означавало да й даде огромна власт над себе си. С такава власт би било много лесно тя да спечели доверието му и да предаде него и селяните.

Когато влезе в кулата, Алета се запъти право към стаята си, но Хайме я спря, докосвайки ръката й.

— Реших да те настаня в друга стая. По-близо до моята. Нещата ти вече са преместени.

Тя не можеше да отгатне нищо от изражението му, затова нямаше представа, че я местят, защото Хайме искаше да я отстрани от онази част от кулата, която гледаше към брега. Тъй като нямаше да спечели нищо, ако протестира, тя го последва мълчаливо към стаята, която й беше отредил. Щом влезе вътре, тя го изгледа, вдигнала въпросително златистите си вежди. Стаята сигурно беше една от най-малките в кулата.

Имаше само един прозорец, който гледаше към двора и останките от крепостната стена. Естествено, планините в далечината бяха великолепни, но иначе стаята беше доста малка, за да бъде особено хубава.

— Помислих, че видът на планините ще ти хареса — обясни сбито Хайме.

— По-скоро бих искала да виждам морето.

— Искам да бъдеш тук, Алета — изрече той меко.

Тя се вгледа лицето му, търсейки истината. Онова, което намери, беше толкова неразгадаемо изражение, че тя нямаше представа какво мисли Хайме. Но палещите пламъци в тъмните му очи отнеха дъха й. Пламъците плъпнаха през нея, подпалиха гърдите и бедрата й, завладявайки най-женственото място между бедрата и. Когато я погледнеше така, тя се разтапяше, изгаряше и забравяше, че е била омъжена за груб селяк против волята си. Онова, което си спомняше, бяха дивите магически нощи в колибката насред гората, където твърдият, циничен мъж, когото познаваше, се превръщаше в нежен любовник, за когото всяка жена би умряла.

Когото всяка жена би могла да обича.

Хайме не обърна внимание на смущението на Алета, изтъквайки:

— Стаята е направена удобна, твоите неща са вече тук. Мисля, че ще ти се стори напълно достатъчна. Сега, ако ме извиниш, милейди, имам работа с Гейлърд.

И той се обърна рязко.

— Милорд, почакай. Аз… искам да ти благодаря, че ми показа колибката.

Думите й едва не го накараха да коленичи.

— Удоволствието беше мое, милейди.

И той излезе, напускайки стаята с такава бързина, с каквото можеха да го носят краката му. Ако беше останал още един миг с Алета, щеше да я дръпне в обятията си, да започне да я целува с цялата страст на обсебен и да я положи на леглото.

Кой да помисли, че такава огнена малка красавица ще окаже такова силно влияние върху живота му за толкова изумително кратко време? Разбира се, не и той. Вземането на съпруга в този момент от живота му, когато самото му съществувание беше несигурно, представляваше глупава постъпка. И въпреки че беше забогатял със собствени усилия, той беше мъж без никакво наследство или титла, които да нарече свои. Името му още беше обекти на презрение в Англия и ако разследването на краля, при условие че изобщо се стигнеше до такова нещо, оправдаеше баща му, нямаше особена надежда да му бъде възвърнато рожденото право. Но ето го тук, отчаяно желаейки Алета, когато енергията му трябваше да бъде насочена към очистването на бащиното му име и към изземането на собствеността му от ръцете на онези, които лъжовно бяха обвинили баща му.

Първоначално женитбата с Алета беше просто средство, начин да лиши Ивън Грей от нещо, което той беше искал. Но за съжаление малката вещица някак си се беше вмъкнала под кожата му, без той да разбере какво става. Хайме знаеше, че Алета не се интересува от него. Че го смята за груб селянин без никакви маниери и обноски. Тя не подозираше, че богатството му беше дори по-голямо от това на най-богатия мъж в кралството. И ако той имаше какво да каже по въпроса, тя никога нямаше да узнае това.

Хайме беше срещал алчни жени и преди и беше отблъснат от страстта им за богатство и имоти. Алета можеше да бъде една от тези жени. Но той дължеше на паметта на баща си да отрича докрай, и с ума, и с тялото си, реакциите си спрямо нея. Не можеше да си позволи да се разсейва по прелестната си съпруга, когато имаше всякакви опасности, под всякакви форми. Да позволи на Алета да открадне сърцето и душата му беше разкош, непредназначен за него. Инстинктът му казваше, че тя ще го предаде за миг, стига да й бъде дадена такава възможност.

Прочиствайки главата си от всичките си объркани мисли, Хайме тръгна да търси Гейлърд. Предполагаше, че преместването и предаването на контрабандните стоки е минало без инциденти, но искаше да чуе подробностите от самия Гейлърд. Това беше първият път, откакто бяха започнали операциите им, когато Господарят на мрака отсъстваше.

Междувременно мислите на Алета я отведоха към едно поразително откритие. В мига, когато Хайме беше излязъл от стаята й, причината за отстраняването й от голямата, удобна стая в по-малката я плесна в лицето. Не защото той искаше да му е по-наблизо, не, не, отрече тя горещо, той искаше тя да не вижда странните неща, които ставаха на брега. Изгледът от тази стая й даваше малки възможности да шпионира незаконните действия, които се вършеха долу на брега. Но сега, след като знаеше докъде може да стигне Хайме, за да не й позволи да узнае нещо, беше по-решена от всякога да разбере точно какво се случва през онези тъмни нощи. Ако подозренията й бяха верни, кралят щеше да се заинтересува. Както и лорд Грей.

В следващите дни и нощи Алета все повече се убеждаваше, че Хайме я лъже, когато казва, че я е преместил в малката стая, която сега заемаше, защото иска да е близо до него. Нито веднъж, след като се бяха върнали от колибката, не се беше опитал да се люби с нея. Нощ след нощ тя чакаше в самотния мрак на своята стая Хайме да дойде при нея.

В действителност, той като че ли напълно я беше забравил. Беше винаги учтив, когато се срещнеха, и изглеждаше доволен, че тя е свикнала с кулата, но нито веднъж не намекна с поглед или дума, че някога са били толкова близки, колкото могат да бъда съпруг и съпруга. Само една причина за липсата на внимание и идваше на ума.

Роуина.

Хайме спеше с Роуина и нямаше нужда от нея. Но за негова чест той изглеждаше също толкова невнимателен към Роуина, колкото и към нея.

Роуина знаеше, че времето й в Крисит изтича. Гейлърд вече й беше казал, че е започнал да търси брат й по молба на Хайме и веднага щом го открие, тя ще бъде пратена при него или той ще бъде помолен да дойде да я вземе. Но докато още беше тук, хитрата брюнетка реши да използва уменията си, за да убеди Хайме да не я отпраща. Вече беше открила, че ако създава неразбирателство между него и Алета, това прави живота много по-интересен и дори може да отвори бездънна пропаст. Знаеше, че Хайме не спи с Алета, и се чувстваше уверена, че ако успее да го примами в леглото си още веднъж, ще го направи така незабравимо, че няма да му даде сърце да я отпрати.

Роуина започна кампанията си незабавно, нахлувайки в приемната, макар че Алета я беше предупредила, че не е добре дошла там. Беше намислила един хитър план и нямаше търпение да започне да го прилага.

Алета беше погълната от туниката на Хайме, която кърпеше, и не чу Роуина да влиза, затова се стресна, когато намери брюнетката да стои пред нея.

— Нямаш място тук — каза тя троснато.

— Тъй като рядко говорим, помислих, че няма да възразиш този единствен път.

— Имаш ли нещо важно да кажеш?

— Да, така мисля. — Тя се усмихна злонамерено, от което по гръбнака на Алета попълзяха студени тръпки. — Мисля, че съм бременна.

Туниката падна в краката на Алета; тя не направи никакво движение, за да я вдигне.

— То… детето от Хайме ли е?

— Съмняваш ли се?

— Той знае ли?

— Още не. Помислих, че трябва ти първо да узнаеш.

— Колко мило от твоя страна. Какво искаш да направя?

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату