жена. Тя беше неговата съпруга, неговата любов, но той още не се осмеляваше да разкрие чувствата си, защото ако го направеше, това щеше да й даде повече власт, отколкото и на най-яростния му неприятел. А тя го презираше. Нямаше решение на неговата дилема.
Алета го наблюдаваше внимателно. Знаеше, че не й вярва, и се питаше какво ли е намислил да прави с нея, защото не искаше и не можеше да я набие. Очите им се срещнаха и в този кратък миг думите, които можеха да променят хода на живота им, останаха неизречени.
Хайме пръв отвърна поглед.
— Забранено ти е да излизаш от кулата поради каквато и да било причина.
Нищо в гласа му не подсказваше за нежния любовник от преди броени мигове.
— За колко време? — запита предизвикателно Алета.
— Докато не реша другояче.
— А ако откажа?
— Ще те заключа в стаята ти.
— Мога ли да излизам на двора?
— Не, не бива да напускаш кулата.
— Затворничка ли съм?
— Наречи го както желаеш, милейди, само знай, че ще те наблюдавам отсега нататък. Жалко, че не си разкрила самоличността на Господаря на мрака.
— Откъде знаеш, че не съм?
— Ако беше, лорд Грей щеше сега да бъде тук и да ме арестува. Какво те спря, Алета? Защо не му каза, че аз съм Господарят на мрака?
Алета отказа да се поддаде. Само повтори думите, които каза преди малко:
— Нищо не съм му казала.
Вече беше обявила, че е невинна; нямаше какво повече да каже. Хайме си беше извадил заключения.
Вбесен от мълчанието й, той разбра, че трябва да излезе, за да не направи нещо, за което по-късно ще съжалява. Вече беше съблазнен от привлекателната изкусителка и не можеше да позволи това да се случи отново.
— Можеш да бъдеш спокойна, като знаеш, че вече няма да споделям тази стая с тебе — изстена той. — Когато съм с тебе, забравям, че съм посветил живота си на задачата да очистя паметта на баща си и да отмъстя за смъртта му. Нищо няма да бъде по-важно за мене от това, да търся възмездие за предателите на семейството ми. Дори и ти, Алета.
Обръщайки се рязко, той излезе с гневни крачки от стаята.
В следващите няколко дни Алета рядко напускаше стаята си. Умът й беше объркан. Беше засрамена и притеснена от начина, по който беше реагирала на любенето на Хайме. Припомняше си как беше стенала и как го беше молила да я вземе, как виковете и пъшканията й го бяха подтиквали, как отчаяно се беше вкопчвала в него, когато я беше отвеждал на ръба на лудостта и отвъд него.
Колко силно започваше да го обича.
Положението беше невъзможно. С всеки изминал ден тя осъзнаваше, че ако остане с Хайме, това означава да се откаже от гордостта си и да загуби душата си. Реши да замине и започна да прави тайни планове да се срещне с баща си в Лондон. Лорд Съмърсет беше човек с власт, имаше високопоставени приятели и Алета знаеше, че ще я защити от Хайме. Но ограниченията, които й беше наложил Хайме, не й даваха възможност да замине. Два пъти беше оседлавала коня си и беше излизала от кулата; два пъти я бяха спирали и връщали. Веднъж сър Найджъл, преди да излезе от двора, а втория път самият Хайме. Лицето му беше буреносно, когато я беше пресрещнал, докато излизаше от кулата. При последния опит беше излязла оттатък стената, преди Хайме да препусне след нея.
— Предупредих те какво ще направя, ако излезеш от кулата — каза той строго. — Първите два пъти се отърва само с предупреждение, но вече изкушаваш търпението ми. Само не забравяй, изборът ти е да стоиш заключена в стаята си. Трябваше да ме послушаш, милейди. И накъде се беше запътила? Да съобщиш на Ивън Грей кой е Господарят на мрака ли? Смяташе ли да споделиш леглото му? Забрави това, милейди, ти ми принадлежиш, а аз не деля нищо с никого.
— Не можеш да ме държиш тук против желанието ми, Хайме Мортимър — изсъска Алета. — Какво ще каже кралят, когато разбере, че съм затворничка в собствения си дом? — Тя се усмихна сладко. — Подозирам, че ще бъде много облекчен, когато залови контрабандистите.
Хайме се усмихна мрачно.
— Имаше възможност да издадеш тайната ми, милейди. Няма да имаш друга.
Алета стоеше заключена в стаята си вече над една седмица и през това време единствените двама души, които беше виждала, бяха Гейлърд, който й носеше храната, и Бес, която чистеше стаята, докато Гейлърд стоеше отвън, за да е сигурно, че Алета няма да избяга, докато Бес е заета. На Гейлърд не му харесваше това, че Алета беше затворена в стаята си, и беше протестирал пред Хайме, но Хайме беше непоколебим.
— Да не искаш да видиш всички ни избесени, старче? — запита Хайме, мрачно навъсен.
— Не, Хайме, съпругата ти не би ни предала.
— Мислиш ли? Тя вече ни предаде. Да не си забравил нощта, когато Грей и неговите хора убиха четирима наши другари?
— Как ще обясниш факта, че Алета не е разкрила самоличността ти пред лорд Грей?
— Женските действия не подлежат на разбиране — заключи Хайме. — Няма обяснение защо не е съобщила името ми.
— Аз мога да се сетя за едно — подметна хитро Гейлърд.
— Може би съпругата ти… е започнала да се привързва към тебе.
Хайме се изсмя сурово.
— Алета ме презира.
— И ти е безразлична. Прав ли съм?
Хайме не отговори, взрян в Гейлърд така, сякаш го мислеше за обезумял.
— Какво значение може да има?
— Спиш ли с Роуина?
— Не! Не изпитвам желание към нея.
— Алета знае ли, че я обичаш?
Хайме се напрегна. Толкова ли беше прозрачен?
— Умът ти си прави шега с тебе, Гейлърд. Не обичам Алета. Много добре знаеш, че нямам време за сърдечни забавления. Всеки мой час е посветен на това, да изправя Грей пред правосъдието.
— Кажи го на някого, който не те познава толкова добре — упрекна го Гейлърд. — Ще пазя съпругата ти, но това не ми харесва. Вгледай се внимателно в сърцето си, Хайме. Подозирам, че ще откриеш, че не си толкова неуязвим спрямо лейди Алета, колкото казваш. Кажи й какви са чувствата ти и може да се изненадаш от реакцията й.
Роуина беше развълнувана от обрата на събитията. Не само, че Хайме и Алета вече не деляха една спалня, но и Алета беше затворена в стаята си. Макар че никой не знаеше със сигурност, Бес беше намекнала, че Алета е казала на лорд Грей за контрабандните операции на брега под кулата. След като гневът и се беше уталожил, Роуина беше доволна, че Хайме се е спасил, и дори съжаляваше, че го е предала. Но за нейна чест не беше разкрила кой е Господарят на мрака. Някак си не бе могла да се застави да издаде тайната на Хайме, настоявайки пред лорд Грей, че не знае нищо друго с изключение на онова, което е чувала за пристигането на кораба с контрабандата. Беше решила да задържи тази последна, жизненоважна информация за себе си. Но ако станеше нужда, щеше да я използва в своя изгода.
Междувременно Алета все повече се отчайваше. На практика арестувана, тя се страхуваше, че Хайме ще я остави да изгние в тази стая. Нямаше ли начин да избяга? Тя потърси решение от най-необичайното място.
Един ден Роуина не можа да се стърпи да не застане пред вратата на Алета, за да й се подиграе. Първия
