнявам той да се навърта там. Най-вероятно е преместил базата си на друг коралов риф — сподели Уинстън.
— Може и така да е, но аз искам дъщеря си обратно. Готов съм да загубя цялото си състояние, но да я измъкна от лапите на този разбойник. Колко време ти е необходимо, за да намериш кораб?
Колебанието на Уинстън накара лорд Харви да изругае на ум и да назове щедра сума, която Уинстън не можеше да откаже.
— Ако тръгнеш до две седмици, ще прехвърля на твое име двадесет хиляди лири в деня на сватбата ти с Девън — това е извън зестрата й.
— Ваша светлост, не знам какво да кажа. — Уинстън беше смаян. С толкова пари щеше да реши финансовите си проблеми до края на живота си и да осъществи мечтите си. — Разбира се, че ще тръгна. Та аз обичам Девън.
Думите му капеха от устата като мед, но макар да изпитваше известни симпатии към Девън, той бе неспособен на чувствата, които се очакваха от него. Надяваше се да се справи със задължението да осигури
