когато мъжествеността му пулсираше между гърчещите се техни тела. Но той искаше от Алета повече, не само принудителна възбуда, искаше да я чуе да шепне колко много има нужда от него, да му каже, че го желае… той искаше душата й. Плъзвайки коляно между бедрата й, той нарочно потърка чувствителната плът там, където краката й се събираха. Алета изпъшка, диво копнеейки за освобождение, хвана напиращото му коляно с бедрата си и се притисна към него.
— Искаш ме — прошепна той на ухото й, докато търкаше коляното си о нейния секс. — Язди коляното ми, милейди.
— Не! — извика тя, подлудяла от възбуждащите движения на коляното му, но отказвайки да си позволи удоволствието, което той й предлагаше.
Тя се бореше да си възвърне разума, съпротивлявайки се на натиска на безпощадното му коляно, решена да не става жертва на страстта му. Блъсна с все сила солидната стена на гърдите му, за да го отмести от себе си. Съпротивата й изобщо не го трогна, само увеличи решимостта му.
— Кажи думите, Алета, кажи ги!
Гласът му беше грапав от желание.
— Не!
Той рязко дръпна коляното си, замествайки го с ръката си, която обхвана хълмчето й. Полека и с огромна наслада той пъхна един пръст в нея, после още един, докато търкаше нежната пъпка на желанието й с възглавничката на палеца си.
Алета изпищя:
— Проклет да си!
— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш, любов моя?
Пръстите му се движеха в нея с безпощадно увлечение, докато той свеждаше глава, за да захапе зърната и. Алета загуби самообладание.
— Искам те, Хайме! Моля те, повече не мога да издържам!
Измъчен колкото нея, той веднага дръпна ръката си и се зарови дълбоко в нея… толкова дълбоко, че тя помисли, че ще се пръсне, така невероятно беше удоволствието. Замъглените му от страст очи блестяха, наблюдавайки лицето й, докато тласъците му не станаха почти безумни. Той усети момента, когато екстазът избухна в нея, разбра по напрежението на тялото й, по изненаданото изражение на лицето й и по дивия стон, който се изплъзна от устните й. Не усети нищо повече, докато собствената му кулминация не го отведе в рая… и отвъд него.
Те прекараха в колибката два дни и две нощи. Всяка нощ Хайме се любеше с Алета, като че беше обсебен от демони. И всеки ден се проклинаше, че става жертва на примамките й.
Алета се разстройваше и ядосваше, че беше започнала да приема — не, да предусеща — любенето на Хайме. Макар че нямаха какво да си кажат през деня, когато не се любеха, в мига, когато той я погледнеше по онзи неповторим начин, я обземаше трепет. Пронизителните му черни очи имаха силата да превръщат краката й в желе, а когато ръцете му я докоснеха, тя беше изгубена. Тогава той я отвеждаше към одъра, покрит с кожи, събличаше я полека и я любеше до забрава.
Докато Хайме лежеше и я прегръщаше, отпуснат и задоволен, тя подхвана темата за среднощните случки на брега. Въпросът й го хвана абсолютно неподготвен.
— Кой е Господарят на мрака, Хайме?
Тя усети как тялото му се стяга, когато той обърна глава и се взря в нея.
— Откъде си чула това име?
— Няма значение къде съм го чула. Кой е той? Или какво е?
— Бабешки приказки — каза Хайме пренебрежително. — Остави ги.
— Лорд Грей каза, че преследвал контрабандисти. Мислиш ли, че има контрабандисти наоколо?
— Не. — В гласа му не се долавяше никаква емоция. — Не съм чувал нищо за контрабандисти. Дори ако ги имаше, те нямат нищо общо с нас. — И той умело смени темата. — Реших, че е време да се върнем в кулата. Заминаваме утре.
За миг тя се вгледа в лицето му, търсейки отговори, които той очевидно не желаеше да даде.
— Защо ме докара тук, милорд?
Той мълча дълго време.
— Исках да видиш мястото, което майка ми обичаше.
Имаше известна истина в думите му, но Алета не можеше да реши точно колко.
— И помислих, че имаме нужда от малко време, за да се опознаем.
— Някога ще те опозная ли, Хайме?
— Вероятно не — отвърна той сухо. — Тъй като съм селяк без богатство или имоти — ти го каза, милейди, не аз, — вероятно никога няма да ме разбереш. Нито пък аз тебе.
— Имаш Крисит.
Той се засмя сурово.
— Да, разпадаща се купчина камъни.
— Можем да живеем в някое от моите имения. Сега те са твои. В едното има голяма къща, където можем да живеем доста удобно.
— Може би един ден, милейди, но не сега. Ще живеем в кулата на Крисит, докато кралят отстрани петното на изменник от името ми и ми върне рожденото право.
— Това може и да не се случи — предупреди го тя меко.
— Тогава ще ти обещая нещо, Алета. Ако кралят не намери доказателство, за да очисти името на баща ми, ще те освободя от брачните клетви. Ако Грей още те иска, може да те има.
Тя ахна.
— Ще ме пуснеш?
Той се вгледа в лицето й, очите му бяха толкова тъмни, че изглеждаше като самия дявол.
— Ако това е желанието ти.
Макар да не го осъзнаваха, бяха постигнали безмълвно разбирателство в това изолирано място, където бяха изследвали границите на страстта. Хайме беше докарал Алета в колибката, за да я държи настрана от контрабандата, и беше открил, че има огнена жена под ангелската й външност. Темпераментът й беше зашеметяващ, страстта й също. Той беше научил, че Алета ненавижда и обича с еднаква страст.
Тя също беше открила още нещо за него. Беше разбрала, че може да бъде свиреп, но и нежен, груб и мил, и безкрайно упорит. Въпреки че твърдеше обратното, някъде в огромното му тяло се таеше свирепа гордост, разпалвана от неизкоренима жажда за истината.
Напуснаха колибката на следващата сутрин.
Роуина ги чакаше на най-долното сгънало, когато влязоха в двора на замъка.
— Къде бяхте? — Хвърли се към Хайме, присвила устни като за целувка. — Гейлърд каза, че си отвел Алета някъде, но не поиска да ми каже къде.
Виолетовият й поглед се спря обвинително върху Алета.
Гейлърд се появи на най-горното стъпало и тръгна към тях. Когато стигна до долу, кимна на Хайме. Хайме веднага разбра, че кулата е била опразнена от контрабандата и получените пари са били скрити в тайната стая. Отвърна на кимването, преди да отговори на въпроса на Роуина.
— Както ти е казал Гейлърд, Роуина, ние с Алета бяхме на едно специално място в последните два дни.
Ъглите на устата й се извиха надолу.
— Никога не си ме водил на специално място.
— Да, не съм — каза Хайме разсеяно, докато я отстраняваше от себе си.
Приближи се към Алета и й помогна да слезе от коня. Реши да говори незабавно с Гейлърд да намери брата на Роуина, защото тя вече започваше да му омръзва. Вече не му се струваше необходимо да я държи просто за да дразни Алета. Съпругата му можеше и да го мисли за груб селяк, но не беше толкова безсърдечен, колкото тя би искала да вярва.
Откакто се беше върнал от колибката, Хайме разбираше, че трябва да се пази от магьосническото привличане на Алета. Ако й позволеше да узнае какъв опустошителен ефект има тя върху него, това би
