нескривана наслада, а езикът му започна да изследва формата им, преди да навлезе между зъбите й. Алета издаде задавено хълцане дълбоко в гърлото си, докато той щателно се наслаждаваше на сладките дълбини на устата й. Държеше я така плътно, че всеки дъх предизвикваше болка.
Тогава ръцете му внезапно започнаха да се движат по тялото й, галейки ханша, седалището, бродейки по дължината на гръбнака й, и Алета усети горещ пламък да се стрелва към вътрешностите й. Но колкото и да бяха възбуждащи ръцете му, агресивният натиск на твърдия му член между преплетените им тела беше още по-възбуждащ. Дрехите не представляваха никаква бариера за силната му възбуда, докато ръцете му я притискаха още по-силно към него и слабините му се прилепваха плътно към нея.
Внезапно тя почувства как се люшва настрани и сграбчи таблата на леглото, за да се задържи изправена. Той дишаше тежко и черните му очи се бяха превърнали в тесни, осъждащи цепнатини, докато гледаше свирепо към нея, сякаш я държеше отговорна за онова, което току-що се беше случило помежду им.
— Каква жена си ти? — Мрачни и обвиняващи, очите му проникваха до самата й душа. — Само вещица може да влезе зад отбраната ми толкова бързо, както го направи ти. Обсебваш ме, милейди, и няма да го допусна.
Веждите на Алета се вдигнаха, когато впи внимателен поглед в него.
— Не съм никаква вещица и нито искам, нито търся вниманието ти. Това, което наистина искам, е да отпратиш Роуина. Дължиш ми го.
— Ще я отпратя, когато пожелая — изрече той кисело. Още беше много ядосан на себе си, че едва не е изгубил самообладание с Алета. Беше заложил прекалено много, за да се превръща в разгонен младоженец, омагьосан от съпругата си.
Лицето на Алета се вкамени.
— Ако трябва да търпя присъствието на твоята курва в дома си, тогава бъди така любезен да я държиш далече от пътя ми. За нея няма място в приемната ми. За тебе също — добави тя многозначително.
Хайме се усмихна, но усмивката не стигна до очите му.
— Казах на сватбената ни вечер, че няма повече да те притеснявам, милейди. Освен, разбира се, ако не настояваш да отпратя Роуина. Тогава ще бъда принуден да използвам тебе вместо нея. Ако това искаш, ще я отпратя веднага.
— Не! — извика Алета, отстъпвайки. — Няма да позволя отново да ме докоснеш. Моля се баща ми и лорд Грей скоро да намерят начин да ме освободят от този омразен брак. Аз… не искам дете, чийто дядо е изменник, не искам и то да няма възможност да наследи земи и богатство от баща си.
— Чие дете искаш, милейди? — запита Хайме; лицето му издаваше едва сдържан гняв. — Не казвай, че искаш детето на Ивън Грей, защото ще убия и двама ви, преди да се стигне до това мръсно деяние. Ти си моя съпруга и ще си останеш моя съпруга. Нищо, което баща ти или Грей могат да направят, не е в състояние да промени това.
Взираха се един в друг и напрежението помежду им беше така експлозивно, подобно на кипящ вулкан, че заплашваше да избухне и при най-лекото предизвикателство. Щяха да продължат да се гледат така, горди и неотстъпващи, ако Роуина не беше нахлула в стаята.
Знойната красавица ги изгледа с присвити очи, в които се четеше ревност. Ако някога беше виждала замаян от страст мъж, това беше Хайме Мортимър, което никак не й хареса. Алета Съмърсет имаше всичко, докато тя нямаше нищо. Целият й свят се беше срутил около нея, когато Хайме я беше осведомил за намерението си да доведе съпруга от Англия. Въпреки това тя беше избрала да остане в Крисит; мисълта, че той ще си доведе съпруга, не я притесняваше чак толкова много, докато не видя омайната Алета и начина, по който беше омагьосала Хайме. Проницателната Роуина разбра съвсем точно ситуацията между съпрузите. Надяваше се да се възползва от враждебността, която съществуваше помежду им. Че Алета не желае да бъде съпруга на Хайме, се виждаше съвсем ясно. Че Хайме не осъзнаваше кипящото привличане помежду им, беше повече от очевидно. Имаше само още едно сведение, което да изтръгне от връзката им, преди да се съсредоточи изцяло върху това, да задържи Хайме плътно до себе си.
— Какво искаш, Роуина? — запита остро Хайме, когато чернокосата красавица влезе в стаята.
— Сандъците на милейди, Хайме, да ги занесат ли в твоята стая?
— Не, милейди ще си почива по-добре в собствената си спалня — забеляза той сухо. — Сигурен съм, че ще намери това за малко… по-спокойно.
Циничният му поглед обгърна фигурата на Алета по невъобразимо многозначителен начин.
Изпитвайки огромно удовлетворение, Роуина преглътна самодоволната усмивка, която витаеше над пълните й устни. Точно както беше подозирала, помисли тя триумфално. Хайме може да е обсебен от красотата на невестата си, но очевидно недостатъчно, за да иска да споделя леглото й, което беше много изгодно за Роуина. Алета губеше, но тя печелеше.
Издигайки се над яростното желание, което го измъчваше от мига, когато беше докоснал Алета, Хайме се поклони учтиво с подигравателна усмивка.
— Ще те оставя на усамотението ти, милейди. Вечерята ще бъде долу в залата. Ще пратя някоя прислужничка да ти помогне.
Той се извърна, мина покрай Роуина и излезе, без да поглежда назад.
Роуина взе излизането му като знак, че може да подразни пришълката. Влизайки в стаята, тя спря пред Алета в открито предизвикателство.
— Защо не споделяш спалнята на съпруга си? Мисля, че той не е особено доволен от съпругата си. Невинните ти маниери и неопитността ти сигурно отблъскват мъжествените мъже като моя Хайме. Но не се бой, милейди, ще го ощастливявам, точно както правех и до деня, когато се запознахме с тебе.
— Махай се оттук — изсъска Алета със стиснати зъби. — Не ме интересува с кого спи съпругът ми. Не познавам вкуса на селяните. Колкото до мене, не съм толкова взискателна. Ако той решава да спи с курва, ще бъда повече от щастлива да бъда освободена от това тягостно задължение.
Лицето на Роуина почервеня. Тя щеше да се нахвърли на Алета, ако не се страхуваше от наказанието на Хайме. Макар да знаеше, че той не се интересува особено много от невестата си, тя все пак му беше съпруга и заслужаваше уважение. Роуина познаваше Хайме достатъчно добре, за да знае, че той няма да позволи Алета да бъде третирана зле от нея или от когото и да било от прислужниците. Вместо това тя си послужи с остри думи, за да нарани съперничката си.
— Съпругът ти не се интересува от тебе, милейди. Колко разумно от твоя страна да го приемаш така благосклонно. Ще те оставя да разопаковаш. Не съм виждала Хайме много дни и нощи и имаме много изгубено време да наваксваме.
След като изрече тези жестоки думи, тя отправи една сладка усмивка към Алета и се измъкна от стаята.
— Кучка — измърмори Алета, докато затръшваше вратата зад Роуина.
Нека Хайме да си държи курвата, каза си, защото скоро тя щеше да бъде с мъж, който истински я обича и я иска заради самата нея. Хайме беше сигурен, че нападението на уелсците е било предизвикано от баща й и лорд Грей, и ако го беше осъзнала навреме, щеше да направи усилие да избяга, вместо да се крие сред дърветата и да се безпокои за безопасността на Хайме. Което повдигна съвсем друг въпрос.
Тя искаше да се отърве от Хайме Мортимър, но не желаеше смъртта му. Ако можеше да се свърже с баща си, щеше да му каже, че иска само свободата си, а не смъртта на Хайме да тежи на съвестта й. Изненада се, че баща й е прибягнал до такива отчаяни действия, за да я освободи от непоносимата ситуация. Би предпочела той да поиска анулиране, вместо да прибягва до непочтени методи.
Преди да успее да се заеме със сандъците си, се появи една от новонаетите от селото прислужнички и боязливо запита дали може да служи като камериерка на такава видна дама. Казваше се Бес и Алета я хареса веднага. Достатъчно възрастна, за да й бъде майка, Бес беше приятно закръглена, с изненадващо гладко лице и мека кестенява коса, прошарена със сиво. Лешниковите й очи се обграждаха със ситни бръчици, когато се усмихнеше плахо, а дружелюбното й държание веднага спечели Алета.
— Много ще се радвам да ми бъдеш камериерка, Бес — изрече благосклонно Алета.
— Искате ли да се изкъпете преди вечеря, милейди? — запита Бес. — Няма да е трудно да донесат топла вода. Има вана в спалнята на господаря, може да я докарат тук за ваше удобство и да я сложат пред огъня.
— Много ми се иска да се изкъпя — съгласи се с готовност Алета. — Има ли време?
