— Какво значи това?
— Потопих „Победа“. Льо Ватур потъна заедно с кораба.
Девън дълбоко въздъхна:
— Ти си го убил! Сега никога няма да разберем, дали не те е предал той.
— Девън, няма какво да се преструваме. Ти си вече моя съпруга и аз няма да те накажа за твоята измяна.
— И ще прекараме останалата част от живота си в недоверие? Ще те убедя в моята невинност, та дори това да ми отнеме всичките ми дни.
Диабло мъдро реши да не коментира и влезе в салона. Заведе Девън направо в просторната слънчева стая на втория етаж, а Карлота и Марлена бяха настанени в друга част на къщата.
— Това ще е нашата стая — обяви Диабло с тон, който не търпеше възражение. — Ти си моя съпруга и няма причина да се лишавам от теб. Прекалено много те желая, а и твоето тяло така откликва на моето, че очевидно и ти не можеш без мен. Никога не съм възнамерявал да живея като евнух.
Девън прехапа устни, за да не отговори остро. След като вкуси за пореден път от любовта на Диабло на борда на „Танцуващия дявол“, знаеше, че е невъзможно да му устои, щеше да е прелестно отново да е в прегръдките му, а сладката магия на неговата любов щеше да владее и ума, и тялото й. Твърдо бе решила да си възвърне обичта на Диабло и да го накара да й вярва напълно, да му бъде истинска съпруга.
Само милостивият Господ знае защо се е оженил за нея, ако се изключи безспорният факт, че тялото й му доставя огромна наслада. Наречи го похот, ако щеш, Девън се усмихна на себе си, но щеше да го покори един ден. И да си възвърне обичта и доверието му.
Карлота положи всички сили, за да усложни живота на Девън, докато бе на Рай, но още по-трудно беше с Тара, защото тя открито я винеше за смъртта и разрушенията на Рай. Докато изчакваше откупа, Диабло предпочете да остане на острова. Всяка нощ прекарваше в леглото на Девън. На моменти го вземаше за същия весел разбойник, когото бе обикнала, но в следващия миг той я поглеждаше странно и се превръщаше в непроницаем чужденец със сребристосиви студени очи — този човек тя не познаваше и се боеше от него.
Девън някак инстинктивно се догаждаше, че баща й е в състояние да обясни как е издадена тайната на Диабло. Жалко, тюхкаше се тя — Льо Ватур умря, преди да го разпитат. Невъзможно е да живее с Диабло, ако той я мрази. Ако всички на острова я мразят.
Девън често си спомняше за баща си, как ли му се е отразило заминаването й с Диабло. Дали и той не я мрази, загдето го заряза? Тази мисъл пълнеше очите й със сълзи и пробождаше сърцето й. А Уинстън? Нима грубите намеци на Диабло за него бяха истина? И по-важното — откъде знае Диабло? Истина или не, Девън бе наясно, че нямаше да се омъжи за Уинстън, след като вече бе влюбена в Диабло.
Скрит от вечерните сенки в рамката на вратата, Диабло наблюдаваше мълчаливо Девън. Изглеждаше толкова тъжна, докато се поклащаше в плетения стол — люлка на верандата — вперила очи в далечината, а нежният бриз развява къдриците й с цвят на мед. Тя не го забелязваше, но все още бе достатъчно светло, за да види той сълзите й. Заприличаха му на мънички диаманти върху светъл атлаз. Даваше си сметка колко нещастна е сред омразата на всичките тези хора, а дребнавите суетни сметки на ревнивата Карлота само усложняваха положението.
Слава Богу, високомерната португалска кучка скоро щеше да се махне, помисли Диабло с надежда. Щом този трънлив въпрос се разреши, сигурно животът му с Девън ще се пооправи. Докато продължаваше да е под ударите на закона, едва ли щяха да водят нормален живот. Но сърце не му дава да я отпрати. С неохота признаваше, че я обича прекалено много, за да се разделят, макар бъдещето да не обещава щастие за нито един от двамата.
Той пристъпи впи напред.
— Девън.
Произнесе името й с дълбока нежност.
— Стресна ме.
— Ти плачеш.
— Да плача? Не е вярно — отрече тя, но подсмъркването опроверга думите й.
— О, скъпа. Дай да пресуша сълзите.
Приклекна до нея и придърпа лицето й към своето. С влажния връх на езика си нежно изпи перлените капки от скулите й и усети соления им вкус върху устните си.
— Господ да ми е на помощ, Девън. Как само се старая да не те обичам — прошепна Диабло в розовото й ухо. — Каквото и да си направила, продължавам да те искам с дълбок копнеж. Ела, скъпа. Искам да те любя… сега.
Хипнотизирана, Девън хвана топлата му длан и се остави да потъне дълбоко в прелъстителната мрежа, която той хвърли върху сетивата й.
— Отвратително! — процеди през зъби Карлота. — Виж ги само: държат се като животни. Не бих се изненадала, ако се обладаят направо на земята.
Тя и Марлена бяха излезли на верандата точно навреме, за да станат свидетелки на този изключително интимен момент. Злобната й забележка не постигна желания ефект Диабло се засмя, взе Девън на ръце, влезе в къщата и пое нагоре по стълбите твърде припряно, подгонен от желанието си.
— Животни! — повтори Карлота и тропна гневно с крак. Не бе честно Девън да разполага с този жизнен мъж, а за нея съдбата да предопредели за съпруг един стар господин.
— Смятам, че е прелестно — въздъхна Марлена с копнеж. — Ех…
— Разкарай подобни мисли от главата си — сряза я Карлота. — Бъдещето ти не включва любов и женитба. Ако извадиш късмет, един ден някой мъж може да те навести в леглото, но от това няма да излезе нищо трайно. Скоро ще му омръзнеш и ще те захвърли като стара обувка. Хайде тръгвай. Малка разходка, преди да си легна, може да оправи настроението ми.
Диабло плъзна по себе си сочното тяло на Девън и тя стъпи на пода. Повдигна глава очите му изгаряха от страст и тя усети топлина да се разлива из слабините й. Ръцете му шареха по гърдите, корема и онова желано място между краката й. Бавно започна да съблича дрехите й една по една, докато остана гола пред него в цялото си великолепие. Целуна я, устата му бе топла, нежна и настойчива, ръцете му обгърнаха дупето й и пръстите му погалиха нежната кожа.
— Благодаря на Господ за страстта, с която те е дарил — прошепна той, възхищавайки се от искрата желание, която неговият досег възпламени. — Не искам да те нараня. Единственото ми желание е да те любя.
Думите постигнаха желания резултат Девън се разтопи в прегръдката му. Тя принадлежеше на този изключителен мъж, винаги щеше да му принадлежи, независимо от обратите на съдбата. Без да откъсва очи от неговите, Девън сръчно разкопчаваше дрехите на Диабло, той се засмя, отмести нежно ръцете й и сам бързо се разсъблече. Застана в цял ръст най-после гол, взе я на ръце и двамата се стовариха върху леглото. Завъртя я така, че тя остана отгоре.
С пламнали от страст очи Девън нежно погали корема му и пръстите й заиграха по тъмните косми на гърдите му. Пропастта между двамата бе все още голяма, по всеки път, когато се любеха, една малка част се запълваше и Девън искаше да се възползва от това. Желаеше грижите да останат зад гърба им, недоверието му да изчезне и любовната им игра да се превърне в магия по-силна от действителността.
Наведена, за да може да обсипва лицето му с целувки. Девън се изненада, когато Диабло мълчаливо я избягна, ръцете му стиснаха раменете й и я бутнаха назад. Тя покорно се изправи, а ръцете му започнаха да я галят — движеха се свойски по гърдите, корема и накрая по окосмения триъгълник между краката й. В следващия миг той разтвори краката й, за да може да го възседне. Очите й се разшириха, но тя не възрази.
— Искам да те гледам цялата, докато се любим. Гърдите ти са така прелестни… — той посегна да ти докосне и закачливо стисна зърната й. Огнени вълни преминаха през нея. — Харесва ли ти?
— Да. О, да!
Усмихнат предизвикателно, Диабло изостави гърдите и спусна ръце по ребрата, към гънката талия, деликатната извивка на бедрата, стегнатия корем. Тя почувства как една вътрешна топлина я размеква и го помоли да изгаси огъня, който запали в нея.
