Освобождавайки се, той се надигна над нея само колкото да свали дрехите си, преди да легне отгоре й. Наведе се и устата му започна да гали нейната. Точно когато Алета помисли, че беше изпитала върховната ласка, устните му слязоха надолу по шията й, движейки се чувствено по рамото, ключицата, гърдите, където спря, за да засмуква и облизва, докато Алета не помисли, че ще изгуби ума си. Тя извика изненадано, когато той я обърна и устните му се плъзнаха горещо над гръбнака й.

— Кожата ти е мека като кадифе — изстена той мъчително. Целувката му се отпечата върху седалището й и Алета извика, когато ръцете му я докоснаха интимно, пробягвайки с мъчителна нежност между бедрата й. — Толкова си розова и бяла, и златиста.

Той я обърна изведнъж, разтвори краката й с коляно и се настани между тях. Когато Алета вдигна поглед към него, той се взираше в нея, а очите му бяха толкова тъмни и бездънни, че не можеше да прочете нищо в тях. Отпускайки се назад на пети, той позволи на ръцете си да я галят, да я докосват навсякъде. Тогава пръстите му я намериха и бавна усмивка изви устните му.

— Готова си за мене, милейди. — Хващайки ръката й, той я насочи между бедрата й, за да я накара да почувства влагата, която се беше събрала там. После рязко дръпна ръката й и я постави на пулсиращата твърда дължина на члена си — Точно както и за съм готов за тебе.

Очите на Алета се разшириха, тя беше смаяна, че нещо толкова твърдо и набъбнало може да дава усещането за най-гладък сатен. Пръстите й инстинктивно се свиха около него, ставайки все по-дръзки, когато започна да го гали.

Хайме едва не излетя от леглото.

— Господи, Алета, подлудяваш ме.

Изправи се на колене, заравяйки глава между бедрата й обладавайки я с уста и език.

— Хайме, недей!

Той вдигна глава и се усмихна.

— О, да, любов моя, решително да. Искам да вкуся всеки сантиметър от възхитителната ти плът.

И се върна към чувственото си пиршество, хващайки бедрата й, за да я задържи на място, докато я похищаваше с уста и език.

Мъчението беше непоносимо. Тялото на Алета ту пламтеше, ту изстиваше от ледени тръпки, докато Хайме я обсипваше с най-интимните ласки, възможни между мъж и жена Тя искаше да се разбунтува против това нахлуване в тялото й, но се страхуваше, че ако го направи, той ще спре… и тя ще умре. Никога не се беше чувствала толкова безпомощна или толкова изцяло погълната от друг човек. Езикът му я пронизваше безжалостно; устата му намери мъничката пъпка на интензивно удоволствие, скрита в златистото гнездо, и започна да я захваща и засмуква, докато измъчените й викове не изпълниха ушите му със сладка музика. Кулминацията я връхлетя като поразяваща, стряскаща експлозия. Като взривяващи се звезди и мрак, разтърсен от пронизителна светлина.

Докато тя все още трепереше от силата на почти непоносимата наслада, Хайме навлизаше в нея, засилвайки чувството. Тя изкрещя и стисна раменете му, извивайки се срещу него. Той се заби още по- навътре в нея. Още по-дълбоко Толкова дълбоко, че Алета извика отново от дивашкия му натиск. Този път тя изкачи такива замайващи висини, че почувства как душата се отделя от тялото й. Като в мъгла чу как Хайме извиква, усети го да се вцепенява, почувства горещия плисък на семето му в утробата си. И нищо повече.

Минути по-късно — или може би часове? — Алета отвори очи, за да намери Хайме взрян в нея. Изражението му беше замислено, тъмните му очи бяха присвити, като че ли в съзерцание на някаква огромна тайна.

— Защо ми го причиняваш — запита Алета с треперещ глас, — когато знаеш, че си по-силен и по- опитен от мене? Как да се противопоставя, когато манипулираш тялото ми по своя воля?

— Не знам — отвърна тихо Хайме. В очите му се четеше смущение. — Трябва само да те докосна и сетивата ми изневеряват. Повярвай, и на мене това ми харесва не повече, отколкото на тебе.

Той се намръщи, опитвайки се да се справи с чувствата си, но яростното туптене на сърцето му беше твърде силно, за да чуе предупреждаващия глас на съвестта.

Алета знаеше, че стъпва на опасна почва, но докато Хайме беше в съзерцателно настроение, тя се опита отново да го убеди да се откаже от контрабандата.

— Хайме, милорд, умолявам те, послушай ме. Трябва да се откажеш от тази опасна игра, която играеш. Лорд Грей рано или късно ще открие, че ти си отговорен за хиляди лири пропуснат доход за краля.

— Ти ли ще му кажеш, любов моя?

Гласът му беше нисък и заплашителен, очите му блеснаха в мрачно обвинение.

— Аз? Не, няма — отрече тя разпалено. — Искам само да ми обещаеш, че веднага ще престанеш. Не ми харесва това, което правиш.

— Тогава го забрави, Алета. Забрави какво си видяла снощи. Предупредих те, че ако решиш да ме предадеш, последиците няма да ти харесат; говоря сериозно. Но за да се подсигуря, ще преместиш нещата си в моята спалня. Веднага. Искам да бъдеш наблизо нощем, да мога да те наблюдавам.

— Ами Роуина? — запита войнствено Алета.

— Тя не ме интересува. Ще говоря с нея за слуховете, които разпространява. Но няма значение какво казва или прави, защото си тръгва, когато мога да отделя хора да я отведат при брат й.

— Наистина ли? — запита Алета сепната. Нямаше търпение да дочака този момент.

— Да, наистина — потвърди той. — Една жена в къщата е достатъчна за всеки мъж. Сега — изрече той с дяволито блеснали очи, докато се навеждаше над нея, — стига приказки. Намирам, че имам необикновено голям апетит и искам да вкуся още веднъж сладката ти плът.

Хващайки я за кръста, той се обърна по гръб и я намести върху себе си. Сините й очи се разшириха, когато той я постави да седне на слабините му и ерекцията на огромния му член се пъхна между бедрата й.

— Ти си ненаситен — прошепна тихо Алета, започвайки да се загрява от допира му.

— Да, за тебе. Поеми ме в себе си, любов моя, искам да почувствам сладката ти топлина отново да ме обгърне.

Унесена от дълбокия, съблазняващ звук на гласа му, Алета не можеше да протестира дори ако беше поискала. Хващайки набъбналия му член, тя се надигна и го пое с решителен тласък. Изпъшка силно, когато той се плъзна дълбоко в нея, разтягайки я, докато не й се стори, че ще се пръсне. Тогава мислите й се разбягаха, когато Хайме хвана седалището й и я притисна плътно към себе си, движейки се, влизайки и излизайки, докато не я докара до ръба на лудостта. Скоро обаче всичко свърши и тя усети топлината на голямото му, хлъзгаво от пот тяло, притиснато към нея, когато се отпусна върху него. Въпреки слънчевата светлина, която струеше от прозореца, тя затвори очи и заспа.

9

Хайме не заспа. Отмествайки Алета от себе си, той дръпна завивката над нея и се измъкна от леглото. Забави се, докато се обличаше, за да я погледне, смаян от мощната емоция, която бушуваше в него. Тя го изгаряше целия, обръщаше го наопаки и крадеше сетивата му. Не беше искал съпруга, но без Алета животът му внезапно щеше да загуби нещо много ценно. Макар да беше своеволна, свадлива и непослушна, любенето с нея му даваше неизмеримо удоволствие.

Изглеждаше толкова невинна, помисли Хайме, докато я гледаше, със сребристата си коса, обграждаща прелестните й черти като копринен ореол. Макар и дребно, тялото й беше чудесно оформено, гърдите бяха точно толкова големи, че да запълват дланите му.

Само да не ме ненавиждаше, помисли той огорчено. Въздъхвайки със съжаление, излезе тихо от стаята. В коридора се натъкна на Бес и й каза да премести нещата на Алета в неговата стая, защото отсега нататък тя ще спи в неговото легло. Роуина влезе в залата точно когато той даваше указания на Бес относно това си желание и лицето й придоби жлъчно зеленикав оттенък. Тя изчака Бес да излезе от залата, преди да се нахвърли върху Хайме.

— Значи спиш с тая студена кучка — изсъска тя. — Обеща, че бракът ти няма да се отрази на отношенията ни. Каза, че се жениш за лейди Алета само за да попречиш на Ивън Грей. Макар да не можах да разбера нуждата ти от съпруга, защото имаше мене, ти се доверих. Но ти нарочно ме избягваше през

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату