— … отида при краля и му разкажа за Кит. Тогава той…
— … нищо няма да направи. Ти си пълен глупак! — сряза го Скарлет. Кралят знае всичко за Диабло. Не разбираш ли? Вече няма абсолютно никакво значение кой е той! Получил е амнистия и няма как да го съдят за пиратство.
— За някои хора може да има значение — упорстваше Уинстън огорчен, че го смятат за глупак. — Какво искаш да направя?
— Отведи Девън някъде. Намери начин да се ожениш за нея, ако трябва и насила. Опитай всичко, което би попречило на Диабло да има претенции за нея.
— Ти си глупачката, лейди Льо Фо — не се въздържа Уинстън. — През последните седмици Девън многократно отказа да се омъжи за мен. Бедността ми също не е в моя полза.
— Ами баща й? Не можеш ли да разчиташ на неговата помощ? Ако обича дъщеря си, едва ли би желал тя да има нещо общо с пират и разбойник като Диабло, пък бил той и херцог. Дори ще ти е благодарен, ако отървеш Девън от лапите му.
— Не мога да го направя! Всичко е една отвратителна каша! Измисли друг начин да си осигуриш Диабло!
Очите на Скарлет се свиха в опасни зелени процепи, а устните й в тънка, непреклонна черта, което трябваше да предупреди Уинстън за намерението й да постигне своето.
— Ще постъпиш точно както ти кажа или ще ти помогна да бъдеш отлъчен от обществото. Помисли си за семейството на Фреди. Срамът ще ги погуби.
По лицето на Уинстън се изписа ужас.
— Как… За какво говориш?
— Откога сте любовници с Фреди Смит?
Възцари се гробно мълчание, а лицето на Уинстън позеленя.
— Аз…
Скарлет се ухили доволно. Реакцията на Уинстън само потвърди не особено дълбоките й съмнения.
— Не съм на този свят от вчера. Дори да си успял да подведеш някои, мен не можеш да ме излъжеш. Прекалено много неща съм видяла. Достатъчно е човек само да ви зърне с Фреди Смит и веднага лъсва, че сте любовници.
— Това е изнудване! — изпелтечи Уинстън. Бе достатъчно проницателен — разбра, че Скарлет няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си.
— Да. Готова съм на всичко, искам Диабло. Няма значение, че вече не съм пират? Не съм забравила нищичко от предишния си занаят.
— Какво искаш от мен? Напълно съм безпомощен пред братовчед си.
— Отведи Девън някъде, където Диабло няма да я намери. Ожени се за нея и я люби. Или още по-добре направи й бебе. Поне на това си способен, нали? — попита Скарлет подигравателно.
— Разбира се — потвърди Уинстън твърде несигурно. От самата идея му прилошаваше, но все пак се надяваше да се справи, при нужда. — Но както вече ти споменах — Девън не ще и да чуе за мен. Смята, че е влюбена в Диабло.
— Дяволите да те вземат! Такъв ли си страхливец? Използвай си главата, човече! Ако до четиридесет и осем часа не отведеш Девън на място, където Диабло да не може да я открие, твоите извратени сексуални предпочитания ще станат достояние на всички. И Фреди Смит ще бъде посочен като твой любовник.
Уинстън пребледня, мозъкът му работеше трескаво. Ако Девън откаже да се омъжи за него, разкритието на Скарлет ще провали възможността да намери друга наследница и ще се наложи или да избяга от Англия, или да отиде в затвора. Единственият изход е да убеди лорд Харви в необходимостта Девън да се омъжи за него, за да бъде спасена от Диабло. Ако има късмет и графът го подкрепи, номерът може и да мине. Старецът обича дъщеря си и няма да се поколебае да стори всичко, за да я откъсне от скандалната връзка.
— Е? — прекъсна мислите му Скарлет, потропвайки нервно с крак. Стигна ли до някакво решение?
— Имам ли избор?
— Не, доколкото виждам. Къде ще я отведеш?
— Ако всичко мине добре, ще заведа Девън в Корнуол. Кит изобщо няма спомен за нашата ловна хижа близо до Пензанс. Там ще сме в безопасност докато уредя формалностите по женитбата ни.
— Ако Девън цъфне тук, преди да съм се омъжила за Диабло, ще се постарая да те унищожа — предупреди го Скарлет откровено. — Или ще се върна към старите си порядки и ще ти прережа гърлото. Дори ако се наложи да задържиш Девън против волята й, направи всичко тя да не се върне в Лондон, преди да съм станала херцогиня на Гренвил.
Уинстън едва успя да преглътне — бучка бе заседнала в гърлото му. Не се съмняваше, че Скарлет ще го убие, стига да реши. Но, от друга страна, преценяваше възможностите си като недостатъчни да задържи Девън против волята й. Първо трябва да уведоми лорд Харви за самоличността на Кит и да му внуши каква заплаха представлява Кит за Девън. Ще се наложи да наеме и поне двама противни негодяи да помогнат за изпълнение на плана. Ала преди всичко съществува проблемът с парите.
— Ще са ми нужни пари в брой. Налага се да наема карета, хора да ми помагат, храна по време на укриването ни. Нямам никакви средства. Кит ми отне всичко.
— Ще се погрижа — усмихна се Скарлет доволно. — Намини през къщи утре сутринта и ще уредя въпроса. — На излизане тя се обърна и му напомни: — И нито думичка на никого, ако ти е скъп безсмисления живот.
— Прибираш се с мен, скъпа — обяви Кит, а ръцете му обгърнаха собственически крехкото тяло на Девън. — Страх ме е, че отново ще те изгубя, ако не си пред очите ми. Стана ти навик да ме зарязваш, щом си обърна гърба.
В тона му имаше известно порицание и тя се размърда в обятията му, за да го погледне в лицето.
— Не исках да те зарязвам, но Уинстън заплаши да обстреля селището, ако не тръгна с него. Не можех да допусна трагедията да се повтори.
— Проклет негодник! — не се стърпя Кит. — Бях прекалено мек с него. Нямаш представа какви страдания съм преживял заради братовчед си. Мисълта, че ти ме захвърли с такава лекота, почти пречупи духа ми. Написах писмото в момент на унищожително отчаяние. Имаш ли представа колко пъти съм съжалявал за прибързаните си действия.
— Не ти е трябвало много време да потърсиш утеха при друга — обвини го Девън, настръхнала гневно. — Откога сте заедно със Скарлет?
— Не сме били „заедно“ — отхвърли обвинението той. — Поне не в смисъла, който влагаш. Придружих я на бала тази вечер само за да я въведа в обществото. Скарлет прие амнистията и се представя за богата вдовица. От деня, в който те видях за първи път, не съм пожалвал друга жена. Обичам и искам единствено теб. Откакто се появи в живота ми, не съм бил с друга.
— О, Кит, обичам те — възкликна Девън, трескаво търсейки начин как да му съобщи за детето. — Толкова бях нещастна при мисълта, че никога повече няма да те видя. Искам да знам как и защо си изчезнал преди години и защо не си се върнал да си потърсиш онова, което по право ти принадлежи.
— Историята е дълга и не особено приятна.
— Моля те, Кит. Дължиш ми едно обяснение.
— Баща ми почина, когато бях още хлапак и чичо ми, бащата на Уинстън, стана мой настойник. Нямах представа, че е ламтял да присвои титлата и имота. — Кит облиза пресъхналите си устни, припомняйки си разочарованието от измамата. — Двама наети от чичо ми мъже ме отвлякоха. Имаха заповед да ме убият, но се оказаха прекалено алчни и ме продадоха на жесток морски капитан срещу обещанието никога да не ме пусне на брега.
— Божичко! — едва успя да пророни потресена Девън. — Уинстън знаел ли е за… това?
— Твърди, че не, но едва ли. Баща му почина и вече, няма кой да разбуди тайната.
— Продължавай — насърчи го Девън. — Как стана Диабло? Защо не се върна в Англия?
— Служих на кораба при ужасни условия в продължение на десет години, преди да ни нападнат пирати. Предпочетох да се присъединя към екипажа на Черния Барт, вместо да загина преждевременно. Бях млад и силен и моряците ме възприеха като безспорен лидер. Не издържаха повече на жестокостта на Черния Барт
