заставя да ти причиня болка?
— Съпругата ти, милорд — отговори тихо Алета.
Очите му блеснаха като полиран оникс, когато се впиха в нейните.
— Да.
Горещата ласка на дъха му подпали плътта й там, където докосваше лицето й. Устата му се надвеси над нейната, изкусително близо.
Той знаеше, че трябва да накаже Алета, но умът му отхвърляше мисълта да й причини болка. Желаеше я. Искаше я нощем, когато спеше до нея, но беше твърде дисциплиниран, за да попадне под властта на жаждата си; искаше я през деня, когато тя се движеше като малка грациозна нимфа из кулата; искаше я всичките тези пъти, когато си спомнеше колко прекрасно сладък и свеж беше ароматът й, как навлизането в нея му даваше такова невероятно удоволствие. Само като помислеше за нея, пламваше отвътре. След като вече я беше вкусил, я искаше отново и отново, както финото бренди, за което копнееха мъжете.
Алета затаи дъх, ясно усещайки, че той ще я целуне; искаше го, въпреки неговия и нейния гняв, въпреки всичко, което стоеше помежду им. Но когато устата му докосна нейната, тя опря ръце в твърдите му като скала гърди, решена да избегне целувката. Но ръцете му се бяха вплели в косата й и я задържаха на място за горещия набег на устата му.
Тя изпъшка, усещайки как мускулестите му бедра разделят стройните й крака, чувствайки как голямата пулсираща дължина на секса му се опира в корема й през матерната на панталоните му. И докато устата му опустошаваше нейната, тя усети върховната власт на целувката му. Свирепо отричащо ръмжене се надигна в гърлото й, когато усети настоятелния натиск на езика му да разделя устните й и да похищава устата й.
— Не, милорд, не така — замоли се тя. Искаше нежността му, не неговия гняв.
— Да, милейди, ти си моя. Предай се, защото ще те имам въпреки съпротивата ти.
— Не мога! — извика тя, гърчейки се под него.
Гласът му беше предрезгавял от желание.
— Можеш.
С леко дръпване той смъкна останките от разкъсаната й рокля, за да я оголи за докосването си. Тогава ръцете му изведнъж бяха навсякъде по тялото й, галейки пълните й гърди, пръстите му играеха със зърната й, карайки ги да се втвърдят. Устните му се отделиха от устата и, езикът му започна да прокарва влажна следа от жив огън по браздата между гърдите й, където тъмнокосата му глава се отпусна за момент, докато той целуваше и облизваше едното втвърдено зърно, а после другото. Когато ръката му се плъзна между телата им и пръстите му опитаха влажния проход между бедрата й, Алета извика, потвърждавайки поражението си.
Този мъж… нейният съпруг… този предизвикателен, вбесяващ, арогантен мъж имаше властта да я превръща в пепел. Защо, запита се тя разсеяно. Тя искаше Ивън Грей, нали? Защо трябваше Хайме да бъде онзи, който караше тялото й да трепти и кръвта да пее във вените й? Тя се беше опитала да го мрази. Господ знае, че беше имала достатъчно основания да го презира — него и властното му отношение към нея. Той не я обичаше; не любовта беше причината да поиска отредената му годеница.
Тогава мислите й се пръснаха, когато устата и езикът на Хайме замениха пръстите му, карайки я да се извиси до върха на екстаза. Когато се спусна обратно на земята, той се беше съблякъл и беше коленичил между разтворените й бедра, изчаквайки я да си възвърне сетивата, за да може отново да започне нежното си изтезание.
Той започна да я гали и Алета се запита кога беше изгубила волята да се съпротивлява. Кога любенето беше станало необходимо, за да се чувстват и двамата добре?
Кога любовта беше заменила омразата в сърцето й?
10
Зашеметени от целувките на Хайме, мислите на Алета се пръснаха. Лек стон се изтръгна от устните й, когато бедрата й се разтвориха. Тя трепна в отговор, когато усети дръзкото нахлуване на пръстите му в нея, и топлината започна отново да се набира. Той започна да я гали. Интимно. После изведнъж се отдръпна. Тя изстена протестиращо.
— Искаш ли да продължа, милейди?
Съблазнителният му шепот я хвърли в отчаяние. Защо трябваше да я измъчва?
Съпротивлявай се, каза си тя.
— Не, милорд, никога!
Пръстите му се върнаха, разтваряйки нежните листчета на женствеността й, за да погалят цветето вътре.
— Кажи ми, милейди. Няма да те оставя, докато не ми кажеш какво искаш.
Не можейки да говори, Алета поклати отрицателно глава. Когато той наведе тъмнокосата си глава и подразни набъбналото зърно със зъби, тя се олюля на ръба на лудостта. Но Хайме беше безпощаден, знаеше точно кога да престане с нежното изтезание и кога да започне отново. Тя чувстваше члена му, огромен и твърд върху бедрото си, и вътрешностите й се преобръщаха от непоносимата жажда, която ужасно се срамуваше да изкаже с думи.
— Хайме, моля те.
— Да, милейди, веднага щом кажеш думите.
— Проклет да си! Искам те!
— Къде? — запита той.
— В мене! — изпъшка тя. — Искам те в мене!
Изведнъж усещанията станаха невероятно интензивни, когато Алета усети напрегнатия тъмен поглед на Хайме. Почувства твърдите мускули на гърдите и краката му, когато той се отпусна върху нея. Почувства огъня на замъглените му от страст очи да прогаря пътека по кожата й. Усещаше тежестта на тялото му да я притиска към мекотата на леглото. Чувстваше как бедрата й се разтварят, за да приемат огромното му тяло, и се запита дали няма да се пръсне, когато той сграбчи краката й и ги постави на раменете си. Очите й се затвориха, а после се отвориха рязко, когато огромната му пулсираща дължина навлезе в нея… дълбоко, толкова дълбоко, че тя се уплаши, че няма да може да го поеме целия.
Но можа.
Хълбоците му не преставаха да се движат, докато навлизаше и се отдръпваше, потръпвайки при всяко дълбоко проникване. Никога не беше изпитвал такова дълбоко блаженство. Стегнатата ножница на Алета го държеше здраво в люлката на слабините й и той изкрещя:
— Господи, любов моя, ти си толкова невероятно гореща и стегната. Може да умра в този миг и никога да не постигна рая така, както съм в тебе сега!
Тласъците му се усилваха. Все повече и повече. Докато не усети как тя извиква и се разтърсва под него. Тогава бурята в него се разрази, отприщвайки пиршество на див екстаз. Разтърси го неимоверно силна тръпка.
Алета усети горещия плисък на страстта му облива утробата й и нищо повече. Трябва да беше заспала, защото когато отвори очи, той беше напълно облечен и се взираше в нея със странно изражение.
Гняв ли беше, запита се тя разсеяно. Ако беше така, нямаше основания, защото тя не беше направила нищо. Беше се опитала да го предупреди, но заключената врата й беше попречила да стигне до мъжете на брега. Той наистина ли вярваше, че тя го е издала на лорд Грей? Мразеше ли я заради това? Струваше й се, че е така, което правеше извънредно трудно оставането й в кулата. Ако се беше любил с нея заради нежни чувства, може би щеше да му прости, но тя знаеше, че я е взел от страст, не от любов. Не, не от любов. На каквато и цел да служеше тя в живота му, това нямаше нищо общо с нежните чувства, които бяха развълнували сърцето й въпреки очакванията й. Тя беше просто част от план за отмъщение заради смъртта на баща му, това поне беше научила. Не можеше да живее с това.
Очите на Хайме се присвиха, докато гледаше красивите черти на Алета. Как можа да позволи една жена да стане толкова важна за него, запита се той. Кога Алета беше намерила нежното място в сърцето му, което така усърдно беше пазил? Как беше можал да се влюби в жена, която го ненавиждаше? Лесно, отговори си, докато очите му се пълнеха с красотата и сладостта й. Алета не приличаше на никоя друга
