— Сега разбираш ли защо Алета предпочита да остане със законния си съпруг? — усмихна се злобно Съмърсет. — Семето му намери плодородна почва в сватбената им нощ докато всичките тези месеци, през които бяхте женени с дъщеря ми, не дадоха плод.
Хайме се взря сломен в Алета, с безмълвна молба тя да отрече думите на баща си. Но очите й оставаха сведени, отказвайки да отвърнат на неизреченото му предизвикателство. Неудовлетворен от мълчанието на Алета, Съмърсет я смушка грубо.
— Говори, дъще, кажи на това копеле чие дете носиш.
— Това… това е детето на Ивън.
Гласът й беше толкова тих, че Хайме трябваше да се напрегне, за да го чуе.
— По-високо, дъще — заповяда Съмърсет. — Кажи му да си иде и никога повече да не те безпокои.
Очите на Хайме не изпускаха Алета, когато тя най-накрая вдигна глава. Когато погледите им се срещнаха, той видя болка, съжаление и нещо дълбоко, което не се поддаваше на описание. Тя сякаш се опитваше да му предаде безмълвно съобщение. Устните й бяха безкръвни, лицето лишено от цвят. Тя поклати глава почти неусетно, но толкова бегло, че на Хайме му се стори, че си го е въобразил.
Алета прехапа устни, за да не изкрещи истината пред Хайме. Погледна към баща си, видя предупредителния му поглед и даде отговора, който той искаше.
— Вярно е, Хайме. Детето, което нося, е на… на Ивън. Виждаш, че атаката на замъка няма да послужи за нищо.
— Защо не ми каза тогава, когато се видяхме в долчинката? — изрева Хайме.
Съмърсет изгледа свирепо дъщеря си, но не каза нищо. За първи път чуваше за някаква тяхна среща.
Алета затърси отговор, който да подсети Хайме, че не му казва всичко.
— Щеше да издаде причината ми.
Очите на Хайме се присвиха. Тя говореше със загадки. Мозъкът му беше твърде объркан, шокът беше твърде силен, за да разбере думите й.
— Може би причината е била да ме правиш на глупак.
— Не, Хайме, аз…
Краят на изречението й отлетя, когато Хайме се извърна рязко, скочи на гърба на огромния си черен жребец и се отдалечи в галоп.
17
Хайме се върна в кулата невероятно вбесен. Първата му работа беше да възнагради и да разпусне почти всичките многобройни наемници, които беше привлякъл за каузата си, с изключение на десетимата, които му служеха от по-рано. След това поръча да му донесат буренце с бренди. Затваряйки се в стаята си, започна да се налива.
Съкрушен от това, че жената, която обичаше, носи дете от друг мъж, той не желаеше да общува с никого в последвалите мрачни дни. Едва докосвайки храната, която му носеше верният Гейлърд, той отказваше да говори за Алета или дори да показва, че е чул въпросите на стария слуга. Всичко, което Гейлърд успя да научи, го узна от сър Джайлс.
Колкото до Хайме, той се въргаляше в самосъжаление, мислите му бяха толкова разрушителни, че затварянето на стаята беше единственият начин да не хукне към Лондон и да извърши убийство. Макар че остана в пиянския си унес цяла седмица, умът му отказваше да се удави в пороите от алкохол, докато мислите му се връщаха отново и отново към Алета и как го беше омагьосала със сладките си лъжи, че го обича.
Любов ли? Ха, мислеше той подигравателно, докато го е молела да я вземе със себе си, настоявайки, че го обича, е носела детето на друг мъж. Един мъж не й ли стигаше? И за да стане положението още по-лошо, той се беше влюбил напълно и безвъзвратно в тази малка вещица, дотолкова се беше влюбил, че беше склонен… не, искаше да изостави мисията си да докаже невинността на баща си и да избяга с Алета в Ирландия.
Хайме беше изпаднал толкова много, че когато Гейлърд влезе в стаята в края на седмицата, едва позна мъжа, когото беше заобичал през годините като роден син. Отвращението му от саморазрушителното падение на Хайме беше толкова силно, че той веднага накара да изнесат остатъка от брендито и нареди да донесат храна и вана. Докато чакаше заповедите му да бъдат изпълнени, Гейлърд започна да укорява Хайме, обвинявайки го, че се е предал на слабостта, когато трябва да прояви сила.
— Ти си глупак, Хайме Мортимър — замърмори Гейлърд, докато отместваше завесите, закриващи прозорците, за да пусне в стаята светлина и свеж въздух. — Тук вони на алкохол и разруха. Ставай, момче, един посетител те очаква.
— Отпрати го. Нямам настроение за посетители — изръмжа Хайме с надебелелия си език. — Божичко, Гейлърд, имам нужда от питие. — посегна към каната на масичката до леглото и я намери празна. Изпращайки свиреп поглед към Гейлърд, той метна каната в другия край на стаята и тя се разби о стената. Така разбита чувстваше и главата си. — Донеси ми нещо да пия!
— Не, Хайме — каза Гейлърд с тиха решимост. — Вече пи достатъчно, момче. Дошъл е кралски куриер. Пратих го в кухнята да хапне, за да имаш време да се съвземеш, преди да го приемеш.
— Не давам пет пари за краля — отвърна кисело Хайме. След миг един слуга пристигна, носейки поднос с храна.
Хайме го изгледа косо и хлъцна.
— Ставай, Хайме, ставай, казах — настоя безмилостно Гейлърд. — Не ти прилича да се мъчиш толкова за една жена. Ти си човек на действието, Хайме, не пияница, измамен от лъжливи думи.
— Лъжливи думи ли? Ха, какво знаеш ти.
— Знам достатъчно, момче. Нещо повече, не вярвам на нито една думичка.
Едва-едва отваряйки подутите си очи, Хайме го изгледа свирепо.
— Не си видял Алета, Гейлърд. Тя със сигурност носи дете. Господ знае, че исках да вярвам, че е мое, но я чух съвсем ясно, когато каза, че носи детето на Грей.
— И ти като пълен глупак й повярва. Не съм знаел, че си толкова лековерен. Но пък и никога досега не си се влюбвал — добави загадъчно Гейлърд. — Ставай, казах! Има да свършиш много работи, преди да бъдеш в състояние да се срещнеш с пратеника на краля.
Гейлърд най-накрая надви на ината на Хайме. Ставайки от леглото, съвсем облечен, той се олюля опасно, преди да запази равновесие.
— Не си си сменял дрехите повече от седмица — укори го Гейлърд, оглеждайки петносаната му туника с отвращение. — Най-напред се наяж — добави той рязко, — после ще се изкъпеш.
— Не съм гладен.
Стомахът му изкъркори, опровергавайки думите му. Защо не го остави на мира? Но нямаше как да разубеди стареца. Преди Хайме да се усети, той го накара да опита от вкусната храна, приготвена за него. След като изяде всичко, призна с неохота, че стомахът му се чувства по-добре, когато е напълнен. Само главата да спреше да го боли…
Когато излезе от ваната, Хайме се почувства почти като човек. Тъй като бръсненето изискваше по- уверена ръка от неговата, той позволи на Гейлърд да го обръсне и да подреди дългата му коса в донякъде приличен вид. Когато беше готов да се срещне с кралския пратеник, изглеждаше повече като себе си, отколкото през изминалата седмица. В мига, преди да излезе от стаята си, Гейлърд го задържа. Лицето на стареца беше сериозно, а думите му излизаха право от сърцето.
— Хайме, съветвам те да помислиш внимателно какво се е случило в замъка Съмърсет, преди да си вадиш заключения. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Може би лейди Алета е била също такава жертва като тебе. Тя е само една безпомощна жена, контролирана от баща си и от лорд Грей. Какъв избор е имала, освен да прави и да казва това, което те са й наредили?
— Ти си моята съвест и моят наставник вече много години, стари приятелю, но този път грешиш. И ти беше омагьосан от Алета, може би повече от мене, щом веднага гледаш да застанеш на нейна страна.
— Вярно е, че много се привързах към лейди Алета, но ти винаги си бил основната ми грижа. Аз се грижех за тебе и те напътствах през всичките тези години, момче, и още не съм те подвел. Умните хора
