последните месеци. Да не би лейди Алета да те е омагьосала, Хайме? Да не те е лишила от мъжественост с магиите си?
— Не говори за магии — предупреди я заплашително той. — Опасно е да изричаш богохулни думи, когато някой може да те чуе. Ако си спомняш, не съм ти обещавал нищо. Казах, че можеш да останеш или да си идеш, каквото пожелаеш. Ти избра да останеш.
— Разбрах, че няма да ме замениш в леглото си. Отнасяш се с мене много зле, след като доведе това бледо подобие на дама в кулата.
Изражението на Хайме се вкамени, което трябваше да послужи като предупреждение за Роуина.
— Не си отваряй мръсната уста срещу съпругата ми. Не си годна да й избършеш подметките. Нарочно си я излъгала и настоявам да престанеш.
Очите на Роуина се окръглиха.
— Да съм я излъгала ли? Не, Хайме, не съм.
Очите му се присвиха опасно.
— Кажи ми истината, Роуина, носиш ли дете от мене? Може да се провери доста лесно. Трябва само да пратя за селската акушерка, за да докажа или да опровергая твърденията ти. Зле ти се пише, ако открия, че нарочно си измамила съпругата ми. Кажи ми истината сега и ще се погрижа да те изпратя по живо, по здраво при брат ти, с достатъчно пари, за да те възнаградя за услугите ти.
— Отпращаш ли ме?
— Да. Беше грешка да те държа тук, след като се ожених. Алета е моята съпруга; това е нейният дом.
— Ще отпратиш ли жена, която носи детето ти?
— Не, не бих го направил. Носиш ли дете от мене? Помисли внимателно, преди да отговориш.
Разстроена, Роуина захапа долната си устна. Искаше да се нахвърли върху Хайме, да му се развика, задето я оставя да чезне, докато той взема друга жена в леглото си, да издере лицето му, за да го направи по-малко желан в очите на съпругата му. Искаше да излъже, да му каже, че носи дете от него. Но не го направи. Беше виждала резултата от гнева му достатъчно често и се страхуваше, че ще го насочи към себе си. Въпреки че още го искаше и винаги щеше да го иска, знаеше, че ще я накаже сурово, ако излъже за бебето, а не го роди.
— Не, не нося дете от тебе.
— Знаех си, че няма как да е възможно, но исках да си го признаеш. Не искам копелета и винаги съм се старал да избягна това. Ако беше продължила с лъжата, щях да те отпратя без нищо, само с дрехите на гърба ти.
Роуина преглътна, осъзнавайки колко близо е била до извънредно сериозна грешка.
— Не ме отпращай, милорд — замоли се тя. — Нека остана близо до тебе. Може би един ден ще имаш нужда от мене.
— Не, Роуина, няма да имам нужда от тебе… нито сега, нито когато и да било. Но за съжаление сега нямам хора, които да те придружат на дългото ти пътуване, затова ще останеш тук, докато мога да ти отделя охрана. Когато си тръгнеш, ще разбереш, че съм бил много щедър с тебе. Междувременно, не се натрапвай на съпругата ми.
Темпераментът на Роуина избухна.
— Мислиш, че се интересувам от богатства? Не, Хайме, искам тебе! — Виолетовите й очи се присвиха опасно. — Помисли си два пъти, преди да ме отпратиш, милорд.
Тънко завоалираното й предупреждение мина покрай ушите на Хайме, защото той нямаше представа, че тя знае неща, които биха могли да се окажат катастрофални за него.
— Когато дойде време, ще си тръгнеш.
Обръщайки се рязко, той излезе от залата, като остави Роуина да кипи сърдито. В този момент тя толкова го мразеше, както никога досега не беше мразила друго човешко същество. Още повече от Алета. Тя се усмихна хитро, когато една мисъл се загнезди в мозъка й. Излизайки от залата, още се усмихваше. Никой не я спря, когато малко по-късно през деня оседла един кон и напусна кулата.
Алета беше отчаяна. Никак не й се искаше да лежи до Хайме нощ след нощ, да чувства топлината на тялото му, което се притиска към нейното, да знае, че само ако се пресегне, той ще реагира незабавно. Всяка нощ, когато той си лягаше, тя се преструваше на заспала. Но когато се събличаше под мъждивата светлина от огнището, тя го наблюдаваше с присвити очи, спомняйки си колко топла и изпълнена с живот се чувстваше плътта й под ръцете му, докато той навлизаше в нея. Той беше огромен, бедрата му изглеждаха като два дъба, а масивните му гърди бяха твърди като скала от издутите мускули.
Тази нощ не беше по-различна от другите. Той беше дошъл да си легне късно, както обикновено, събличайки се на светлината на догарящия огън. Преструвайки се на заспала, тя го наблюдаваше и очите й се спряха за един вземащ дъха момент върху слабините му, където мъжествеността му, огромна и тежка дори в покой, стърчеше от тъмната горичка между бедрата му. Дъхът се заблъска в гърдите й. Той беше великолепен!
Разбирайки накъде я водят мислите й, тя вдигна очи към лицето му. Силно и дръзко, благородната гордост в чертите му не можеше да бъде отречена. Погледът й се спря на пълните му устни и тя си припомни с прилив на наслада как той ги използваше, за да я дразни и възбужда, как влажната топлина на устата му караше тялото й да трепти от удоволствие. И ръцете му. Господи, тези огромни ръце и прекрасните неща, които правеха с нея, караха сърцето й да тупти и тялото й да трепери.
— Харесва ли ти това, което виждаш, милейди?
— О. — Очите на Алета се разшириха. Тя нямаше представа, че Хайме знае, че тя го гледа. Цялото й тяло порозовя и тя се радваше, че той не може да види това. — Не те гледах.
— Така ли?
— Откога виждаш на тъмно?
— Нямам нужда от дневна светлина, за да разбера кога очите ти ме гледат, любов моя. Оставят огнена следа, където минат.
— Самодоволен изрод — измърмори Алета, нарочно обръщайки гръб.
Нисък смях се разнесе в гърдите на Хайме, когато се вмъкна в леглото до нея.
— Искаш ли ме, Алета? Ако е така, готов съм. Не е грях да изпитваш желание. Случва се дори когато единият признава, че ненавижда другия.
— Не изпитвам желание за тебе, милорд — отрече троснато тя. — Чувствам се оскърбена от начина, по който се отнасяш към мене. Искам собствена стая. Не мога да споделям леглото ти.
— А аз не мога да ти вярвам, любов моя. Заспивай — посъветва я той, въздъхвайки уморено. — Няма да те отегчавам, като ти налагам желанията си. Няма да се любя с тебе, освен ако ти не го пожелаеш.
— Този ден никога няма да настъпи — каза самодоволно Алета.
— А аз ти предсказвам, че ще дойде по-скоро, отколкото си мислиш.
Скритото обещание в гласа му я смути. Той беше толкова сигурен в себе си, така абсолютно уверен, че тя ще го моли да се люби с нея. Вече й беше отнел гордостта; душата й ли искаше да заграби?
Дните минаваха с необяснима бързина и Алета беше благодарна, че Хайме е говорил с Роуина, защото знойната брюнетка като че ли я отбягваше. Хайме беше й казал, че ще отпрати Роуина в скоро време, и тя нямаше търпение този ден да настъпи. В това време знаеше с абсолютна сигурност, че той не споделя леглото на Роуина, защото всяка нощ усещаше топлината му до себе си. Знаеше и че Роуина не е бременна, защото Хайме й беше казал, че Роуина нарочно е излъгала за детето, за да я подразни.
Верен на думата си, Хайме не се беше опитвал да се люби с нея. Нито пък тя го беше молила, независимо колко отчаяно копнееше за топлината на ласките му и за горещата му уста по тялото си.
Бяха минали две седмици без никакъв инцидент от деня, когато тя беше говорила с Хайме за контрабандата. Тогава тя започна да забелязва, че той е доста замислен. Отсъстваше от кулата за все по- дълго време и идваше да си легне много късно нощем. Съвещаваше се с Гейлърд по цели часове. Поведението му й се струваше странно, докато не си спомни думите му, че следващият товар бренди трябва да пристигне две седмици след предишния. Преброи дните и разбра, че корабът, пренасящ контрабандното бренди, трябва да пристигне всеки момент. Мисълта я изплаши. Ами ако нещо се обърка? Ако нещо се случи
