курва! Може да си курвата му, но не и съпругата.
— Девън наистина е моя жена, Карлота — прекъсна я Диабло усмихнат. Напълно изненадана от ненадейната му поява, Карлота успя само да се облещи. — Девън никога не би излъгала за нещо толкова сериозно, колкото е нашият брак.
— Защо никой не ми каза досега? — беснееше Карлота.
— Защото не е твоя работа. Нямам навик да разкривам подробности от личния си живот пред хора, които държа като заложници. Да не би да си забравила като каква си на борда на „Танцуващия дявол“?
Девън зяпна — наблюдаваше Диабло с изумление и възхищение. Презрението му към пламенната красавица, която прибягна до всичко, за да го съблазни, бе очевидно. Колко ли мъже, попита се Девън, бе оплела Карлота в сладострастната си мрежа?
— Женени, как ли пък не! — процеди Карлота иронично. — Не е ли обичайно мъж и жена да споделят една постеля?
— Карлота — закани й се шеговито Диабло с пръст, — да не би да ме следиш? Не ме дебнеш какво правя ден и нощ, нали? — той нарочно погледна към Девън и й намигна, с което събуди спомените за веселия привлекателен пират, попаднал в скута й малко след като се отърва от бесилото. — Дано не го правиш, защото целомъдрена млада дама като теб ще изпадне в несвяст от срам, ако ни види как се забавляваме насаме.
— О! — Карлота тропна с крак от раздразнение. — Ти си отвратителен! Но какво друго да очаква човек от пират!
Тя се фръцна и се отдалечи, а полите й сърдито се люлееха около тънките й глезени. Девън се изкикоти доволно.
— Мисля, че ядоса Карлота.
— Тя е разглезена млада жена, а аз имам съпруга и тя напълно задоволява желанията ми.
В ъгълчето на устата му се появи усмивка и когато погледна Девън, страстта в очите му накара да се изчерви. Диабло забеляза навъсеното лице на Акбар. Очевидно неговият приятел турчин по свой начин се стараеше да му напомни как не бива да се вярва на жените. Проследила погледа на Диабло, Девън също се загледа в свирепия турчин.
— Акбар не ме одобрява. Никога не ме е харесвал.
— Има си причина — обясни Диабло. — Някога е бил пазач в двореца на султана. Господарската фаворитка му хвърлила око. Талах подкупила главния евнух — иначе как Акбар би имал достъп до харема — и започнала да го приема редовно. Ала една от наложниците се оказала много завистлива — ревнувала Талах заради привилегированото й положение, а Акбар мразела заради оказваното му от султана благоволение и ги издала.
— Ужасно — прошепна Девън, виждайки Акбар в нова светлина. — Нищо чудно, че има такова мнение за жените. — Обичал ли е Талах?
— Кой може да каже? Подложили Талах на разпит и за да спаси кожата, казала, че Акбар я насилил. Номерът й обаче не минал. Пъхнали я в чувал и я хвърли в морето. Пощадили живота на Акбар, защото се бил отличил в службата си при султана, но го продали в робство и така попаднал на испански кораб. Години наред бил прикован към греблата и омразата му към жените се превърнала в идея — фикс.
Девън потрепери.
— Как е успял да избяга?
— Черния Барт нападнал испанския кораб и Акбар бил освободен. Присъединил се към братството и така се срещнахме. Спасих живота на Акбар и сега той се смята за мой пазител. Отплатил ми се е многократно, не мога да изброя колко пъти ме е отървавал от смъртта. Непоклатимо е убеден колко опасна работа са жените и са годни само за едно.
— Иска ми се да повярва, че не представлявам заплаха за нито един от двама ви.
— Предстои да бъде проверено, забрави ли?
Диабло настоя да заведе Девън първо до старото селище, за да види с очите си унищожението, за което я обвиняваше. На пръв поглед всичко изглеждаше спокойно, ала щом навлязоха в залива през скрития вход, Девън видя какво е сполетяло някогашното кипящото от живот село.
Гледаше с ужас обезцветените начупени греди, затрупали плажа.
— За щастие нивите и къщата не са пострадали. Индианците Арауак успели да се укрият в гората, докато английските мародери са вилнели.
— Къщата ти е невредима? — попита Девън изненадана, но много доволна.
— Да. Англичаните не са си дали труд да слязат на брега, иначе и тя щеше да пострада.
Когато се увери, че Девън е видяла достатъчно добре цялото безсмислено унищожение. „Танцуващия дявол“ се върна по пътя, по който бе дошъл.
— Наистина ли се налага да ми завързваш очите? — попита Девън кисело, докато Диабло наместваше превръзката. По същия начин постъпи с Карлота и Марлена.
— Няма да рискувам. Доверих ти се веднъж и съжалявам.
— Аз никога няма да кажа — измърка Карлота.
Диабло въобще не й обърна внимание.
— Кайл ще ви прави компания, докато преведа кораба през рифа — продължи той да говори на Девън.
Девън се отпусна на перилата.
— Никога вече няма да ми повярва, нали Кайл?
— Не можеш да го виниш. Той бе отговорен за всички онези хора, убити при обстрела. Мнозина от екипажа ни загубиха жените си. А някои и децата.
— Нямам нищо общо с това, Кайл. Защо ти поне не ми повярваш?
— Е… Може би наистина нямаш — съгласи се неохотно Кайл. — Може да е бил Льо Ватур, както твърдиш, но в момента Диабло е прекалено разгневен, за да мисли трезво. Дай му време.
— Вие двамата какво си приказвате? — полюбопитствува Карлота невъздържано. От разговора разбираше единствено, че поради някаква причина Диабло е сърдит на Девън и може би щеше да успее да използва това обстоятелство в своя полза.
— Не е твоя работа — смъмри я Кайл. Той намираше младата аристократка за прекалено разглезена и никак не одобряваше безсърдечното й отношение към камериерката.
— Хм! — изсумтя Карлота. — Мога ли вече да сваля това? — попита тя, като опипваше превръзката през очите.
— Да — разреши Кайл. — Вече преминахме рифа и навлязохме в тайния проход.
Девън огледа брега — постройките по плажа бяха от сурови греди, нямаха нищо общо с патината на старото селище. Издигаха се два нови склада, а дълъг кей стърчеше напред в дълбоките води на залива. Тази страна на Рай бе не по-малко красива от другата. Тръгнаха пеша към къщата на Диабло и той обясни:
— Островът е дълъг няколко километра, но е широк по-малко от три. Открил съм само две пролуки, през който може да се проникне. Тук заливът е доста по-дълбок, но много по-труден за откриване.
— Какво пречи на хората, които са обстрелвали старото селище, да стигнат дотук от вътрешната страна — попита Девън.
Диабло се засмя, върху загорялото му лице светнаха бели като мъниста зъби.
— Пясъчните дюни. Ако някой кораб се опита да плава в залива от вътрешната страна на рифа, веднага ще заседне. На практика е непроходимо.
Тара ги чакаше красива и овладяна както винаги.
— Добре дошъл у дома, Диабло.
Широка усмивка се разля по лицето й.
— Добре си се справила, Тара — похвали я Диабло.
— Работниците от нивите и екипажът на Льо Ватур свършиха по-голямата част от работата.
— Екипажът на Льо Ватур! — възкликна Девън. — Нима този разбойник е тук?
— Льо Ватур е там, където никому не може да навреди — обясни Диабло лаконично. Той се извърна, но Девън не бе готова да се откаже.
