— Добре, ела, момчето ми, но бъди кратък.
Лорд Харви едва се настани в удобния стол зад бюрото и Уинстън изтресе:
— Дяволът отново я взе! Той направо е омагьосал Девън.
— Какви, за Бога, ги дрънкаш? — попита графът, озадачен от думите на Уинстън. — Нали братовчед ти е изпратил Девън до вкъщи?
— Точно това се опитвам да ви обясня! Братовчед ми и Диабло са един и същ човек. Херцогът на Гренвил е Диабло.
— Диабло? Пиратът? Той е в Лондон? Господи, колко е дързък! — разфуча се лорд Харви. — Но за Девън не си прав. Тя е горе в стаята си. И какво общо има братовчед ти с коравосърдечния разбойник? — Все още не напълно разбуден, лорд Харви не бе осъзнал думите на Уинстън.
— Нима не ме слушате, ваша светлост? Тайнственият херцог всъщност е пиратът Диабло. Възползвал се е от амнистията и се е върнал, за да си възвърне титлата. Предполагам обаче, че истинската му цел е Девън. Тази вечер тя веднага го разпозна и малко след като се видяха, двамата изчезнаха. Повече не се появиха на бала. Опасявах се отново да не я отвлече. Господ знае какво са правили, докато са били сами — подметна Уинстън.
— Проклет негодник! Няма да търпя подобно положение! — Графът си даваше сметка, че Диабло е съблазнил Девън отдавна и тя вече не е същата. — Сигурен ли си? Може пък да грешиш. Нали ти казвам — Девън се върна преди часове.
— Никога не съм бил по-убеден в нещо през живота си — увери го Уинстън спокойно. — Подозирам го откакто се появи тайнствено, след като го смятахме за мъртъв от години. Абсолютно неправдоподобно е прочут пират, пристрастен към приключения, да приеме амнистия и да се върне към живота на английски благородник, съобразявайки се с всички ограничения, наложени от обществото.
— Мислиш… Мислиш, че се е върнал за Девън? — Лорд Харви сложи ръка на сърцето си, защото остра болка спря дъха му. Не можеше отново да загуби Девън. Не и в лапите на мъж без морал, и с черно като репутацията му сърце.
— Сигурен съм. Един човек ми разкри самоличността на Кит и даде да се разбере какви са намеренията на Диабло спрямо Девън — ще я използва, за да задоволи животинската си похот към нея. Как би могла да се спаси от падение, ако той й сложи ръка? Искате ли дъщеря ви да бъде озлочестена от мъж, натрупал богатството си чрез плячкосване? Какво ще стане с Девън, когато й се насити? Един ден той ще си потърси млада невинна съпруга и мога да ви уверя, няма да е Девън.
Очернил репутацията на Кит най-безсрамно, Уинстън зачака реакцията на лорд Харви.
Обикновено червендалесто, лицето на лорда сега бе пребледняло. Обичаше Девън прекалено много, за да позволи да я види озлочестена и унизена от пират. Нямаше да го допусне. По-скоро би убил Диабло.
— Не — повтори той на глас, — няма да го допусна. Ще сторя всичко необходимо, за да държа Девън настрани от този порочен мъж.
— Нека да ви помогна — помоли Уинстън услужливо. — Съставил съм план, но не мога да го осъществя без вашето съдействие.
Болката в гърдите му бе ужасна, но не дотам, че да замъгли острия ум на лорд Харви.
— Да чуя плана ти. Не искам отново да изгубя Девън.
Хвърляйки внимателен поглед към затворената врата, Уинстън се намести по-близо до графа.
— Помогнете ми да отведа Девън там, където Диабло няма да я намери. Като останем сами, ще успея да й върна здравия разум. Дори, когато се върнем — похвали се той, — може да носи в утробата си първия ви внук. — Недоверчивият поглед на лорд Харви го накара да добави: — Разбира се, преди това ще се венчаем.
— Ще държиш Девън против волята й? — зачуди се графът. — Няма да ти е лесно.
— Мога да го направя с ваша помощ. Ако се качи в каретата при мен, няма да има връщане. Ще се появим в Лондон, след като се венчаем и изконсумираме брака. Ще уговоря Девън да стане моя съпруга, само да я измъкна от влиянието на братовчед ми.
— Веднъж опита и не успя — напомни лорд Харви скептично.
— Нима ще дадете Девън на Диабло без битка? — полюбопитствува Уинстън злорадо. Фалшивата му загриженост целеше да ужаси лорд Харви, за да получи съдействието му. Не биваше да се провали. Уинстън се страхуваше от възмездието на Скарлет почти толкова, колкото и от Кит. Стига лорд Харви да му помогне да отведе Девън, Скарлет ще има време да плени сърцето на Кит. Ако някой можеше да го стори, това със сигурност е Скарлет.
— Божичко! Не, дяволът няма да я получи! — реши графът и удари с юмрук по бюрото, за да придаде допълнителна сила на думите си. — Какво трябва да направя?
Гласовете им се снишиха заговорнически. Уинстън убеди лорд Харви да придума Девън да се качи в каретата, която ще я чака пред вратата рано сутринта, на практика — след няколко часа. После той ще я отведе в рядко навестяваната ловна хижа на рода Линли близо до Пензанс в отдалечения Корнуол. Преди да тръгне, остави на графа мускалче с кафеникава течност срещу болка — някога, когато си счупи крака, му я предписа лекар. Все още имаше доста от тинктурата.
Лорд Харви се отпусна на стола и зарови сивокосата си глава в треперещите ръце. Трябваше ли да стигне до предателство към собствената си плът и кръв, за да запази Девън? Дали постъпваше правилно? Уинстън, макар и мекушав, все пак е по-добра партия за обичаната му дъщеря, отколкото безскрупулния пират. След като се омъжи за Уинстън, Диабло — пък бил той и херцог на Гренвил — няма да посмее да я преследва.
Ужасна болка го преряза през гърдите и лорд Харви се скова, а по бледото му лице изби пот. Мина време преди дишането му бавно да се възстанови, болката отшумя достатъчно, за да успее да стигне до леглото, където прекара остатъка от тази наситена със събития нощ.
На следващото утро Девън се събуди рано, с леко сърце и изпълнена с радостни предчувствия. След няколко часа ще пристигне Кит, ще се разбере с баща й тя ще заживее живота, за който винаги бе бленувала, с обичния от нея мъж. Замечтан израз пробяга по красивите й черти, докато се къпеше, облече се и слезе за закуска.
— Татко, станал си рано — изчурулика Девън щастливо. — Толкова се радвам. Искам… — изведнъж тя забеляза восъчното му лице и напрегнатите черти и я обзе безпокойство. — Татко, ти не си добре! Какво ти е?
— Не, дъще. Добре съм — не се предаваше графът и успя да се усмихне едва-едва. — Радвам се да те видя толкова рано. Трябва да свърша нещо и ми е нужно твоето присъствие.
— Разбира се, татко — съгласи се Девън охотно, — стига да се върнем вкъщи по обяд. Поканила съм гости… и искам да споделя нещо с теб. Но може да почака.
Графът знаеше кого точно е поканила и бе твърдо решен Девън да не е вкъщи, когато Диабло пристигне. Отбягвайки доверчивите очи на Девън, той кимна:
— Ще се върнем доста преди това. — Лъжата го измъчваше, но смяташе, че обстоятелствата го налагат. — Хайде закуси, мила моя. Кифличките са чудесни.
С апетит на безгрижен човек Девън натрупа в чинията от разнообразните блюда, подредени на страничния бюфет. Междувременно графът й наля чай. Девън му се усмихна благодарна и се зае с храната, без да подозира с какви терзания пристъпва той към ужасната крачка, само и само да предпази единственото си дете от злочестина и провал. Девън се нахрани, допи последните капки чай и се облегна на стола.
— Готова съм, татко.
— Вземи си пелерината, мила моя, а аз ще проверя дали каретата чака. Наредих да я приготвят.
Лорд Харви, се опита да стане, но не успя. Усилието се оказа прекалено голямо.
— Може би е по-добре да отложим за друг път — предложи Девън, силно загрижена от очевидната слабост на баща си.
— Не, добре съм. Наистина. Бягай да се облечеш. Ще те чакам на вратата.
Целувайки го по челото, Девън излезе от стаята твърдо решена да повика лекар, щом се върнат.
Лорд Харви се надигна някак несигурно, но стигна до вратата, надникна през страничния прозорец и видя наетата от Уинстън карета да чака при бордюра. Обзе го чувство за вина и в един миг бе готов да се
