Очите на Роуина заблестяха злобно.
— Да си идеш, милейди. Остави съпруга си на мене. Ако те беше искал, нямаше да ми прави деца.
Задавено ридание затъкна гърлото на Алета. Как можа Хайме да й причини това?
— Прости ми, ако не изглеждам въодушевена от съобщението ти, но да науча, че любовницата на съпруга ми очаква дете от него, не е особено… радостно.
Гласът й секна. Тя скочи и мина край Роуина с цялото достойнство, което можа да събере. Беше твърде наранена, за да слуша как съперницата й се хвали с бременността си.
Хайме беше озадачен от отсъствието на Алета на вечерята. Потънал в разговора си с Гейлърд за товаренето на контрабандното бренди тази вечер, той не забеляза отсъствието й. Без острия й ум и проницателност, които да ги смущават, двамата с Гейлърд си говореха тихо и поверително. Роуина изглеждаше потънала в собствените си мисли, което беше много удобно за Хайме. Когато стана от масата доста по-късно, отиде право в стаята си, надявайки се да поспи малко преди най-тъмните часове на нощта, когато мъжете от селото щяха да чакат Господаря на мрака на тясната брегова ивица под кулата.
Легнала в самотното си легло, Алета усещаше, че главата й се пръска от мисли за детето, което носеше Роуина. Беше чула стъпките на Хайме, когато беше минал покрай стаята й, за да си легне, преди няколко часа, но още не можеше да накара ума си да отпъди съкрушителната мисъл, че Роуина е бременна от него. Болката се забиваше в нея като двуостър нож, режейки и късайки, докато не стана непоносима. Тя трябваше да носи дете от Хайме, не Роуина. Макар да презираше съпруга си, никоя друга жена нямаше правото да му даде наследници. В най-дълбоките бездни на ума си тя разбираше, че мислите й за Хайме са започнали да стават много объркани.
Ако толкова го ненавиждаше, защо ще я интересува това, че друга жена носи дете от него?
Не беше очаквала ужасното страдание, което я раздираше и правеше съня невъзможен.
Нито пък беше готова да приеме, че една емоция, по-силна от всичко, което досега беше изпитвала, е намерила място в сърцето й.
8
Никакви размишления не можаха да дадат на Алета душевния покой, от който имаше нужда, за да се унесе без усилие в сън. Свежият морски въздух навлизаше през тесния прозорец.
Тънкият лунен сърп пронизвате почти абсолютната тъмнина на нощта. Мятайки се неспокойно, тя отхвърли завивките и стана от леглото. Тъй като не беше възможно да заспи, тя отиде към прозореца и се загледа надолу към вътрешния двор. Умът й беше толкова разсеян, че й трябваха няколко мига, за да забележи движението в двора в близост до конюшнята.
Една самотна мъжка фигура излезе от малка врата, водейки черен като нощта жребец. Под слабата светлина изглеждаше като призрак, сливащ се с виолетовите сенки на кулата. Зад него силният му кон пристъпваше нервно, копитата му отекваха остро по втвърдената пръст на двора. Мъжът се обърна, за да успокои нервното животно, и дългата му коса се размята, закривайки лицето му. Алета веднага го позна. Не познаваше много мъже, които да носят дълга коса.
Само Хайме.
От мига, когато го беше видяла, беше разбрала, че е той, но умът й отказваше да го приеме. Не можеше да обърка високата му, мускулеста фигура. Докато високия силует се движеше безшумно из двора, Алета взе бързо решение. Разбра, че единственият начин да открие истината за среднощните случки на брега е да ги наблюдава лично. Забавяйки се само колкото да наметне тъмно наметало на раменете си и да нахлузи обувките си, тя излезе от стаята. Отправи благодарствена молитва заради факлите, горящи в свещниците по витото стълбище, докато бързаше надолу по каменните стъпала към третия етаж, а после продължи към втория.
Тръгна право към стълбите, които отминаваха първия етаж и извеждаха в самия двор. Беше използвала външните стълби безброй пъти и беше виждала другото стълбище вътре в кулата, което водеше към първия етаж, където бяха мазетата, но никога не беше слизала там. Не беше имало причина да го прави. Спря за кратко на най-горното стъпало на външното стълбище, видя, че дворът е празен, и побърза надолу. Точно когато стигна последното стъпало, зърна Хайме да се качва на жребеца си и да го подкарва към външната страна на кулата, която гледаше към брега. Тя хукна след него, внимателно избирайки пътя си, и стигна до една тясна пътека, която слизаше на криволици надолу към брега. Спря внезапно, когато видя Хайме подпрян на ръба на скалата. До него стоеше още един мъж. Хайме вдигна високо един фенер и го залюля наляво и надясно.
Уплашена да не я видят, Алета клекна зад един храст, наблюдавайки внимателно как Хайме размахва фенера още няколко пъти, преди да го подаде на другаря си. Тогава двамата мъже тръгнаха надолу по стръмната пътека, извеждаща на брега. Алета изчака няколко минути, преди да се приближи към стръмния ръб на скалата, където легна по корем, за да не я видят. Онова, което видя, я изуми.
Сигналът на Хайме получи отговор от кораб, закотвен в залива. Алета успя да различи неясните му очертания и почти нищо друго. Тъй като приливът беше настъпил, той се беше приближил до брега повече, отколкото тя беше виждала някой друг кораб да се приближава. И тогава, невероятно, на брега се появиха десетки фенери и не след дълго Алета видя как една лодка се отделя от кораба. Малко след това тя се удари в брега, подпомогната от мъжете, които стояха там; те започнаха да разтоварват бъчвите от нея, докато още стоеше в плитката вода. Появи се друга лодка, после още една и всяка направи по няколко курса, докато тясната брегова ивица не се задръсти с бъчви.
Алета трепереше от студ, но нищо не беше в състояние да я накара да напусне наблюдателния си пост на скалите. Небето тъкмо започваше да става розово, губейки тъмно пурпурния си цвят, когато Хайме заговори сериозно с един мъж от кораба и всичките лодки си тръгнаха. Алета се запита какво ли ще стане после, когато чу скърцането на колела точно зад себе си. Прилепи се до земята и затаи дъх, когато два фургона се появиха на върха на скалата и тръгнаха надолу по стръмния склон. Тя си позволи да диша отново, когато фургоните отминаха, без никой да я забележи.
Щом стигнаха на брега, около тях се развихри трескава дейност и бъчвите бяха натоварени с огромна бързина. Сега тя виждаше по-ясно в дрезгавата светлина на зазоряването; всеки мъж на брега, включително Хайме, подлагаше гръб, за да товари бъчви. Когато единият фургон беше натоварен догоре, той пое мъчителния път към ръба на скалата. Вместо да рискува да я открият, Алета реши да се върне в кулата. Абсолютно необходимо беше да стигне там, преди мъжете да започнат да разтоварват бъчвите, иначе нямаше да може да се промъкне вътре, без да я видят, фургоните вървяха бавно и тя знаеше, че има много време да стигне в кулата.
Контрабандисти. Тази дума я плашеше. Контрабандата беше незаконна, беше престъпление, наказуемо със смърт. Какво си мисли Хайме, че се забърква в такова опасно начинание? Не знае ли, че умишлено лишава краля от така необходимите му постъпления и излага себе си и селяните на риск? Трябваше да се направи нещо, осъзна тя, преди Хайме да увисне на въжето. Без да се споменават горките селяни, които имаха да издържат семейства.
Стигна в кулата десет минути преди да пристигне първият фургон. Зачака на втория етаж, гледайки през бойницата как мъжете разтоварват бъчвите и ги вкарват на първия етаж на кулата. Когато видя Хайме да се връща с черния си жребец, се обърна и изтича нагоре по стълбите към стаята си. Разхождайки се неспокойно напред-назад, тя знаеше, че не може да остави нещата така в момента, точно когато беше открила тайната на Хайме. Нещо трябваше да се направи.
И то скоро…
Но какво?
Да издаде на властите незаконната дейност на Хайме — това със сигурност беше едната възможност. Да си затвори очите беше другата, макар и позиция на страхливец, въпреки че тя не беше страхливка. Или… Можеше да се изправи открито срещу Хайме, да му каже, че знае за незаконните му действия, и да получи от него обещание, че ще спре незабавно. За нейно огорчение изборът не беше труден. Тя не искаше да види Хайме обесен. И тъй като не можеше да си затвори очите, реши да го предизвика открито. Взела решение, тя най-накрая беше готова да заспи. Щеше да има нужда от всичкия си ум, за да убеди Хайме да се откаже от контрабандата.
Хайме си легна почти по същото време, когато и Алета се върна в леглото си. Заспа веднага. Тази
