разбрах, че тя е единствената жена, която мога да обичам.
— Да обичаш? Глупости — изсмя се Скарлет подигравателно. — Хора като нас нямат нужда от усложненията на любовта. Мъжете се ръководят от онова, което е между краката им. Използвай главата на раменете си. Ако Девън те обичаше, щеше да е при теб сега, а не някъде с Уинстън. Те все още са сгодени, нали? — попита Скарлет лукаво.
Очите на Кит се свиха застрашително.
— Кой ти е казал, че Девън е с Уинстън?
Външно остана спокоен, но вътрешно кипеше като котел на вещица. Да не би Скарлет да е в течение на нещо, което той не знае?
Без да обръща внимание на гнева, който долови, Скарлет продължи игриво:
— Ами Фреди Смит ми подхвърли, че чул за бягството на Девън и Уинстън, щели да заминат на дълго сватбено пътешествие.
— Нима? — изръмжа Кит. — Девън никога няма да направи подобно нещо. Не може да се омъжи за Уинстън, след като… — той внезапно спря, съобрази, че ще каже на Скарлет нещо, която не е нейна работа.
Скарлет наблюдаваше лицето на Кит с очевидно задоволство. Част от плана, споделен с Уинстън, бе да подхвърли тук-там сред приятели намерението си да забегне с Девън. Фреди пръв узна. Беше страшно ядосан, че е загубил любовника си и разпространи новината из цял Лондон. Мълвата стигна и до ушите на Кит, но той естествено и не обърна никакво внимание на глупавите клюки. Кайл и Акбар, помощници в безрезултатното търсене, също бяха чули слуховете, но от думите на лорд Харви, преди да получи удара, Кит разбираше, че Девън е неволен участник в предполагаемото бягство.
— Ако Девън не е с Уинстън, тогава къде е? — попита Скарлет с меден глас. — Да не би да си я скрил някъде?
— По дяволите, Скарлет, омитай се оттук. До гуша ми дойде от теб — процеди Кит през зъби. — Не притежаваш нищо, което да желая. Ако си решила да ставаш херцогиня, потърси си друг съпруг. Аз не ставам. А сега, моля да ме извиниш. Имам ангажименти. Можеш да излезеш и без да те изпращам.
Завъртайки се на пети, той напусна стаята и остави бясната Скарлет сама.
— Копеле такова!
— Подобрява ли се състоянието на графа, докторе? — попита Кит, докато крачеше нервно пред спалнята на лорд Харви.
Всеки ден през последните три седмици той бдеше пред вратата на графа и се надяваше да настъпи подобрение на състоянието му. Кратките му посещения в спалнята само възпламеняваха гнева му, защото засега болния не бе в състояние да отрони нито една членоразделна дума.
— Според мен ще се възстанови напълно — обяви с усмивка докторът. — Лорд Харви има силен организъм и по всичко личи, че е твърдо решен да живее.
— Колко време ще мине, преди да може да проговори.
— Имам всички основания да съм оптимистично настроен, но не мога да определя точно. Всичко е в Божите ръце.
— Разрешавате ли да поговоря с тъста си? — попита Кит.
— Разбира се, но не го изморявайте — посъветва лекарят. — Ще намина отново утре.
Кит влезе в спалнята и даде знак на икономката да излезе.
— Лорд Харви — започна привидно спокоен Кит, — чувате ли ме?
Отначало графът остана напълно неподвижен, но след известно време бавно, много бавно, отвори едното, после и другото око.
— Чувате ли ме, ваша светлост? — попита Кит с вълнение, което не бе изпитвал от седмици.
Една настойчивост, която отсъстваше в очите на графа откакто претърпя удара, се появи във воднистите му очи и Кит усети, че го обзема радост. Бледите устни на възрастния човек се размърдаха, но колкото и да се опитваше, от гърлото му излизаше само безсмислен брътвеж. Прояснението изчезна и Кит усети как нещо пробожда сърцето му. Боже милостиви, молеше се Кит, помогни ми да намеря любимата си преди Уинстън да я принуди да извърши нещо, което тя не желае.
— Почивайте, ваша светлост — каза той нежно на глас. — Ще дойда отново утре. Може тогава да успеете да ми кажете.
— Имате посетител, милейди — обяви изпълненият с достойнство лакей, когато Скарлет се прибра във внушителната къща, закупена със съмнително спечелените си пари. — Доста… неугледен посетител, който обаче твърди, че носи нещо спешно и му е наредено да получи отговора ви. Чака ви в дневната, която икономката със сигурност ще иска да проветри, след като си тръгне.
— Благодаря ти, Джийвърс — каза Скарлет, прикривайки усмивката си. През целия си, изпълнен с приключения живот, бе имала толкова често работа с неугледни хора, че едва ли би се впечатлила от среща с още един. Тя се зачуди как ли ще я погледне надутият лакей, ако узнае от кого всъщност е нает — от жена — пират и то капитан на кораб. — Ще видя какво иска.
Без да прикрива неодобрението си, Джийвърс отвърна:
— Както решите, милейди. Ще се навъртам наоколо в случай на нужда.
Кимвайки, Скарлет влезе в дневната — висок снажен мъж разглеждаше внимателно една от безценните скулптури, част от пиратската й плячка. Мръсните, зле скроени дрехи му придаваха вид на бостанско плашило. Угодническа усмивка разкри редки жълтеникави зъби.
— По-внимателно с предмета, човече. Струва цяло състояние — смъмри го остро Скарлет. Той остави скулптурата.
— Името ми е Тибс, гос’ожо — свали шапка и запристъпя от крак на крак.
— Какво ми носиш, Тибс.
Скарлет не си губеше времето с излишни любезности.
— Пътувах ден и нощ да го донеса.
— Е — прекъсна го Скарлет нетърпеливо — и какво е то?
Тибс измъкна припряно измачкан и доста изцапан лист от джоба си и го подаде на Скарлет. Погледът й се плъзна по редовете — колкото повече наближаваше края на съобщението, толкова по-мрачен вид придобиваше лицето й. Запокити на пода отвратителната бележки и се разфуча:
— Проклетото копеле се е оженил за оная никаквица! Защо не ми каза? — Скарлет проклинаше и тропаше с крака, напълно забравила за Тибс. По някое време го зърна свит пред себе си. — Чел ли си бележката?
— Не… Не съм ходил на училище…
Скарлет остана доволна.
— Добре. Ще напиша отговор. Иди в кухнята и готвачката ще ти даде нещо да хапнеш. Можеш да преспиш в обора, ще тръгнеш рано утре. Някой от прислужниците ще ти донесе бележката от мен заедно със закуската. Хайде, изчезвай, човече.
— Да, гос’ожо — подчини се Тибс, очаквайки с нетърпение да хапне нещо топло. Тъй като мъжът, който го нае, му каза ясно, че трябва да бърза, той не бе спирал никъде, изкара на сухоежбина.
По-голямата част от вечерта Скарлет посвети да състави отговора след смайващото разкритие на Уинстън. Ако извратеният страхливец си въобразяваше, че новината ще промени намеренията й, горчиво се лъжеше. Скарлет все още възнамеряваше да получи Кит. Като пират всекидневно й се налагаше да взема решения на живот и смърт, така че какво би й попречило да вземе още едно? Бележката й до Уинстън бе лаконична!
Убий Девън!
Три дни по-късно Уинстън прочете краткото разпореждане на Скарлет и пребледня. Какво ли щеше да направи с него свирепата пиратка, ако не й се подчини? — чудеше се той. Да го убие? Най-вероятно. Или да разпространи тайната му и по този начин да унищожи него и Фреди? Такава вероятност съществуваше
