почти отказваха да се движат. Нагоре, нагоре, пред втория етаж, покрай смаяните слуги, до третия, където из залата сновяха хора, към четвъртия и в безопасността на нейната стая. Полуприпаднала, задъхана, тя стигна до вратата, хлипайки от облекчение. Отвори я, вмъкна се вътре и я затръшна зад себе си, обръщайки се, за да завърти железния ключ в ключалката. Изкрещя ядосано, когато Хайме сложи ръка на дръжката на вратата, преди резето да падне и нахълта в стаята, изпращайки я с устрем на пода.
Тя премига уплашено, когато той влезе навътре и затръшна вратата с ритник.
— Мислеше да ми избягаш ли, милейди?
Наведе се и я дръпна да стане.
— Да не си посмял да ме докоснеш. Баща ми ще дойде с цяла армия, ако ми направиш нещо.
Хайме се намръщи.
— Нямам намерение да те наранявам. Само искам да те предупредя. Ако ти хрумне да ме предадеш, последиците ще бъдат жестоки.
— Ти… заплашваш ли ме?
— Да. Чуй ме добре, жено, защото ти обещавам, че наказанието няма да ти хареса.
Алета пребледня, съзнавайки, че той смята да я премахне, ако тя го предаде.
Хайме не искаше да я плаши, но нямаше избор. Знаеше, че тя би направила всичко, за да се върне при Ивън Грей, даже ако това означаваше да предаде съпруга си. Ако това доведеше до неговата екзекуция, толкова по-добре, защото в такъв случай тя щеше да бъде свободна да се омъжи за мъж по свой избор. Но той не можеше да позволи това да се случи. Твърде много хора бяха заложили живота си, не само той. Почти всеки мъж от селото беше вземал участие в контрабандните операции по едно или друго време и той не можеше да позволи те да бъдат арестувани и отделени от семействата си.
— Аз съм ти съпруга, милорд — напомни му Алета с толкова смелост, колкото можа да събере. — Дължиш ми уважение.
— Уважение! Уважението е двустранно. Никога не си скривала факта, че ме презираш. Наричаше ме селяк и син на изменник, толкова пъти, че нямам достатъчно пръсти на ръцете и краката, за да ги преброя.
Гневът на Алета експлодира. Може би беше неблагоразумна, но не можеше иначе. Как смееше той да я обвинява за проблемите си. Ако не се беше появил, за да прекъсне венчавката й с Ивън Грей, тя нямаше да знае, че Мортимър изобщо съществува. Реши да го нападне от друга посока.
— Как човек може да уважава съпруг, който поставя курвата си над собствената си съпруга? Помолих се та отпратиш Роуина, но ти непрекъснато отказваш. Трябва ли да присъствам на раждането на копелето ти?
Зашеметено изражение се настани на лицето на Хайме.
— Нямам копелета.
— Ще имаш, когато Роуина роди детето си.
— Лъжеш!
— Не! Тя носи твоето копеле. Каза ми го лично.
— Господи, точно тя лъже — изсъска Хайме. — Тънка е като пръчка, а не съм я докосвал отпреди да се оженим.
Алета ахна смутено.
— Как е възможно? Сега ти лъжеш.
— Не лъжа, жено — изрече ожесточено Хайме, сграбчвайки тесните й рамене в огромните си ръце.
Очите му, черни като грях, я плашеха. Трепвайки, тя осъзна, че той говори истината. Това я зашемети.
Алета трепна, усещайки силата, която кипеше у него.
— Аз… знам само това, което Роуина ми каза. Пусни ме, селяк такъв, причиняваш ми болка.
В този момент последното, което искаше, беше да я пусне. Не я беше докосвал, откакто се бяха любили в колибката, от страх, че ще събуди дремещата страст, която таеше към красивата малка вещица. Нарочно се беше държал на разстояние, отказвайки да отприщи страстния гигант, който дремеше у него, защото много добре знаеше какви са чувствата й към него. Нарочно беше търпял адски мъки, вместо да легне с Роуина, която беше повече от склонна. Нямаше обяснение за чувствата му към Алета и вместо рискува душата си и всичко, към което се стремеше, той нарочно я беше отбягвал.
А и непоносимата борба със съвестта му. Господ знаеше, че той искаше Алета. Отчаяно желаеше отново да я вкуси, но поддаването на желанията не влизаше в плановете му. Не и сега, не и когато оставаше толкова малко, за да получи всичко, което беше изгубил. Алета беше залог, опитваше се да си каже той, нищо повече. Не можеше да си позволи слабост по отношение на нея, иначе щеше да унищожи всичко, за което беше работил и което беше планирал през тези безкрайни години.
За съжаление, тялото му работеше независимо от ума и всичките му добри намерения се стопиха в мига, когато усети сладката топлина на мекото й тяло под върховете на пръстите си. Вместо да я пусне, той изстена мъчително и я дръпна силно към себе си. Ръцете му се плъзнаха надолу, към крехките кости на гръбнака й, стискайки закръглените хълмове на седалището, и я притиснаха към пулсиращата твърдост на слабините му.
Лек уплашен вик излетя от устните на Алета, когато Хайме я притисна към себе си; огънят в очите му нямаше как да бъде неправилно разбран. Тя усети как вълни от топлина и енергия извират от стегнатите мускули на тялото му и разбра, че той я желае. Тогава Хайме я целуна. Твърдо. Настоятелно. Устата му се впи в нейната, карайки устните й да се разтворят с безпощадния натиск на езика му. Само гордостта й оставаше сега, за да я пази да не се предаде на волята му. И Алета скоро осъзна, че дори гордостта нямаше да бъде достатъчна, за да я спаси от страстното нападение на Хайме. За нейно най-огромно смущение тя почувства как огънят на целувката му се гмурва в душата й и поглъща решимостта й.
В пристъп на радост Хайме почувства как тялото й омеква и се прилепва към неговото. Вдигайки глава, той й се усмихна. Внезапно усетила се с освободена уста, Алета отчаяно започна да се бори срещу предателството на тялото си. Не можеше да понесе мисълта, че докосването му имаше властта да унищожи ума й. Отстъпвайки, тя го изгледа свирепо и изсъска:
— Копеле! Защо ми причиняваш това?
— Не знам — отвърна той, озадачен не по-малко от нея. — Да не си вещица? Намирам се в невъзможното положение да не искам никоя друга жена освен тебе. Ако си честна, ще признаеш, че и ти ме искаш точно така. Тялото ти гори ли за моето внимание, милейди? Устата ти копнее ли за целувките ми? Нежната ти ножница не се ли овлажнява при мисълта за моето копие, което се заравя в нея до самия край?
Крещящото сексуално съдържание на думите му превърнаха бузите й в ален пламък. За свое смущение тя усети трепване в основата на гръбнака и безпощадни пробождания между бедрата си. И когато ръцете му се вдигнаха, за да обгърнат меката пълнота на гърдите й, тя беше сигурна, че той усеща набъбналите й зърна под материята на роклята й. Наистина беше така. Възглавничките на палците му ги намериха с лекота и той започна да ги масажира до болезнена чувствителност. Заглушеният й стон го накара да се одързости още повече, той прокара устни по едното зърно и го близна през роклята. Триенето на грубата материя над набъбналото зърно накара още един стон да излети от устните й, когато тя се притисна към него.
— О, жено — изпъшка Хайме, когато я вдигна и я отнесе на леглото. — Искам да се потопя в тебе така дълбоко, че да ти се стори, че съм пронизал душата ти.
Ръцете му задърпаха закопчалките на роклята й и той започна да я съблича учудващо методично. Ръцете й се впиха в китките му в опит да го спре. Но слабите й усилия останаха без резултат, когато Хайме ги бутна настрана и продължи безпощадно, без да спира, докато не я съблече изцяло.
— Красотата ти не престава да ме смайва — прошепна той с благоговение срещу пулсиращата топлина на гърлото й.
— Аз… престани, моля те. Не мога да мисля, когато устата ти е върху мене.
— Не се предполага да мислиш, любов моя, само да чувстваш. Искам да усетиш всичко, което правя с тебе.
— Копеле такова — изпъшка тя, когато ръцете му я обгръщаха, а устата му се вдигаше към нейната и тялото й се извиваше срещу твърдостта на неговото.
— Да — потвърди той с широка усмивка.
