реално. А самият той бе ли в състояние да убие Девън? Не. Ако Скарлет толкова желаеше Кит, че не се спира дори пред убийство, нека си го извърши сама. Приготви второ съобщение и отново изпрати намръщения Тибс в Лондон. Уинстън пишеше на Скарлет:
Ако искаш Девън мъртва, убий я ти.
Тибс се сви под пороя от ругатни, който Скарлет избълва, захвърляйки бележката в лицето му.
— Проклетият му страхливец! Как смее да ми противоречи? Ще го пратя да гние в ада. Взе ми парите, а не изпълнява заповедите ми. Ясно, налага се сама да се заема със задачата, ако искам да съм сигурна, че ще е изпълнена както трябва. Остани в Лондон, докато приготвят каретата за Корнуол. Ти ще си кочияш. Имам да уредя няколко неща, преди да тръгнем. Можеш да спиш в обора и да ядеш в кухнята.
Тибс някак си успя да събере сили, за да възрази:
— Не, гос’ожо. Блъвна ми от провинцията. Не ми уйдисва да не съм в Лондон толкоз дълго. Моите хора шъ съ чудят кво ми е станало. Не съ връщам в Корнуол. Друг да ви кара каретата. Аз не тръгвам. Нещата стават бая напечени за моя вкус.
С тези думи той се обърна и побягна, като остави Скарлет зяпнала зад гърба му. Откакто напусна „Червената вещица“ и мъжете, с които се разбираше, нищо не вървеше, помисли си тя и гневно тръсна огнените си къдрици. Очевидно в този свят на глупаци и натруфено облечени идиоти можеше да разчита единствено на себе си.
С присвити като на котка очи Скарлет започна да обмисля как да накаже Уинстън Линли. Едно по едно, ухили се тя злорадо. Преди да тръгне за Корнуол, цял Лондон ще се потресе от новината за извратената връзки между Уинстън и Фреди Смит. Те няма да посмеят да стъпят повече в града.
На Скарлет й бяха нужни само няколко часа да пусне клюката. Ако обаче нещата вървяха както планираше, Уинстън нямаше да е жив, за да я чуе. Три дни след като получи бележката на Уинстън, Скарлет напусна Лондон, предоволна от мръсното си деяние. Справи се с единия, сега трябваше да се съсредоточи как да довърши съпругата на Диабло. След като се разчуе за смъртта на Девън, тя ще даде достатъчно време на Диабло да се съвземе, но без да отлага дълго, ще започне да го ухажва, докато все още страда и е уязвим. Да, помисли си Скарлет злорадо — тя познава мъжете и е сигурна, че ще завлече Диабло пред олтара. Само да се отърве веднъж завинаги от Девън.
Глава двадесета
Отмъстителната Скарлет замисляше скорошната кончина на Девън, докато тя линееше, затворена в стаята. Откакто Уинстън узна за женитбата й, не го бе виждала. Строгата прислужница изпълняваше желанията й. Можеше да се къпе, когато поиска, даваха й чисти дрехи и й поднасяха скромна, но вкусна храна. И в резултат детето в нея растеше, ако съдеше по наедряващата талия.
За да се пораздвижи, тя кръстосваше напред-назад из стаята, докато глухонямата прислужница най- после я съжали и започна да я извежда два пъти дневно на кратки разходки. Девън оглеждаше околността, но не съобразяваше къде я държат като затворник. А и прислужницата с взор на ястреб стоеше неотлъчно до нея. Нещо не бе наред — атмосферата сякаш щеше да се пръсне от напрежение. Девън живееше в състояние на постоянна възбуда и очакваше със затаен дъх да се случи нещо.
Струваше и се неправдоподобно баща й да не казва на Кит къде я държат. При положение, че самият той знае, разбира се. Напоследък тя се замисли върху много неща: какво точно е казал Уинстън на баща й за Кит, дали графът е наясно със сексуалните предпочитания на бившия й годеник? Не допускаше баща й да е подпомогнал плановете на Уинстън, ако е наясно с какъв човек си има работа.
Дилемата на Уинстън бе прекалено тежка и той бе безпомощен да се справи. Ако остане в ловната хижа, Скарлет всеки момент ще дойде и нищо чудно да го очисти. Убийството не влизаше в сметките на Уинстън, когато прие да изпълни вятърничавия план на Скарлет. Да се ожени за Девън, бе едно, но да я убие — съвсем друго. Като се изключи непоколебимостта, с която отхвърляше брака им, Уинстън не мразеше Девън. Същевременно си даваше сметка, че ако не изпълни поръчението на Скарлет, в най-скоро време ще загине, точно както и Девън. Защо да не освободи Девън и да я остави да се добере до Лондон, където ще бъде в безопасност, а той самият да изчезне тихомълком и да се моли Скарлет да не го преследва? Щеше да е трудно да се укрива, лишен от средства, но сякаш нямаше друг изход. Горе-долу това бяха възможностите. Никоя не му изглеждаше привлекателна, затова реши да отиде в най-близката кръчма и да удави проблемите си с някоя и друга бутилка, закупена с последните пари от Скарлет.
Остави глухонямата прислужница да бди над Девън, качи се на наетата карета и потегли към селото, където в края на оживената улица се намираше гостилницата „Хрътка и заек“. През последните седмици идваше тук няколко пъти, та ханджията го поздрави като редовен клиент.
Гостилницата бе претъпкана. Настани се и поръча една бутилка — готвеше се за дълга вечер. Обърна доста чаши. Неочаквано някой наруши усамотението му.
— Господи, Уини. Изобщо не се надявах да те открия така лесно!
— Фреди! — възкликна Уинстън, зазяпан в привлекателния си любовник с широко отворени очи. — Как, по дяволите, попадна тук?
— Чист късмет, старче. Чист късмет.
— Сядай, Фреди, и разказвай какво те носи в тази пустош.
— Не си ли чул какво стана в Лондон? — учуди се Фреди.
— Нищо важно, доколкото ми е известно — сви рамене Уинстън, като не броеше посланията на Скарлет. — Защо? Станало ли е нещо?
— Най-добре да ти кажа — въздъхна Фреди отчаяно, — тъй като и ти си замесен. Нашите доскоро интимни… срещи се разнасят из целия град и то със скоростта на горски пожар. Родителите ми са обезумели. Изритаха ме от дома и ме оставиха без наследство. Направих ги за посмешище на цял Лондон и никога няма да ми простят.
— Господи, Фреди! Съжалявам. Никога не вярвах, че тази онази кучка ще изпълни заканата си. Знам какво е да загубиш всичко, което ти се полага по рождение.
— Парите не са проблем, Уини. Имам наследство от баба. Но какво искаш да кажеш? Говориш сякаш знаеш кой е надул свирката. Девън ли?
— Не, не е Девън — отвърна Уинстън с горчивина. — Скарлет Льо Фо.
— Лейди Льо Фо? Но защо…
— Това е дълга история, Фреди. Вземи си едно питие и ще ти обясня.
Когато Уинстън приключи с разказа си, Фреди поклати недоумяващо глава.
— Не можеш да си представиш, старче, колко обидно ми стана, когато чух за бягството ти с Девън. След всичките отлагания на женитбата ви у мен се породи надеждата, че най-после си променил решението си. Хората на Гренвил претърсват цял Лондон, за да намерят Девън. Има един свиреп турчин, който е особено прилежен. Предполагах, че графът на Милфорд е наясно къде сте потънали с Девън, но укрива информацията по причини, известни единствено нему. А после научих, че старецът едва е прескочил трапа.
— Жалко за всичко, което сполетя графа, Фреди — обади се Уинстън. — Дано се оправи.
— Девън съгласи ли се най-сетне да ти стане съпруга? В момента Гренвил се държи сякаш не ти, а той е сгоден за Девън. Всичко е толкова объркано. Не вярвам, че лейди Льо Фо ще посегне на живота ти, само защото не искаш да изпълниш нарежданията й. Какво ще правиш?
— Девън вече е венчана за братовчед ми.
— За Гренвил? Но как? Нали се познават от скоро. — Изведнъж той щракна с пръсти, осенен от прозрение. — Божичко, сега се сетих! Диабло я бе отвлякъл в деня, когато се отърва от бесилката? Историята за бягството му се разнесе из цял Лондон.
— Така е, Фреди. Един ден, стига да остана жив, ще ти разкажа цялата история. Включително и какво накара Кит да се захване с пиратство. Сега обаче съм забъркан в ужасна каша. Кажи как ме откри?
— След като ме изритаха от родния ми дом — започна Фреди чистосърдечно, — обиколих всичките си
