не се въздържа и изсумтя възбуден, свличайки ефирната материя към талията й. Като по чудо корсетът й се разтвори и лунната светлина огря съвършените възвишения на бледата й алабастрова гръд.
Жизнената му възбуда запали и Девън — бедрата му се плъзнаха по нейните, пулсиращият му орган между краката й се превърна в напориста кама.
С огромна нежност Кит я положи на земята — бе подпъхнал жакета си под изящното й тяло. Внимателно вдигна роклята и бельото й и танцуващата лунна светлина огря изваяната й като скулптура фигура. Той приседна назад, а сребристите му очи излъчваха възхищение.
— Толкова често те виждах в мечтите си точно така, мислех, че не съм забравил красотата ти, но като те гледам разбирам колко много ми е изневерявала паметта. Прелестна си, скъпа, и по-красива, отколкото те помня. И те обичам не по-малко отпреди.
Сладостният му шепот накараха тялото и ума й напълно да се размекнат, тя го погали по лицето, дланта й плъзна по врата и към копчетата на блестящо бялата му риза. Сякаш по собствена воля пръстите й разтвориха дрехата му и оголиха широките му рамене. Кит трескаво изхлузи панталоните и обувките си — Девън продължаваше да гали неспокойно широките му гърди, гърба и извивката към кръста. Ръцете й обхождаха закачливо тялото му и понечиха да се спуснат в изследвания и по-надолу, но изведнъж някак си се посвениха. Толкова отдавна двамата не са били заедно.
Но Кит не бе стигнал още до пълна самозабрава. Той взе ръката й и я положи така, че да усети обзелото го пламнало желание. Дъхът му застина в гърлото, когато тя опипа органа на неговата мъжественост. Стонът му, с който даде да се разбере какво изпитва и телом, и духом, прозвуча в нощта.
— Кокали Господни! Скъпа, досегът ти ме изгаря целия. Още миг такова изтезание и ще те изоставя след себе си. — Едва дишайки, той се освободи от прегръдката й — Легни и остави да те любя.
Сведе глава и Девън усети влажната му уста първо върху едното, после и върху другото си втвърдени като диаманти зърна. Те набъбваха под нежните му ласки, докато той ги милваше, смучеше, галеше с език. Изпита още по-голямо удоволствие, когато Диабло прокара език надолу към пъпа и усети как нова наслада изригва в слабините й. Шавайки неспокойно под нежната му атака, Девън се изви нагоре — даваше знак, че е жадна за още милувки и Кит с охота откликна: разтвори бедрата й и започна трепетно да целува навитите на пръстенчета златни косъмчета.
Прегръщайки я силно, той притисна топлите си устни към широко разтворените й крака. Езикът на Кит започна да се промъква жадно и все по-настойчиво вътре в нея. Обзе я сладостно премаляване. Зави й се свят от обзелото я желание, изпадайки в екстаз, тя издаде дълбок сластен стон и започна да повтаря името му в трепетна забрава. Първото проникване на езика му я накара да извика — тръпки на блаженство преминаваха през тялото й.
Почти плачеше, докато той пропълзя нагоре и когато най-сетне проникна дълбоко, дълбоко в нея, тя възкликна шумно от неописуемата наслада. Простена повторно — той я бе докарал до екстаз. Чувството бе силно и всепоглъщащо, усещаше как вътрешностите й се свиват. Девън се виеше от наслада. Беше ред на Кит да получи своето удоволствие и той се потопи дълбоко в нея, нетърпелив да я обладае с животинска стръв. Проникваше в нея отново и отново и най-после извика в пълна забрава.
Засрамена, тя се зарови в омайващата влажност на гърдите му — стараеше се да не мисли какво бе изпитала и направила.
— Не се срамувай, скъпа — прошепна Кит, а дъхът му нежно погали бузата й. — Обожавам страстта ти. Никога не се променяй.
Скарлет не остана да наблюдава как Кит и Девън се наслаждават на любовта си. Щом ги зърна, че се свличат на земята, бързо се върна в къщата и започна да търси Уинстън. Откри го в горния край на стълбището заедно с Фреди Смит. В свойски преплетените им ръце тя различи нещо повече от приятелство. Житейски обиграната Скарлет се усмихна лукаво. Изчака двойката да се раздели — Фреди се запиля нанякъде, а Уинстън се спусна по стълбите твърде благопристойно. Тя го пресрещна.
— Трябва да поговоря с теб — прошепна тя, стряскайки Уинстън с напрегнатия си тон. — Насаме.
— Разбира се, лейди Льо Фо — прие той силно озадачен. — Но първо да открия Девън. Не бих желал да си помисли, че съм я зарязал.
— Няма да я намериш. Не е в къщата — осведоми го Скарлет. — Къде може да поговорим необезпокоявани?
— В библиотеката — подсказа Уинстън, схващайки важността на въпроса и я поведе към задната част на къщата.
Влязоха в празната библиотека. Преди Уинстън да зададе какъвто и да е въпрос. Скарлет изстреля.
— Те са заедно, нали се досещаш?
— Какво? За кого говориш?
— Става дума за братовчед ти и годеницата ти.
— Не е възможно! Та те току-що се запознаха — възкликна разпалено Уинстън. — Да не би Кит да досажда на Девън? Ще плъзнат клюки. Къде са? Трябваше да се досетя. Кит е способен да ми изиграе подобен номер. Не му ли стига титлата?
— Боже Господи, ама ти не си особено умен, а? — Уинстън я погледна обидено, а тя продължи: — Само преди минути ги видях в овощната градина здраво вкопчени един в друг. Ако се бях задържала още миг и щях да стана свидетел как се съвкупяват на земята като животни.
Уинстън пребледня.
— Предположението ти е абсурдно. Девън не би постъпила така. А и ти повтарям двамата току-що се запознаха.
— Уинстън, ти си или невероятно наивен, или доста глупав — изсумтя Скарлет. — Не мога да повярвам, че не знаеш нищо за Кит, като се имат предвид роднинските ви връзки.
— Какво да знам? От години го мисля за мъртъв. Появи се съвсем наскоро, претендира за титлата и имота. Ако си в течение на нещо, което не ми е известно, е по-добре да ме уведомиш.
— Чувал си за пирата Диабло, нали? — полюбопитствува Скарлет.
— Разбира се! Кой не е чувал? Но какво общо… — изведнъж той схвана. — По дяволите! — изруга той. — Трябваше да се сетя! Та Кит се върна богат като Крез, но отказа да сподели, как е живял през последните петнадесет години. — Замълча, а умът му работеше трескаво. Мисълта, която му хрумна, изцеди всичката руменина от лицето. — Ако Кит е Диабло, то тогава той и Девън са… любовници! Дяволите да го вземат! Няма да го допусна! Разорен съм! Зестрата й ми е нужна, за да не попадна в затвора за дългове. Още преди да загубя титлата, кредиторите ме бяха погнали. Представяш ли си какво ме чака сега?
— И какво възнамеряваш да правиш? — продължи да разпитва Скарлет безжалостно. — Диабло и Девън очевидно са подновили… незаконната си връзка.
— Ами ще… ще… — Уинстън не успя да довърши изречението. Очевидно не бе в състояние да се мери по сила и ум с братовчед си, по никакъв начин нямаше да успее да измъкне Девън от ръцете му, ако Диабло я искаше. А и каква роля изпълняваше Скарлет в цялата история? Откъде знае толкова много за пирата? Явно далеч не само загриженост към особата на един разорен благородник я тласка да бъде сега тук. — Защо ми разказваш всичко това?
Скарлет прониза Уинстън със зъл поглед.
— Копнея да стана херцогинята на Гренвил. Искам Диабло или Кит, или както щеш го наричай. Винаги съм го желала. Бяхме любовници, преди да се появи Девън. Приех амнистията, само и само да последвам Диабло в Лондон.
— Ти си пират? — зяпна Уинстън от изненада.
— Да, но вече всичко е минало. Сега съм дама и достатъчно богата, за да бъда приета от обществото.
— Какво искаш от мен? — не се стърпя Уинстън. — Доколкото знам Диабло е безмилостен убиец и взима всичко, което пожелае. А той красноречиво доказа, че иска Девън. Само глупак ще се опита да отнеме от Диабло нещо, което той смята за свое.
— Страхливец! — не се стърпя Скарлет.
— Освен ако… — продължи замислено Уинстън.
— Освен ако… — погледна го насърчително Скарлет.
