Изненадана, Девън се загледа в мъжа, за когото щеше някога да се омъжи.
— На… Наистина ли? За Бога, Уинстън! Защо се забави толкова? С отвратителната си постъпка само ще си навлечеш допълнително гнева на Кит.
— Уинстън изпълняваше моите нареждания — обяви женски глас зад гърба на Уинстън. — Задачата му бе да те държи надалеч от Диабло. А аз съм тук, за да направя тази раздяла вечна.
Висок стон се изтръгна от гърлото на Уинстън. Бе се надявал да изчезне преди идването на Скарлет, но появата й даде отговор на много от въпросите, които измъчваха Девън откакто Уинстън я отвлече. Сега се убеди, че зад цялата история стои Скарлет. Не изпитваше страх за живота си от Уинстън, макар да оценяваше постъпките му като твърде агресивни. Скарлет обаче бе съвсем друго нещо, червенокосата бе в състояние да извърши убийство.
— О, пристигам точно навреме — подметна Скарлет хладно, а зелените й очи светнаха злобно. — Уинстън е безгръбначен извратен тип, но се оказа, че е и слабоумен. И какво постигаш, като пускаш Девън?
Уинстън едва преглътна — в гърлото му се бе свила буца от страх.
— Оттеглям се от пъкления ти план, Скарлет. Убийството не е по вкуса ми. Бях готов да се оженя за Девън, но се оказа невъзможно.
— Убийство! — възкликна Девън, като местеше поглед от Уинстън към Скарлет. Очевидно Скарлет искаше да я отстрани от живота на Кит и бе готова да я убие. — Това не ти е Карибския залив, Скарлет. Ти прие амнистията и обеща да живееш според законите. Ще бъдеш наказана.
— Ще рискувам — отвърна Скарлет, избута Уинстън на страна и пристъпи заплашително към Девън.
— Уинстън, не й позволявай да го направи! — извика Девън умолително.
Уинстън облиза пресъхналите си устни. Къде е Фреди? — чудеше се той. Беше отишъл да приготви конете за бързото им заминаване и вече трябваше да се разтревожи от забавянето му. Ако по някакъв начин успее да отклони вниманието на Скарлет…
Разбрала, че не може да разчита на Уинстън, Девън обърна към Скарлет — мисълта за детето й вдъхна сили.
— Никога няма да имаш Кит, Скарлет. Как се надяваш да обикне жена, убила съпругата му!
— Съпругата! Ха! Аз ще бъда херцогинята, не ти. А и кой ще му каже? Няма да има свидетели, след като приключа.
Уинстън шумно пое дъх — жестока усмивка озари красивото лице на Скарлет.
— Няма да ме въвлечеш в убийство, Скарлет — успя да каже той с привидна смелост. — Аз тръгвам.
— Никъде няма да ходиш, Линли — предупреди Скарлет и размаха късата тежка сабя, която криеше досега под широката си пелерина. Едва в този миг Девън обърна внимание на дрехите й. Скарлет бе облечена като при първата им среща — прилепнали панталони, бяла копринена блуза и високи черни ботуши. Не само в ръката си държеше сабята, тънката й талия бе опасана с цяла дузина ножове. — Ела тук да те виждам — заповяда тя на Уинстън и му посочи мястото до Девън.
Уинстън мина край Скарлет и застана плахо до Девън, срещу пиратката, обърната с гръб към вратата. Тя размаха сабята пред лицата им и изпита удоволствие от ужаса, който предизвика. Точно като в старите времена, когато трепереха от нея и правото на живот или смърт зависеше от сабята й.
— След като се отърва от вас двамата, няма кой да каже какво е станало. Убиецът ви ще остане неразкрит. Дойдох в Пензанс с кораб, с „Червената вещица“. Наех, кон от градчето. Погрижих се никой да не ме разпознае.
— Пензанс! — възкликна Девън. — Значи съм в Корнуол. Дяволите да те вземат, Уинстън, че ме доведе тук. Ако Скарлет не те убие, ще го сторя аз.
— Стига! — сряза я Скарлет, обзета от желание за мъст и разяждана от ревност. Девън стоеше между нея и всичко, което желаеше на този свят. — С теб ще започна, Линли. Ще ми достави удоволствие. А и обществото ще ми е благодарно, защото ще го отърва от извратен тип като теб.
Сабята в ръката на Скарлет се насочи застрашително към шията на Уинстън. Той изхленчи, когато капка кръв потече по гърлото му.
Девън наблюдаваше ужасена и не можеше да предприеме нищо, за да попречи на Скарлет. След като свърши с Уинстън, няма да минат и секунди и ще дойде и нейният ред. Детето й ще умре заедно с нея.
Точно в този момент някаква фигура със заплашително вдигната ръка застана на прага зад Скарлет. Преди Девън да успее да мигне, тежкият свещник в ръката на техния спасител се стовари върху главата на пиратката. Сабята изхвърча от ръката й и тя бавно се свлече на пода. Погледът на Девън се местеше от проснатото тяло на Скарлет към наведения до Уинстън загрижен мъж.
— Тази вещица, да не би да те нарани, Уини? — попита Фреди, като попиваше с носната си кърпичка кръвта по порязания врат на Уинстън. — Забави се и дойдох да видя какво те задържа. И добре направих. Скарлет вероятно е влязла през задния вход, защото не я забелязах.
— Толкова съм ти благодарен, Фреди — пророни Уинстън. Лицето му бе пребледняло, а гласът му трепереше. Никога не се бе чувствал така близо до смъртта.
— Фреди Смит, какво правиш тук? — обади се Девън. — И ти ли си замесен в тази история?
— Не, Девън. Фреди е невинен — бързо го защити Уинстън. — Историята е дълга и сега нямам време да се впускам в подробности. Достатъчно е само да знаеш, че злобният език на Скарлет направи пребиваването на Фреди в Лондон невъзможно и той тръгнал да ме търси.
— Злобният език? Не раз… — изведнъж тя схвана. Всичко, което Кит бе казал за Уинстън, отговаряше на истината. От самото начало Уинстън е искал само парите й, никога нея. — Ти си много долен, Уинстън Линли! — извика тя, шокирана от откритието си. — И ти, Фреди също. Никога не съм си представяла, че двамата… че вие… — Тирадата й секна, защото не разбираше извратените им вкусове.
— Трябва да изчезваме оттук — подкани Фреди, без да обръща внимание на думите на Девън. Хвърли бегъл поглед към тялото на Скарлет. Мускул не трепваше. — Хайде, че не знаем кога кучката ще се съвземе.
— Тя… жива ли е? — попита Девън.
Коленичейки до Скарлет, Фреди напипа пулса й.
— Да, жива е. Прекалено е жилава, за да умре. Хайде да се омитаме, Уини. Не искам да бъда набучен на меча й.
Той тръгна, а Уинстън го последва по петите.
— Почакайте! Ами аз? — Девън бе потресена: те възнамеряваха да я изоставят.
Фреди се намръщи, сякаш току-що откриваше съществуването й.
— Най-добре е и ти да изчезнеш, Девън — посъветва я той. — От малкото, което дочух, Скарлет иска живота ти. Уинстън и аз поемаме, за да хванем кораба за Франция. Ако имаме късмет, миналото ни няма да ни догони там. Ако искаш тръгвай с нас.
— Не — отказа Девън. — Аз ще се върна в Лондон. При татко и… Кит.
— Тогава оправяй се сама — обяви Уинстън припряно. — Държа твърде много на кожата си, за да остана в Англия. Ако Скарлет не ме довърши, Кит ще го стори. Повярвай ми, никога не съм възнамерявал да те нараня. Да, имах нужда от парите ти, но след като разбрах, че си омъжена за братовчед ми, бях склонен да те пусна. Но Скарлет ми забрани.
— Ето — подаде й Фреди няколко златни монети. — Вероятно ще намериш коня на Скарлет зад къщата. Вземай го и тръгвай към Лондон. Късмет.
Слава Богу, че се ометоха, помисли си Девън, дочула тропота на конски копита. Пусна жълтиците в джоба, грабна пелерината, заобиколи тялото на Скарлет и подгонена от страха, бързо се отправи към задната врата.
Поне вече знаеше, че е в Корнуол и може да се отправи към къщи. Не й харесваше идеята да измине цялото дълго разстояние до Лондон на гърба на коня в това деликатно положение и реши да отиде до Пензас, където да наеме карета и кочияш.
Конят на Скарлет, вързан за дърво, пасеше спокойно. Приближи го до един камък и се метна на широк му гръб. Последните слънчеви лъчи я насочиха в посоката, където предполагаше, че е Пензанс. Тъмнината се спусна над дивата пустош след по-малко от тридесет минути и тя се оказа безнадеждно изгубена.
Да продължи да язди по тъмно, бе безумие не биваше да рискува да падне и да нарани детето. Слезе от
