изсипаха на брега в изненадваща атака. Мъглата не й позволяваше да види битката, но до нея долитаха викове и звън на оръжия.
Тя гледаше вцепенена от прозореца. Напрежението й растеше, докато виковете продължаваха да ехтят може би часове наред. Едва когато първата розовина на зората оцвети източното небе и мъглата се вдигна, Алета видя за първи път съвсем ясно брега и морето. Кораба го нямаше, но се виждаха хората на Грей, които ровеха около бъчвите. Стори й се, че вижда един-два трупа, проснати на пясъка, но останалите контрабандисти като че ли се бяха стопили безследно. Не се виждаше нито Хайме, нито големият му черен жребец. Извръщайки се от прозореца, тя навлече дрехите си и зачака Хайме да се върне… ако изобщо се върнеше.
Беше около средата на сутринта, когато чу някой да спира пред вратата и. Втурвайки се към нея, тя извика:
— Хайме, ти ли си!
— Не, милейди, Бес.
— Имаш ли ключ, Бес? — запита тревожно Алета. — Моля те, отключи вратата.
— Ключът е в ключалката, милейди.
— Божичко, Бес, отвори вратата! Хайме в кулата ли е?
Вратата се отвори и Бес влезе в стаята. Очите й бяха зачервени и замъглени, сякаш беше плакала.
— Какво има, Бес? Какво е станало?
Изтривайки очи, Бес не отговори на въпроса, а започна да подрежда стаята.
— Можеш да ми кажеш, Бес… знам всичко за Господаря на мрака и какво прави заедно с мъжете от селото долу на брега посред нощ.
— Знаете ли, милейди? — запита смаяна Бес.
Алета кимна сериозно.
— Нещо е станало снощи, нали?
— Някой е предупредил бирниците — подсмръкна Бес. — Ако не беше тайният проход през една пещера, дето води до върха на скалата, всички мъже щяха да бъдат убити или арестувани. Но Господарят на мрака е умен и се е погрижил да има още един път нагоре, преди да избере точно този бряг за тази работа. Ако някой не беше видял бирниците да слизат по скалите, щеше да стане много лошо. Мъжът ми е тежко ранен, милейди, но благодаря на бога, че синът ми се върна жив и здрав.
— Четирима мъже са убити и много други са ранени — каза Хайме, влизайки в стаята. Кимна рязко на камериерката. — Остави ни, Бес. Прибери се у вас да се погрижиш за мъжа си.
Лицето му беше като изрязано от камък, в гласа се долавяше обвинение, когато обърна безпощадния си поглед към Алета.
Бес се обърна и излезе бързо от стаята, усещайки бурята, която се надигаше в масивната фигура на Хайме Мортимър. Не искаше да бъде наблизо, когато се разрази.
Хайме отиде към вратата и внимателно я затвори зад Бес, а после се обърна към Алета с намръщено лице.
— Защо го направи, милейди? Толкова ли ме мразиш, че би изложила на опасност живота на десетки мъже, които се опитват да издържат семействата си в тази опустошена земя?
Сините очи на Алета се разшириха, обхвана я безмерен гняв.
— Обвиняваш ме, че съм те предала ли? — запита тя със стегнато гърло.
— Фактите говорят сами, милейди. Била си насаме с Ивън Грей. Сър Найджъл ми каза, че известно време е бил в безсъзнание и когато се свестил, ти си разговаряла оживено с Грей. Знаеше кога ще пристигне следващият кораб и имаше достатъчно време, за да му го кажеш. Трябваше да го очаквам — изрече той огорчено. — Каза ли му моето име? Ще дойдат ли хората на краля да ме арестуват?
— Ти си голям глупак, Хайме Мортимър — изфуча сърдито Алета.
— Отречи, ако можеш — предизвика я той.
Гласът му звучеше почти обнадеждено, но когато Алета не каза нито дума, гледайки го яростно, той позна такова отчаяние, каквото малцина мъже са изпитвали. Със самото си мълчание тя му даваше отговора, който той търсеше. Разбира се, тя беше виновна, разсъди той, иначе щеше да протестира енергично.
Брадичката на Алета се издигна бунтовно. Никога нямаше да му даде удовлетворението да я види да се унижава. Разбира се, тя беше невинна, но щеше ли да има полза да протестира? Той нямаше да й повярва, каквото и да му кажеше; вече я беше обявил за виновна и я беше осъдил.
— Нямаш ли какво да кажеш, милейди? — запита Хайме.
Отчаяно искаше да я чуе да защитава невинността си, макар сърцето му да казваше, че е виновна.
— Не отричам и не признавам нищо, милорд. Мисли каквото си искаш, защото вече си ме осъдил. Винаги съм подозирала, че у тебе няма и капка състрадание, и току-що го доказа. Ти си едно арогантно копеле, Хайме Мортимър. Трябваше да се вслушаш в предупреждението ми и да се откажеш от контрабандата.
И тя нарочно му обърна гръб.
Ужасен гняв обхвана Хайме. Като я извъртя, за да я накара да застане с лице към него, той хвана тесните й рамене и я разтърси здравата.
— Много ме изкушаваш, милейди. Заради тебе четирима мъже умряха и много други са ранени. Ако не беше мъглата, щяха всички ни да арестуват. Но за щастие можахме да се измъкнем по друга пътека. Заради тебе загубихме цял товар много добро бренди.
Разтърсваше я така силно, че зъбите й тракаха и очите й заплашваха да изскочат от орбитите.
— Х-хайде, убий м-ме! — изрече тя предизвикателно, мъчейки се да не припадне.
— Още ли ме предизвикваш? — изрева Хайме, докато гневът му се усилваше още повече.
Все пак престана да я разтърсва и я задържа изправена с огромните си ръце.
Задъхана, Алета го изгледа дръзко.
— Винаги ще ти се противопоставям, милорд, докато ме обвиняваш несправедливо.
— Защо го правиш? — избухна Хайме.
— Ти ми кажи — отвърна тя, толкова близо до припадък, колкото не беше се чувствала никога досега.
— Искаш Ивън Грей. Не е тайна, че искаше да се омъжиш за тоя долен мошеник. Много щеше да ти хареса да ме видиш убит.
Алета пребледня.
— Не.
— Предупредих те, че ако ме предадеш, наказанието няма да ти хареса.
Задържа я като пленен гълъб, чиито крехки кости би могъл с лекота да прекърши с огромните си ръце.
— Направи най-лошото, на което си способен, милорд, няма да те моля за милост. Но знай, че никога няма да разбереш със сигурност дали съм невинна, или съм те предала.
Темпераментът на Хайме не издържа.
— Само вещица може така да ме изкушава. Може би Роуина е права, може би наистина си вещица и трябва да гориш на клада. Но не се бой, милейди, ще ти избия дяволите от главата.
Хайме реагира толкова бързо, че Алета беше зашеметена, когато той я хвана за ръката и раздра роклята й от горе до долу. После я вдигна и я метна на леглото, с лицето надолу. Когато тя се осмели да погледне над рамото си, видя безпощадния му поглед втренчен в оголената плът на гърба, седалището и краката й. Мрачно навъсен, той изтегли камшика от колана си и плесна с него по бедрото си.
Когато го вдигна във въздуха, Алета затвори очи и се приготви за първия жилещ удар. Чу камшика да изсвистява във въздуха и видя как ръката му се спуска надолу. Плясъкът на камшика прозвуча като гръмотевица в ушите й и тя трепна изненадана, когато бруталният удар не я засегна. Той се стовари върху леглото до нея, сцепвайки покривката, както щеше да направи и с нежната й плът.
Следващият звук, който тя чу, беше задавеният стон на Хайме и тупването на камшика на пода. Опита се да се надигне, но силата на тялото му, когато той се стовари върху нея, я прикова към леглото.
— Господ да ми е на помощ — изпъшка той, — но не мога да ти причиня болка, каквото и да си направила. По-добре да те държа затворена цял живот в стаята си, отколкото да съсипя красивата ти плът. — Надигайки се леко, той я обърна и се вгледа в очите й. — Какво си ти, милейди, че не мога да се
