трябва да види Девън и да й обясни каква ужасна грешка е онова писмо, а после да убеди баща й да го приеме като достоен зет. Линли Хол се нуждае от херцогиня и само Девън може да заеме това място.
— Как ще живея сега? — изхленчи Уинстън. — Заборчлял съм до гуша, кредиторите ме преследват, загубих годеницата си.
— Онази богатата ли? — опипа почвата Кит.
Уинстън каза навъсено:
— Нещо стана и… сватбата се отложи. Тя тепърва трябва да определи дата. Дълбоко се съмнявам дали ще ме вземе, ако разбере, че не само съм останал без грош, но и без титла.
— Титлата никога не ти е принадлежала — напомни му Кит възмутено.
— Значи ме изхвърляш на улицата да се оправям както мога? — уточни Уинстън сърдито.
— В продължение на доста години си се възползвал от парите и титлата ми. Бъди доволен, че не настоявам и да ми възстановиш средствата. Махай се от къщата ми, Уинстън, преди да променя решението си. Уведоми ме къде да изпратя вещите ти.
— Ти си проклет дявол, Кит — процеди през зъби Уинстън. Не разбра защо братовчед му се усмихна. — Много ми се ще да узная къде си се крил през всичките тези години и как си се сдобил със състоянието си. Бас държа, че историята ти трябва да е доста пикантна. Не може да си натрупал богатство по честен начин. Засега нямам избор и ще напусна, но един ден ще ми платиш скъпо и прескъпо за това, което правиш с мен.
Той затръшна вратата на къщата зад себе си, съзнавайки, че ако не се ожени за Девън, щеше да попадне в затвора за дългове.
Девън седеше пред огледалото безсилна да събере достатъчно ентусиазъм за предстоящия бал вечерта. Уинстън скоро щеше да пристигне и тя се ядосваше колко лесно отстъпи пред увещанията на баща си да отиде с Уинстън на бала. Но напоследък толкова често го разочароваше, че този път сърце не й даде да му откаже, когато той я помоли от името на Уинстън. Изпитваше и известно състрадание към Уинстън, откакто се разбра, как братовчед му, смятан отдавна за изчезнал, се е върнал и е предявил претенции към титлата, Девън разбираше колко сериозен удар върху гордостта на Уинстън е това, особено след като години наред той се считаше за единствен наследник на рода Линли. Макар да не го обичаше, тя го съжаляваше.
Девън се чудеше как човек, смятан от години за мъртъв може да се появи внезапно не само жив, но и с огромно богатство. Вероятно е някакъв мошеник предположи тя, ала Уинстън я увери в истинността на Кристофър Линли, дори имал пръстен със семейния герб, който е пазил през цялото време като доказателство. Девън се питаше дали тази вечер щеше да види новия херцог — знаеше, че и той е поканен на бала у Смит. По необяснима причина тази перспектива я накара да потръпне.
Затрудненията на Уинстън не бяха единствената грижа на Девън. Вече имаше неоспорими доказателства за детето на Диабло. Подозираше го от седмици, но докато не започна да повръща всяка сутрин, все не й се вярваше. Имаше и други доказателства. Налагаше се да съобщи на баща си, ала не намираше подходящ момент. Преди седмици тя с радост щеше да приеме бременността, но сега вече не бе толкова сигурна. Не че нямаше да обича детето на Диабло. Напротив. Щеше да му отдаде цялото си сърце и душа.
Тъй като не бе в състояние да отложи неизбежното, Девън въздъхна и напусна стаята, за да се присъедини към Уинстън, който я чакаше в подножието на стълбището. Беше изненадана, че Уинстън е поканен на бала, защото сега той отново бе само виконт. Може би златокосия Фреди Смит, близък приятел на Уинстън, е осигурил поканата. Девън съзнаваше, че на Уинстън не му е лесно — бе загубил всичко, което е смятал за свое, а тази вечер се налагаше да се срещне лице в лице с новия херцог и макар да не му бе простила задето насила я отвлече от Диабло, изпита известно съжаление към Уинстън.
Кит пристигна в просторната къща на рода Смит в разгара на бала. На ръката му бе увиснала прелестна червенокоса красавица. Нарочно пристигаха късно, за да може всички да забележат Скарлет.
Застанал на прага на балната зала, Кит се наведе и прошепна в ухото й:
— Готова ли си, Скарлет? Отдавна чакаш да те въведат в обществото?
— Дяволски си прав — просъска в отговор Скарлет. Пурпурната й рокля уж трябваше да не подхожда на червените й коси, но всъщност ефектът бе поразителен. Скарлет продължаваше да стои вкопчена свойски в ръката на Кит.
Натрупала неимоверно богатство по съмнителен начин, Скарлет последва Диабло в Лондон, като се представяше за богата вдовица, току-що пристигнала от Франция. Нямаше откъде да подозира, че Диабло е херцог на Гренвил и остана смаяна от срещата им на следобедния чай при лейди Дейвънпорт. Откакто пристигна в Лондон, Скарлет усърдно ухажваше хора от висшето общество с надеждата един ден да я приемат в своите среди — нещо, отказвано й цял живот. С пъргавия си ум Скарлет бързо усвои маниерите на лондонското висше съсловие и в компанията на знатни и богати люде — вече се чувстваше в свои води.
Поканата на лейди Дейвънпорт бе първата, която Кит уважи като Кристофър Линли. Отиде, за да провери как стоят нещата и как ще го посрещнат. Всичко мина чудесно и той остана доволен. Всъщност толкова доволен, че набра смелост в най-скоро време да застане пред тъста си и да поиска съпругата си. Срещата със Скарлет същия следобед не го очарова особено.
Като се изключат Кайл и Акбар, Кит възнамеряваше да избягва всякакви предишни познайници, за да не бъде разкрит като Диабло. Когато най-после си възвърне съпругата, не би желал с нищо да опетни името й. Затова при срещата със Скарлет, стомахът му се сви на топка и го обхванаха лоши предчувствия. Скарлет не му помогна — залепи се моментално за него и гостите останаха силно изненадани. Досещаше се, че Скарлет с удоволствие би станала херцогиня и бе твърдо решен да я обезкуражи.
Кит обаче по никакъв начин не успя да се отърве от Скарлет и имаше реалната опасност на бала у Смит да го приемат за неин кавалер. Продължи да се надява някои от множеството ергени скоро да привлече вниманието на красивата богата „вдовица“ и така да я отдалечи от себе си.
Глава седемнадесета
Кит се надяваше да срещне Девън на някое от светските забавления, ала до този момент не бе попадал нито на съпругата си, нито на Уинстън. Бе подочул разни клюки за двамата — главно, че сватбата, отлагана на два пъти, едва ли ще се състои, след като Уинстън е лишен от така желаната титла херцог.
Кит огледа балната зала с хладно презрение. Благородник по произход той не се чувстваше особено уютно сред представителите на синята кръв — та нали по-голямата част от живота си бе дружил с пирати и разбойници, но сега бе готов да се подчини на закона нещо, което доскоро презираше. И всичко това само заради жената, която обичаше повече от собствения си живот.
— Всички тук имат някаква роля в обществото — възторжено обобщи Скарлет, докато приближаваха невъзмутимия лакей, чието задължение бе да обявява появата на гостите.
Блесналите й като смарагди зелени очи обхождаха голямата, препълнена с гости зала: жени в пищни тоалети и напудрени фризури, мъже, облечени в сатен и с перуки. От модните увлечения Скарлет пренебрегна единствено перуката — предпочете собствените си огнени къдрици. Кит обаче носеше омразната перука, ала само да не би някой да разпознае в негово лице Диабло.
— Кристофър Линли, херцог на Гренвил, и лейди Льо Фо — обяви лакеят високо и с тържествен удар на жезъла по пода привлече вниманието на гостите.
Десетки очи проследиха как Кит бавно прекосява залата. Мнозина мъже му завидяха за дамата — енергичната Скарлет Льо Фо, богата вдовица, наскоро пристигнала в Лондон.
— По дяволите, мислех, че няма да го срещна тук — промърмори Уинстън ядно.
Девън се извърна с надежда да види най-после тайнствения братовчед на Уинстън, но закъсня. Той и съпровождащата го дама вече бяха погълнати от тълпа любопитни гости, тръпнещи от нетърпение да се запознаят със смуглия красив херцог.
Улисана в разговор със стара приятелка, Девън не чу името на придружаващата го дама.
— Знаеше ли, че братовчед ти ще бъде тук? — попита тя Уинстън. Според него херцогът не бе образец на добродетелност.
— Предполагах — призна кисело Уинстън, — но се надявах да не дойде. Не му бе нужно много време, за
